Решение № 253 от 08.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря К. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120203911 по описа за 2024 година

Производството пред БРС е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на П. Х. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. З. М. против Наказателно постановление № 22-0001816/28.08.2024 г., издадено от Главен инспектор, ***, определен от министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС и на основание чл. 178б, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“, в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалните разпоредби на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи в тази насока, като на първо място се посочва, че има нарушения на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, нормата която е нарушена е бланкетна, в НП и АУАН не било посочено, кое правило за поведение и кой нормативен акт е бил нарушен от жалбоподателя. На следва място е посочено, че в АУАН и НП липсва дата и място на извършване на нарушението, както и че неправилно е била приложена санкционната норма на чл. 178б, ал. 5, т. 1 ЗДвП, както и че АНО неправилно е определил субекта на административнонаказателната отговорност.

В условията на евентуалност се пледира квалифициране на нарушението като ,,маловажен случай‘‘ по чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа жалбата и допълва изложените в нея доводи. Моли за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. Не изразяват становище. Не правят искане за разноски.

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Жалбата е 1 подадена в законоустановеният срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити, като същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 05.07.2024 г., около 16:20 ч. в сградата на ОО „АА“ гр. Бургас, след извършена комплексна проверка на 02.07.2024 г. на учебен център ***, притежаващ разрешение № ***, за периода от 01.07.2023 г. до 31.03.2024 г. във връзка с покана с peг. № 84-00-09-1012/03.06.2024 г. било установено, че жалбоподателят П. М., в качеството си на ръководител на учебна дейност не е спазил изискванията на учебната документация за обучение, като кандидата Д. М. Х. с ЕГН: ********** от категория „В“, не е преминал необходимото практическо обучение от задължителните 31 учебни часа съгласно модул В/ПО - Практическо обучение „Управление на ППС“ от стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, утвърден от МОН, като са му проведени 18 учебни часа, видно от учебен картон № 4266470/18.03.2024 г. Нарушението било допуснато на 22.05.2024 г. в учебен център ***, където бил проведен вътрешния изпит на кандидата.

С оглед на установеното, актосъставителят съставил АУАН, описвайки горните факти и определяйки, че жалбоподателят е нарушил чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.

Актът е бил предявен на жалбоподателя, който го е получил и подписал, без възражения. В срока по чл.

44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

На 28.08.2024 г., като взел предвид съставения акт, административнонаказващия орган възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на деянието и издал обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя на основание чл. 178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“, в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът кредитира показанията на актосъставителя. Като цяло между страните няма спор по фактите.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът констатира на първо място, че не са спазени императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗАНН, като в АУАН и НП не е посочена конкретната правна норма, която е била нарушена. Посочената разпоредба на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС гласи, че ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 ЗДвП при извършване на обучението.

Приложената санкционна норма на чл. 178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП пък предвижда да се наказва с глоба от 500 лв. ръководител на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не осигури спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност по чл. 153, т. 1 при извършване на обучението. Разпоредбата на чл. 24а, ал.2, т.1 от Наредба №37/02.08.2022г., е бланкетна като 2 въвежда задължение за спазване на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т.1 от ЗДвП. Наказващия орган е следвало да конкретизира съответните изисквания на учебната документация, към които препраща чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. и които се твърди, че не са били спазени от нарушителя.

Разпоредбата на чл. 153, т.1 от ЗДвП предвижда, че Министърът на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Изискванията за учебната документация са уредени с Заповед № РД09108/24.08.2007 г. /изм. и доп. с Заповед № РД-09-37/29.01.2016 г. / на Министъра на образуванието и науката, с която е утвърдена учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите: М, А, В, С, Д, В+Е, С+Е, Д+Е, Ткт, Ттб и Ттм и подкатегориите А1, В1, С1, Д1, С1+Е и Д1+Е. Заповедта е публикувана на сайта на Министерството на образованието и науката. Тъй като учебната документация по чл. 153, т. 1 от ЗДвП включва различни изисквания към документооборота, продължителността на обучението, разпределението на отделните модули- теоретично и практическо обучение, то е било необходимо в наказателното постановление де се посочи кое от тези изисквания е нарушено от санкционираното лице. Последното е необходимо предвид законовото изискване за точно и пълно описание на нарушението, което да съответства на приетата за нарушена разпоредба.

На следващо място, съдът намира, че в НП са посочени две дати за извършване на нарушението, както и период от време, от които не може да се обоснове извод коя от двете дати, или в периода е извършено нарушението. От формалното структуриране на фактическия състав в реквизита „дата“ е вписана 05.07.2024 г., за която е уточнено, че касае извършена комплексна проверка в учебен център за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС – ***, а в края на изложената фактическа обстановка е посочена дата на извършване на нарушението от АНО 22.05.2024г.

Видно посочената дата 05.07.2024г., съвпада с датата на извършване на проверката и датата на съставяне на АУАН, но в случая съдът не може да се определи на коя дата (05.07.2024г. или на 22.05.2024г) действително е било извършено нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е необходимо наказващия орган да посочи с конкретни твърдения за датата, мястото, начина на извършване и авторството на описаното нарушение, както и доказателства, които го потвърждават, като всеки един от тези реквизити на акта и наказателното постановление не следва да бъдат извличани по логически или тълкувателен път, а следва да бъдат ясно посочени, с оглед обвинителната функция на акта. Липсата, на което и да е от тях, а в случая бланкетно посочване без представени доказателства на дата на извършване на нарушението води до извода за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде санирано в настоящото производство.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съгласно която в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на 3 жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие (л. 19), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора) ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. – т. е. в конкретния случай заплатеният хонорар е на границата на минималния предвиден, поради което и няма как да бъде допълнително намален от съда.

Така мотивиран, Бургаският районен съд, 12 наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0001816/28.08.2024 г., издадено от Главен инспектор, ***, определен от министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН против П. Х. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. З. М., с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС и на основание чл. 178б, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“, в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Главен инспектор, ***, определен от министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл.

92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН да заплати на П. Х. М. с ЕГН ********** съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.