Решение № 192 от 08.07.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. ......, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ......, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100030 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът Е. Р. П., ЕГН ********** от с.Ч., Община ........, Област П., ул. ”.....” № 20 чрез пълномощника си адв.П. К., със съдебен адрес: гр........., Община ........, Област П., ул. „......“ № 1 бл....... – партер е предявил срещу ответниците „МЕ.НА.КО“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.Б., Община Б., Област Б., ул. „.....“ № 38, ет.4 представлявано от управителя Н. И. Й. и срещу ответника Н. И. Й., ЕГН ********** с адрес: гр.Б., община Б., Област Б., ул. „.....“ № 38, ет.4 в качеството му на виновно длъжностно лице искове с правно основание чл.226, ал.1, т.1 вр. ал.3 от Кодекса на труда и по чл.224 от Кодекса на труда. Моли се съдът да осъди ответниците солидарно да му заплатят 10 000.00 лева представляващи обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в установено влошаване на здравословното му състояние, поради претърпян силен стрес, изразяващ се в невровегетативна дистония, цефалгия, вертижен синдром, вследствие на неправомерното поведение на ответниците, както и да му заплатят сумата от 9000.00 лева представляваща имуществени вреди изразяващи се в препятстване на ищеца да постъпи на работа при друг 1 работодател, поради неправомерното поведение на ответниците. Предявен е и иск с правно основание чл.224, ал.1 срещу ответника „МЕ.НА.КО“ ООД за заплащане на сумата от 3312.00 лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 месеца касаещ периода от месец юли 2022 г. до месец октомври 2023 г., като размерът на годишния платен отпуск е 20 дни.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен трудов договор от 19.07.2022 г. между страните възникнало трудово правоотношение, като ищецът бил назначен на длъжността заварчик на обект, находящ се в гр......., ул. „......“, № 48. Ответникът не връчил на ищеца трудов договор с обяснение от страна на управителя, че трудовите договори на работниците са електронни. Уговорката била ищецът да работи за 9 евро на час, като получава средномесечно възнаграждение в размер на около 3000.00 лева. На 11.10.2023 г. трябвало да получи трудовото си възнаграждение за месец септември 2023 г., но счетоводителят на дружеството му казал да чака, че ще има поръчка за работа, но в момента нямало. От 29.09.2023 г. до 26.10.2023 г. ищецът непрекъснато питал управителя кога да се яви на работа, защото няма средства, с които да се издържа, като комуникацията с управителя Й. се осъществявала по телефон и по вайбър. Освен, че не получил никакъв трудов договор, ищецът няма и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито оформена и връчена трудова книжка, което продължава и към момента на предявяване на иска в съда. Вследствие на всички тези притеснения здравословното състояние на ищеца се влошило и същият получавал нервни кризи, страдал от главоболие, световъртеж. Установена е невровегетативна дистония, цефалгия, вертижен синдром. Назначено му е и съответно лечение. При направена справка в НАП установил, че е с прекъснати здравноосигурителни права, което го мотивирало да сезира Инспекцията по труда. От институцията получил отговор, от който разбрал, че е освободен по взаимно съгласие с работодателя, считано от 04.10.2023 г.. Ищецът обаче нито е получавал заповед, нито е подписвал споразумение или молба в тази насока. Принуден от тези обстоятелства ищецът изтеглил бърз кредит, за да може да осигурява основните си жизнени потребности и тези на живущите с него лица. През същия период бащата на ищеца се разболял от тежко онкологично заболяване, като се наложили операции в гр.София. Операцията е проведена на 19.10.2023 г., като за лечението се наложило да бъде заплатена и сумата от 3595,20 лева, 2 поради което ищецът взел на заем от друго лице сумата от 4000.00 лева, за да покрие този разход. Вследствие на действията на работодателя ищецът не може да започне друга работа и да реализира доходи като заварчик, а също така не може да се регистрира и в дирекция „Бюро по труда“, като активно търсещ работа, не може да получава и обезщетение за безработица. В същото време е заплашван от работодателя си в лицето на управителя на дружеството, че след като е сезирал Инспекцията по труда за него ще има големи последици. Всичко това кара ищеца да изпитва силни притеснения за себе си и за семейството си, емоционалното му и психическо състояние се влошава. Ищецът не е получил и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като до момента на подаване на иска в съда такива не са му изплатени, не са му предоставени каквито и да е документи касаещи трудовото му правоотношение, нито му е поискана трудовата книжка, за да бъде оформена. Предявява иска и срещу управителя Н. И. Й. в качеството му на управител и виновно длъжностно лице, тъй като лично той организира работата на дружеството и се разпорежда кога ищецът да се яви на работа, както и всички документи касаещи трудовото правоотношение се подписват от него, поради което неговите действия и бездействия по отношение оформянето и връчване на всички документи допринасят за уврежданията на ищеца. Същият неспазвайки разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж не го е уведомил за прекратяване на трудовия договор, нито надлежно са оформили и връчили трудовата му книжка, която и към момента се намира в държане от ищеца.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците „МЕ.НА.КО“ ООД и Н. И. Й., които в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника си адв. С. В. – АК Б. са подали писмен отговор на исковата молба, с който намират предявените искове за неоснователни по основание и размер. Изложените от ищеца твърдения не отговарят на обективната истина.

Невярно е твърдението, че трудовият договор е сключен на 19.07.2022 г., с който ищецът е назначен на работа за 9 евро на час, като получавал средномесечно възнаграждение „около“ 3000.00 лева. Това се опровергава от писмо на Дирекция Инспекция по труда - Софийска област до ищеца по негова жалба, от което е видно, че дружеството ответник е сключило с ищеца трудов договор на 12.09.2023 г. на длъжност заварчик с месторабота гр....... при условията на пълен работен ден и основно месечно възнаграждение в 3 размер на 780.00 лева. Този трудов договор е прекратен на 04.10.2023 г., което сочи, че ищеца е бил в трудово-правни отношения с дружеството само 16 дни.

При подаване на исковата молба ищецът е бил наясно с тези обстоятелства, тъй като сам е приложил като доказателство писмото на Инспекцията по труда, въпреки това без да обясни защо и без каквито и да било доказателства твърденията му са в друга посока относно времето през което е бил в трудовоправни отношения с работодателя и договореното трудово възнаграждение. В този смисъл ответниците оспорват претенцията на ищеца за солидарно заплащане на неимуществени вреди в размер на 10000.00 лева вследствие претърпяни страдания /влошено здравословно състояние/ в резултат на нещо неуточнено какво - извършено или неизвършено от ответниците. Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, но все пак, за да бъдат определени такива следва да се докаже причинно-следствена връзка между деликта и претърпяните страдания, а в исковата молба липсват твърдения в тази насока. Оспорва се и претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 9000.00 лева, като и в тази насока липсва конкретизация на предявения иск, как е изчислен размера. По отношение на иска с правно основание чл.224 от КТ следва да се отбележи, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника само 16 дни и на същия не се дължи изплащане на обезщетение за неползване на платен годишен отпуск. В този смисъл моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове.

Районен съд ......, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното:

С писмо изх. № 24055652/13.06.2024 г. по описа на Дирекция инспекция по труда София област за нуждите на делото са предоставени: сигнал от Е. Р.

П.; отговор на сигнал от ДИТ Софийска област; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от 10.10.2023 г.; уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда; споразумение за прекратяване на трудов договор № 416/12.09.2023 г.; молба от Е. Р. П. от 29.09.2023 г.; заповед № 360/04.10.2023 г.; трудов договор № 416/12.09.2023 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от 12.09.2023 г.; длъжностна характеристика на длъжността заварчик на фирма „МЕ.НА.КО“ ООД; служебна бележка № 416/13.09.2023 г.; молба от Е. Р. П. от 11.09.2023 г.; декларации от Е. Р. П.; разчетно платежна ведомост за месец септември 2023 г. и месец октомври; акт за установяване на административно 4 нарушение № 23-2300771/29.11.2023 г. съставен срещу „МЕ.НА.КО“ ООД от началник при ДИТ Софийска област за нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда и споразумение за решаване на административно-наказателното производство.

От представените доказателства от ДИТ Софийска област, се установява, че във връзка с постъпил сигнал от Е. Р. П. до ДИТ Софийска област за неизплащане на трудовото му възнаграждение и прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя „МЕ.НА.КО“ ООД е извършена проверка на дружеството. При проверката работодателят е представил на служителите на ДИТ Софийска област трудов договор № 416/12.09.2023 г. сключен между „МЕ.НА.КО“ ООД и Е. Р. П., с което последният е назначен считано от 13.09.2023 г. на длъжност заварчик при осем часов работен ден и месечно възнаграждение в размер на 780.00 лева. Представена е справка, от която е видно, че работодателят „МЕ.НА.КО“ ООД е уведомил НАП за сключения трудов договор на 12.09.2023 г.. От споразумение за прекратяване на трудов договор № 416/12.09.2023 г. сключен между „МЕ.НА.КО“ ООД и Е.

Р. П. е видно, че страните са се споразумяли трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, като споразумението не е подписано от работника П.. Със заповед № 360/04.10.2023 г. работодателят „МЕ.НА.КО“ ООД е прекратил трудов договор № 416/12.09.2023 г. сключен с работника Е.

Р. П., като в заповедта липсва положен подпис от работника. От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от 10.10.2023 г. се установява, че „МЕ.НА.КО“ ООД е уведомил НАП, че трудовият договор с Е. Р. П. е прекратен.

Видно от удостоверение № 1826 издадено на 06.12.2022 г. е, че Е. Р. П. е придобил квалификационна група във връзка със длъжност Заварчик с месторабота „...... Интернешънъл“ ЕАД.

Представена е медицинска документация на името на Е. Р. П. и за Радослав П. Димитров, както и фактура и фискален бон за заплатена сума на ВМА в размер на 3595,20 лева.

От договор за потребителски кредит № 961506 от 13.11.2023 г. и общи условия към него се установява, че Е. Р. П. е получил от кредитора „Сити Кеш“ ООД паричен заем в размер на 600.00 лева.

Представена е покана изходяща от „МЕ.НА.КО“ ООД и разписка за 5 връчването й от които се установява, че „МЕ.НА.КО“ ООД е изпратил на 13.12.2023 г. до Е. Р. П. покана, с която е изискал предоставяне на трудовата книжка за вписване на настъпилите изменения в трудовите правоотношения между страните, ведно с всички документи свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, с молба същите да бъдат донесени в офиса на дружеството или изпратени по куриер след като бъдат подписани. От обратната разписка се установява, че пратката не е доставена.

По делото е изслушан свидетелят Р.С.А., който твърди, че с ищеца Е. работили заедно във фирма „МЕ.НА.КО“, като ищецът работел във фирмата два-три месеца преди свидетеля от месец юни 2023 г., като работното им място било в гр........ И двамата заемали длъжност заварчик. Свидетелят сочи, че работил около една година във фирмата и имал сключен трудов договор за тази работа с работодателя. Всички във фирмата получавали заплати на 10-то число, като заплатата на свидетеля била между 3500-4000.00 лева, а на 25-то число получавали аванс. Твърди, че е виждал ищеца да получава пари и да се подписва. Заплатата получавали в брой на ръка за изработените часове, които се засичали със служебни карти. Възнагражденията се изплащали от управителя на ръка, а понякога и от счетоводителката. През месец септември 2023 г. ищецът се прибрал на село и казал, че от фирмата му казали, че една седмица няма да работи. По това време свидетелят също не работел във фирмата, тъй като два-три месеца преди това бил освободен от работа. Е. постоянно се обаждал на Н. Й. управителя на фирмата, но той постоянно отлагал започването на работа, докато през месец октомври, ищецът като проверил осигуровките си разбрал, че договора му е прекратен още месец септември без да бъде уведомен за това и без да го извикат да подпише съответните документи за прекратяване на договора. Свидетелят заявява, че чул в селото, където живеят с ищеца – с.Ч., община ........, че от фирмата са търсили ищеца на неговия адрес. Идвали охранителите на Н. Й., които предложили на ищеца да се откаже от делото, като му предложили да му дадат някаква сума пари, като свидетелят не бил пряк свидетел на тези обстоятелства. От всичко това Е. бил много нервен и здравословно се разболявал. Баща му също се разболял от рак, а Е. бил без работа и не знаел какво да прави. Започнал да тегли кредити и финансово бил много зле.