Решение № 1261 от 11.07.2024, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 351/2024
- Вид
- Решение № 1261
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Мария Христова, Слава Георгиева, Кирил Чакъров
Цитирани разпоредби
- чл.213а, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.70, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.30, ал.3, т.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.3, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.3, ал.1, т.2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 70, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.90, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
РЕШЕНИЕ
№ 1261
Перник, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
Членове:
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ВАСИЛЕВ ТРЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА канд № 20247160600351 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.280 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н. отдел „Рибарство и контрол Западна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ чрез главен юрисконсулт И. П. против Решение № 33 от 02.04.2024 година, постановено по АНД № 39 по описа за 2024 година на Районен съд- Р.*.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №14-14 от 12.01.2024 година, издадено от началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България“ – [населено място] към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ със седалище [населено място], с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети 1 брой риба от вида „шаран“ с тегло от 5,010 кг и 1 брой риба от вида „каракуда“ с тегло 1,800 кг, върнати обратно във водата от проверяващите - мъртви.
Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, процесуално незаконосъобразно и необосновано, постановено при неизяснена за съда фактическа обстановка. По същество излага доводи за това, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на един свидетели и необосновано е игнорирал свидетелските показания на контролните органи, с което според касационният жалбоподател съдът е допуснал нарушение, което е довело и до постановяването на този съдебен акт, със съответния правен резултат. С оглед на подробно изложени мотиви в тази посока, касаторът е поискал от съда да постанови решение, с което да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от нов съдебен състав.
Касационната жалба е връчена на ответника - Н. В. А., който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК е депозирал отговор, в който оспорва същата като неоснователна.
В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт П., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което решението на районния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът по касационната жалба - Н. В. А., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия - П., който оспорва жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направени по делото разноски, за което прилага списък.
В проведеното на 24.06.2024 година представителят на Окръжна прокуратура - П. предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
А. съд - Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, но същото е неправилно, а основанията за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0031056 от 11.10.2023 година, съставен от М. В. А. на длъжност: старши специалист РК „ЗБ“, сектор Благоевград и в присъствието на свидетеля А. Т. на длъжност: специалист РК „ЗБ“, сектор Б. е установено, че на 11.10.2023 година в 12:30 часа на яз. П. лицето Н. В. А. извършва любителски риболов посредством 3 броя въдици потопени във водата и под негов контрол и в работно положение лицето е задържало два броя риба, като едната е от вида „шаран“, а другата от вида „каракуда“. Н. язовир П. е забранено задържането на риба целогодишно със заповед, издадена от министъра. Така описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. Н. основание чл.90, ал.1 от ЗРА са иззети следните видове риба: 1 броя риба от вида „шаран“ с тегло от 5,010 кг и 1 брой риба от вида „каракуда“ с тегло от 1,800 кг. АУАН е връчен на нарушителя на 11.10.2023 година, който го е подписал с възражение, с което е заявил, че в момента на проверката е ловял с два броя въдица и служителите на ИАРА са донесли с колата два броя торби, като твърдели, че рибата е негова /лист 10 от АНД № 39/2024/.
Издадено и Наказателно постановление № 14-14 от 12.01.2024 година от началник отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в което е възприета описаната вече фактическа обстановка, но така също е посочено, че служителите на ИАРА, прикрити в храстите, в непосредствена близост до местонарушението, в продължение на повече от 3 часа наблюдавали как Н. А. оставял всяка уловена от него и от втория нарушител В. А. В. риба в багажника на колата си, която била [Марка], модел „ Е 124“, с рег. № [рег. номер]. Рибата се извозвала на около 1 км. над язовира, където автомобилът се спира и нарушителят навлиза на около 50 м. в гориста местност и закача на един клон на дърво всяка уловена риба, поставена в найлонова торба. Тази процедура се повторила четири пъти с четири уловени от нарушителите риби. С това наказателно постановление на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА на Н. В. А. с [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица]му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета 1 брой риба от вида „шаран“ с тегло 5, 010 кг. и 1 брой риба от вида „каракуда“ с тегло 1,800 кг, върната обратно във водата – мъртва. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 22.01.2024 година /лист 8 от АНД № 39/2024/.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд- Радомир, който с Решение № 33 от 02.04.2024 година, постановено по АНД № 39 по описа за 2024 година го е отменил изцяло. За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение. Приел е, че издаденото наказателно постановление е неправилно, тъй като описаното в него деяние не е доказано, като е кредитирал показанията на свидетелите Е. Ж. и А. А., тъй като са били по-преки и непосредствени. С тези доводи е отменил оспореното наказателно постановление.
Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
В настоящият случай спорът се свежда до това да бъде установено, дали от страна на ответника по касационната жалба е била нарушена разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, респективно дали правилно е била ангажирана неговата административно наказателна отговорност и в съответствие с това, дали на основание чл.70, ал.1 от ЗРА правилно му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА предвижда, че министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 или определени зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми, а съобразно чл.70, ал.1 от ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл.30, ал.3, т.1 и ал.4 и 5 и чл.32, ал.1 се наказва с глоба от 1 500 до 3000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
По делото не е спорно, че язовир Пчелина е воден обект по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА. Със Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 година на министъра на земеделието /лист 15 от КАНД № 39/2024/ е забранено извършването на риболов през 2022, 2023 и 2024 година в рибностопанските обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА. Също така с тази заповед в т.4.1 е посочено, че се забранява риболовът с всякакъв вид риболовно уреди и средства в участъците на реките и водните обекти, както следва: язовир П. - участъкът от устието на р. С., включващ заливите затворени между точки с координати: 42.523183° N, 22.872267°Е – 42.526133°N, 22.867633°Е и 42.525983°N, 22.888417°N, 22.887950°Е, но освен това следва да се вземе предвид и забраната, която е въведена в т.4.3, а именно че се забранява през периода 2022-2024 година, при извършване на любителски риболов, задържането на улова от всички видове риба в следните обекти: язовир Пчелина, област Перник, извън участък посочен в т.4.1, в който уловът е изцяло забранен.
Настоящият касационен състав не се солидизира с направените от страна на районния съд правни изводи за липса на достатъчни доказателства досежно вмененото административно нарушение. Напротив, в хода на съдебно следствие, а така също и в хода на самото административнонаказателно производство са събрани достатъчно доказателства, на които съдът дава вяра и които са достатъчни, за да обосноват преценка за реализиране на състава на твърдяното нарушение. В тази връзка, следва да се посочи, че необосновано съдът е игнорирал свидетелските показания, дадени от актосъставителя и свидетеля на установяване на нарушението, а така също и на полицейския служител. Същите са последователни, обективни и безпристрастни и въз основа на тях по категоричен начин се установява, че на 11.10.2023 година в 12:30 часа в землището на [населено място], на място с GPS координати: 42°31¢N 22°5201E Н. В. А. е извършвал любителски риболов, посредством 3 броя въдици, потопени във водата в работно положение и контролирани със съзнателни действия, в следствие на което от страна на лицето били уловени и задържани 1 броя риба от вида „шаран“ с тегло 5,010 кг. и 1 броя вида от вида „каракуда“ с тегло 1,800 кг. С това си деяние, ответникът по касационната жалба е реализирал съставът на чл.70, ал.1 от ЗРА, тъй като е осъществявал улов на риба в период, в който е действала забрана за това.
С оглед на горното правилно административнонаказващият орган на основание чл.70, ал.1 от ЗРА е наложил наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Наложеното с наказателното постановление наказание е в съответствие и с разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде законосъобразно. Наложеното административно наказание е в минимален размер с оглед на нормата на чл.70, ал.1 от ЗРА, поради което не може да се намали размерът на „глобата“, съобразно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН и предвид забраната за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер. Правилни са и изводите за приложение на разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА относно отнемането в полза на държавата на уловената риба.
Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6d25a18-4838-41ce-8ed0-acf602fb66e3