Решение № 3470 от 07.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3470 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110158258 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 140 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Я. Г. Я. (ищец) срещу „Интерпласт БГ” ЕООД (ответник) обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск по чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата 11937.92 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м.юни 2021г. – м.август 2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.10.2021г., до окончателното плащане; иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 244.75 лева – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода 15.07.2021г. – 11.10.2021г.; иск по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата 1705.42 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за шест работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2021г., до окончателното плащане; иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 5.21 лева – лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл.224 КТ за периода 01.10.2021г. – 11.10.2021г.

Ищецът Я. Г. Я. твърди, че е работил на трудов договор при ответника като мениджър покупки/продажби, като на 02.08.2021г. правоотношението било прекратено по съгласие на страните, но не били заплатени дължимото трудово възнаграждение, 1 считано от м.юни 2021г. до прекратяването, и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания.

Претендира разноски.

Ответникът „Интепласт БГ“ ЕООД оспорва исковата претенция с довод, че ищецът не се е явявал на работа и не е престирал труд за работодателя, поради което не му се дължат търсените суми. Уточнява, че договорът е прекратен по молба на ищеца, депозирана на 29.07.2021г., която работодателят е уважил и е издал заповед от 02.08.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, връчена на ищеца срещу подпис на същата дата. Посочва, че по молба на ищеца му е бил предоставен отпуск за времето от 12.07.2021г. до 19.07.2021г. или за шест работни дни, поради което искането по чл.224 КТ е неоснователно и по тази причина.

Представя доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор ответникът „Интепласт БГ“ ЕООД е предявил насрещен иск срещу Я. Г. Я. за заплащане на сумата 5882.24 лева – недължимо платено трудово възнаграждение за периода 26.04.2021г. – 31.05.2021г., което като такова подлежи на връщане. Сумата се търси ведно със законната лихва от 07.02.2022г. (датата на подаване на насрещния иск) до окончателното плащане. Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД. Претенцията се обосновава с твърдение, че ответникът по насрещния иск Я. Г. Я. не е полагал труд за работодателя, поради което възнаграждение не му се дължи. Представя доказателства, прави искане за допускане на свидетели и претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, със становище от 12.09.2022г. е уточнил, че трудовото правоотношение е прекратено на 02.08.2021г. Оспорил е твърдението по насрещната искова молба, че не е полагал труд за ответното дружество, в която връзка заявява доказателствено искане за допускане на един свидетел за провеждане на насрещно доказване.

В срок представителя на ищеца депозира писмена защита по спора, в която моли предявените от ищеца искове да се уважат, а насрещният иск да бъде отхвърлен. Прави анализ на доказателствата, като обосновава, че полагането на труд от ищеца е доказано от факта на сключване на трудовия договор, протокола за постъпване на работа, молбата за прекратяване, справка от НАП, заповед за прекратяване, справка от НОИ и другите документи по делото, сред които ползването на платен годишен отпуск.

Релевира, че ищецът е могъл да полага труд в дома си, каквото му е било възложено от работодателя с оглед липсата на отразяване на мястото на работа в трудовия договор и поставени в него други ограничения. Сочи, че полагането на труд от ищеца се доказва и от показанията на св. Тодорова и полученото от управителя на фирмата потвърждение за извършване на превод на заплата на ищеца. Твърди, че при полагането на труд от ищеца не се опровергава от показанията на свидетелите, тъй 2 като периодът на правоотношение е бил кратък, служителите не са се познавали, работили са на различни места и са изпълнявали различна по характер работа, което не е налагало комуникация.

Представена по делото в срок е писмена защита и от процесуалния представител на ответника. В нея са изложени доводи, че показанията на всички свидетели следва да бъдат взети предвид, тъй като установяват, че ищецът не е комуникирал с останалите служители и не е посещавал офиса на предприятието. Сочи се, че това се потвърждава и от обясненията на ищеца по чл. 176 ГПК. Анализират се показанията на свидетеля Станоев, като се заключва, че те дават информация за съществуващи комуникация от преди ищецът да е служител при ответното дружество, поради което не доказват полагане на труд от ищеца. Релевира се, че връчването на трудова характеристика на ищеца е удостоверено в трудовия договор и протокола към него. Твърди се, че ищецът не е могъл да полага труд от разстояния, тъй като това не било уговорено в трудовия договор. В заключение моли предявените от ищеца искове да се отхвърля, а да се уважи предявеният насрещен иск.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено за безспорно е между страните и се доказва от представения трудов договор № 29/26.04.2021 г., че ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност „мениджър покупки/продажби“ с място на работа – гр. София, на осемчасов работен ден и с договорено основно месечно възнаграждение от 5968.96 лева. В приложение е приет протокол за постъпване на работа от 26.04.2021 г, който удостоверява, че на този ден служителят е постъпил на работа. В приложение е приета и длъжностна характеристика за длъжност „мениджър покупки/продажби“, която съдържа описание на задълженията, правата, специалните знания и умения, специфичните функции и задачи, профил и условия на труд и производствена среда на служителите, заемащи тази длъжност. В длъжностната характеристика е описана длъжността, като основните задачи се свеждат до организиране, ръководене и контролиране на цялостната дейност по осъществяване на продажбите на продуктите; да създава и поддържа организацията, управлението и контрола за осигуряване на успешни продажби; да идентифицира потенциални клиенти и води преговори с тях; да договаря и извършва сделките; да поддържа постоЯ.н контакт и контролира осъществяването на продажбите в търговските обекти на предприятието; да инструктира служителите в предприятието и да участва в тяхното обучение. Като специфични функции и задачи са посочени да провежда регулярни срещи с екипа си за поставЯ./разпределЯ. на задачи и получаване на обратна връзка; да провежда срещи /две месечно/ с търговски представители; да контролира и подпомага изготвЯ.то на оферти и попълва на място, при клиента или в офис на фирмата нужните документи за 3 заявените стоки; да попълва месечен отчет за дейността на екипа си и други. От отбелязаното в трудовия договор е видно, че на 26.04.2021 г. на ищеца му е връчена длъжностната характеристика.

Приета е справка за осигурителния доход на ищеца към 01.10.2021 г., от която е видно, че осигурителният му доход за м. 07.2021 г. е в размер на 3000.00 лева, а облагаемият – 5968.96 лева.

Приложена е молба от ищеца, адресирана до ответника като негов работодател, от която е видно, че служителят и настоящ ищец е поискал да бъде освободен от длъжност, считано от 02.08.2021 г. Молбата е подписана от ищеца и е датирана с дата 29.07.2021 г.

Налична е молба за ползване на платен годишен отпуск от ищеца, адресирана до ответника, и издадена въз основа на нея заповед, съгласно която на ищеца е разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 6 /шест/ работни дни за 2021 г., считано от 12.07.2021г. и до 19.07.2021 г. включително.

Установява се от приетата заповед № 02-29/02.08.2021 г. на управителя, че на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Я. Г.

Я., считано от 02.08.2021 г., с основание – по взаимно съгласие.

Приети са платежни документи /л. 99, 100,102-108/, от които се установява, че ответникът е предал на ищеца чрез банков превод от 29.04.2021 г. сумата от 882.24 лева с основание: “заплата м.04“, ведно с приложен към него фиш за заплата за същия месец, чрез банков превод от 03.06.2021 г. сумата от 5000.00 лева с основание:

“месечно възнаграждение м. 05, Г. 21“, ведно с приложен към него фиш за заплата за същия месец.

Изслушани по делото са двама свидетели. От показанията им става ясно, че са служители при ответното дружество единият, заемащ длъжност като общ работник, а другият като технически секретар. И двамата свидетели дават информация за организацията на работа при ответното дружество, както и за неговите служители.

Разбира се, че базата на ответника се е намирала в Кремиковци до май-юни 2022 г., а към момента – в Казичене. Офисът на фирмата първо, в периода 2019-2020 г, се намирал в М., бл...., а след това на ул. „К. Ш.“ № ..., ет.2. На работа при ответното дружество през 2021 г. били двамата свидетели, управителя и мениджър-логистика. До 2018 г. длъжността „мениджър покупко-продажби“ се заемала от лице на име Ж. След това не е имало друг мениджър на същата длъжност. В офиса на дружеството работели И. С., който бил управител, единствен той давал нареждания и съобщавал за заявките, Ж. /свидетеля Ж. Т./, Л. В. като мениджър, а като общ работник в предприятието работил свидетеля Ал. М. Изпълнявайки задълженията си като технически секретар Ж.

Т. - да подава информация към счетоводната къща, свидетелката през два месеца получила платежни нареждания за лице на име Я. Я., което срещнала като име само на 4 тези документи, но не и на живо в офиса, поради което се свързала с управителя, който да потвърди плащанията към това лице. Първото платежно било за по-малка сума, а второто – за по-голяма. Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът ползва с доверие. Макар свидетелите да са служители при ответното дружество, съдът намира, че разказът им не е засегнат от предубеденост или свързаност поради служебното им положение, защото и двамата свидетели, независимо един от друг, разказват за организацията на работа, офисите, базите и служителите при ответното дружество, като казаното от всеки един от тях не е идентично, а същевременно изнесените факти са в съответствие и логическа последователност, без да са налице разминавания.

Разпитан като свидетел е и лицето К. Ст. Показанията му дават информация, че в качеството си на управител на междуобщинско предприятие в гр. Сандански познава ищеца и управителя на „Интерпласт БГ“ и е имал договорни отношения с дружеството.

Установява се, че между управителя на дружеството и свидетеля са били провеждани работни срещи в гр. София /в офис и заведения/, както и в гр. Сандански, на които договаряли работата между двете фирми. Две от срещите били проведени в офис на ищеца, намиращ се на ул. „К.“ в гр. София, като на тях присъствал и управителя на ответното дружество. От казаното на срещите, свидетелят знае, че ищецът е работил в ответното дружество. Показанията установяват още, че преговорите между двете дружества били водени от свидетеля Ст. и от ищеца Я. Я., като били извършени око 2-3 доставки на месец – първата сделка била на 11.03.2021 г, а последната – на 25.06.2021 г, като деловите контакти прекъснали в края на 2021 г. Показанията на този свидетел също се ползват с доверие от съда. Свидетелят не е пряко или косвено заинтересован от него, показанията му са логични и последователни и не се срещат противоречие с казаното от другите свидетели.