Определение № 2108 от 28.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2108 гр. София, 28.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. И.

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002103877 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. Д., чрез адв. Г. Г., срещу въззивно решение № 398 от 02.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 368/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което след отмяна на решение № 80 от 29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 674/2023 г. по описа на Районен съд – Оряхово, в неговата осъдителна част, е отхвърлен предявеният от П. В. Д. против Районен съд – Козлодуй иск за сумата от 950 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на гр. д. № 850/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционното решение в останалата част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над размера от 950 лева до пълния претендиран размер от 5001 лв., не е било обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в 1 разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност „административен ръководител на съда“; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?“; 2/ „Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?“; 3/ „Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция, целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция, при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?“. В касационната жалбата касаторът поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на решението.

Ответната страна по жалбата Районен съд – Козлодуй, чрез административния ръководител и председател на съда, в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Въззивният съд е установил като безспорно между страните, че на 20.07.2022 г. е образувано гр. д. № 850/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, по искова молба на П. В. Д. против ОДМВР – Враца, както и, че образуваното дело е разпределено на случаен принцип на доклад на съдия Ж.

Г. Д. – А.. Посочил е също така от фактическа страна, че: с разпореждане в закрито заседание от същия ден – 20.07.2022 г., съдията-докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК; на 12.08.2022 г. е постъпил отговор от ОДМВР – Враца, като ответникът е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото и е предявил обратен иск; с определение, постановено в закрито заседание на 30.09.2022 г., съдията-докладчик е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника да отстрани констатирани нередовности чрез внасяне на дължимата държавна такса; на 13.10.2022 г. ответникът ОДМВР – Враца е внесъл указаната от съда държавна такса; с определение в закрито заседание на 25.11.2022 г., съдът е конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 ГПК с ответното по този иск дружество – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД; на 27.01.2023 г. са подадени отговори от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, както по предявения срещу него обратен иск, така и по 2 първоначалната искова молба; с постановено по реда на чл. 140 ГПК определение от 09.08.2023 г., районният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2023 г.; на 19.09.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по гр. д.

№ 850/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, в рамките на което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване; съдът се е произнесъл с решение № 465/07.11.2023 г., след което са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приетите по делото болнични листове, въззивният състав е констатирал, че съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност в периода до насрочване на делото общо 76 дни, както и че е отсъствал от работа в срока за постановяване на решението, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, общо 9 дни. Съобразил е и приложените по делото справки за натовареността на съдия Ж. Д.-А. в периода от 15.07.2022 г. до 07.11.2023 г., съдържащи подробни данни за възложените граждански и наказателни дела, броя на насрочените, разгледани и приключени граждански и наказателни дела.

Въззивната инстанция е взела предвид и показанията на разпитания по делото свидетел И. З. И. (колега на ищеца), съгласно които след като е завел делото, ищецът е започнал да се притеснява, тъй като делата на останалите колеги са се решили, а той все още е чакал; ищецът е мислел, че има други причини, поради които делото му не се насрочва и не се решава, а именно – че някой оказва натиск, поради което е загубил доверие в правосъдната система.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че от една страна следва да бъдат съобразени посочените в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ критерии, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, а именно – общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. От друга страна е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, следва да се вземат предвид и стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Изтъкнал е, че съгласно последната, държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок; че те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи; че при преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага следните критерии: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи.

3

Съобразно посочените по-горе критерии, въззивната инстанция е намерила, че в случая съдебното производство пред Районен съд – Козлодуй е продължило почти 1 година и 4 месеца. Изтъкнал е, че този период не може да бъде приет като „неразумен срок“ за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики, а именно: районният съд първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени иска; привлечено е трето лицепомагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности е приет за съвместно разглеждане обратен иск; засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Така констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по делото е преценила като обосноваващи по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция, в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения.

Въззивният състав е посочил още, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV „Бързо производство“, Част ІІІ „Особени искови производства“ ГПК, както поради предмета, така и поради обективното съединяване на искове. Изложил е съображения, че в случая спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд, поради което и бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила.

Въззивният съд е констатирал още, че по делото е налице един позначителен период на бездействие на съдията-докладчик – от 27.01.2023 г., когато е приключила размяната на книжата, до 09.08.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл. 140 ГПК. Въпреки това е приел, че този период на забава не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство. Позовал се е на практика на ВКС, съгласно която релевантна за отговорността на държавата по чл. 2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение; че е възможно при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.

6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. Намерил е, че в случая е налице именно горната хипотеза – допуснато е забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство. Отделно е отбелязал, че съдебното производство все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт и забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции.

4

Забавянето от 18 дни при постановяване на финализиращия съдебен акт, също е преценил, че не е дотолкова значително, за да повлияе на общата продължителност и да обуслови извод за нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото.

Наведените от ищеца доводи, че в същия съд са били образувани значителен брой идентични дела, разпределени на други състави, които са приключили по-бързо, не са възприети от решаващия състав. От събраните по делото доказателства е установил, че в случая спрямо съдията-докладчик са налице обективни причини, довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото, а именно – отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност. Отделно от горното, съобразил е още, че в посочения период на забава съдията-докладчик е изпълнявала и функциите на административен ръководител – председател на Районен съд – Козлодуй, което също е довело до натоварването с друга дейност. Взел е предвид и обстоятелството, че отсъствието не е било в рамките на последователни 76 дни, а периодично, поради което и не е била обоснована необходимост от процедура за преразпределение на делата или за командироване на съдии от други съдилища.