Решение № 125 от 01.07.2025, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 554/2024
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 01.07.2025
- В сила
- 27.10.2025
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Други актове по делото
- Протокол № 175 от 03.06.2025 · Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 124, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4, и ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4, и ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Девин, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Славка Р. Зайцева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100554 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 вр. с чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4, и ал. 1 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2024г. ищеца сключил Договор за паричен заем № 405* с дружеството „К. Й.“ ООД, ЕИК:
*********, за сумата от 2 500.00 лева. Твърди, че в Договора са договорени да заплати 17 вноски, всяка в размер на 194.96 лева, при месечен лихвен процент 3.330 % и ГПР 48.048 %. Общата сума за погасяване била 3314.39 лева. Твърди, че е заплатена сумата от 1750.00 лева за погасяване на кредита, а в договора за кредит е предвидена неустойка от 2635.61 лева, която не била включена в общата дължима сума и не била включена при формиране на ГПР.
Счита, че ако била включена общата дължима сума по кредита възлиза на 5950.00 лева. Счита, че Договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, съдържанието на договора за потребителски заем и по конкретно изискванията по чл.11, ал.1, т,7 и т. 10 от ЗПК, за точно посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума са изпълнени само формално. Счита, че задължението по чл. 8 от договора условно е наименувано „неустойка“ и действителното му предназначение е да 1 бъде набавена допълнителна печалба за заемодателя, значително надхвърляща тази от посочените в договора възнаградителна лихва. Счита информацията относно общата дължима сума от кредитополучателя и ГПР, че е напълно некоректна, поради приема, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че Договорът за потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.048%. Счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди, че именно поради тези непълноти и неточности в съдържанието на договора за потребителски кредит и съобразно с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, същият се явява недействителен.
Твърди, че нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Счита, че според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен, а липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване и излага подробни съображения.
Моли съда на основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК, да бъде признато за установено по отношение на „К. Й.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. № **, че Договор за паричен заем № 405* от 18.07.2024г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4, и ал. 1 от ЗПК. Претендира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К. Й.” ООД, с който намира предявените искове за неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че след оценка и одобрение на така депозираното от ищецът искане за заем на дата 18.07.2024г. е сключен посочения в исковата молба Договор за паричен заем № 405* 2 между заемателя Р. А.и заемодателя „К. Й.” ООД. Твърди, че Договора е сключен за сумата от 2500.00 лева, за срок от 17 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48.048%. Твърди, че към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ, като това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който Ищецът е запознат и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 2500 лева била предадена в брой на заемателят Р. А. с РКО от дата 18.07.2024г. Твърди, че по така сключения между страните договор за заем, от страна на потребителят Р. А. са извършени плащания, общо 1400.00 лева, посочени по пера. Счита за неоснователни твърденията на ищецът отнасящи се до разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в разпоредбата на чл.
З, т. 5 от Договора е посочен конкретен размер на ГПР. Твърди, че процесният договор съдържа информация за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Счита, че лихвения процент е посочен както в СЕФ, изчислен на годишна база, така и в чл. 3, т. 7 от Договора за заем, изчислен на месечна база. Счита за неоснователно твърдението на ищецът отнасящо се до разпоредбата на чл. 8 от договора за заем, тъй като изискването за предоставяне на поръчител, който да отговаря на определени от дружеството условия е посочено още в СЕФ - а именно в Част II, т. 8 в т. 1 от съдържащия се в графата текст. Счита, че договора за заем е изцяло законосъобразен, действителен и не противоречи на закона и на добрите нрави и практики. Счита, че клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора за заем № 405*/18.07.2024г. са валидни, индивидуално договорени, не противоречат на закона и добрите нрави. Счита всички твърдения на ищеца за заобикаляне на законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за заем за неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка, като излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск, като неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли предявените при условие на евентуалност от ищеца искове, като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски, прави възражения против размера на поисканото от процесуалния представител на ищецът адвокатско възнаграждение като прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В о. с. з. ищецът не се явява и не изпраща представител. С молба от ищеца, чрез процесуалния му представител – адв. С. П., поддържа исковата 3 молба и моли да се уважи иска, по изложени подробни съображения в писмена защита.
В о. с. з. ответника „К. Й.“ ООД не изпраща представител. Със становище, чрез процесуалния им представител - адв. Н. Ш., моли да се отхвърли иска и излага доводи по същество, прави възражение против присъждане на адвокатско възражение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ищеца Р. Р. А. и „К. Й.“ ООД, с ЕИК ********* е сключен Договор за паричен заем № 405*/18.07.2024г. за сумата от 2500.00 лева, със срок на договора – 17 месеца, като са договорени за заплащане – 17 вноски по 194.96 лева всяка, месечен лихвен процент – 3,330 % /т. 7 от договора/ и ГПР – 48.048 % /т. 5 от договора/. Към договора има погасителен план.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.
Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., 4 постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.).
Процесният Договор за паричен заем № 405*/18.07.2024г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4, и ал. 1 от ЗПК. След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, чл.
10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4, и ал. 1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения 5 процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, като абсолютна процентна стойност – 48.048%, а месечен лихвен процент по кредита 3.330%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена методиката на формиране годишния процент на разходите, от където не е ясно по какъв начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следва да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т.
Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6d21eb6-154a-469d-9db7-640599e56c0c