Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 520 от 23.11.2015, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 509/2015
Вид
Решение № 520
Подписан
23.11.2015
В сила
02.02.2017
Състав
ГАЛИНА ПЕТКОВА МАГАРДИЧИЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.290, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.58а · Наказателен кодекс
  • чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 520 гр. Русе, 23.11.2015г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски окръжен съд…гражданска колегия……в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година ….в състав:

Председател:

Галина Магардичиян при секретаря

Т.Ф. и в присъствието на прокурора Стилиян Грозев като разгледа докладваното от съдията Г. Магардичиян гр. дело № 509 по описа за 2015год, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Ищцата Г.И.И. твърди, че на

05.12.2011 по ДП-Ср № 93/11 по описа на ОСлС при ОП-Русе с постановление била привлечена в качеството на обвиняема по обвинение по чл.290а, ал.1 вр с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 05.04.2011 в гр.Русе в съучастие с Н. Д. П., Л. П. Н., Т. Е. Г./ Ч./ като извършител-подбудена и подпомогната от Н. Д. П. устно и писмено, съзнателно, пред надлежен орган на власт-помощник- нотариус Н. У., помощник-нотариус при нотариус ***,вписан в регистъра на НК с район на действие Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Н. Д. П. по Нот.д№ 161/11 потвърдила неистина, а именно, че Н. П. е владеел имот-.гараж № 2, намиращ се в гр.Русе, кв.***, ул.***, бл.***, над десет години и че нямало спор за правото на собственост върху този имот. С присъда по НОХД № 3055/12 от 28.01.2013г на РРС всички подсъдими били признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са обвинени като на нея й било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.66 НК било отложено за изпитателен срок за 5 години. РОС с Решение по ВНОХД № 193/13 отменило присъдата и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС. След връщане на делото с присъда от 26.09.2013 по НОХД № 1765/13 подсъдимите отново били признати за виновни като на нея и било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На осн чл.58а НК било намалено на една година и четири месеца и на осн чл.66 НК било отложено с изпитателен срок от четири години. С Решение по ВНОХД № 50/14 по описа на РОС присъдата била потвърдена. Въз основа на подадено искане за възобновяване на наказателното производство пред ВКС е образувано н.д.№ 677/14, по което с Решение № 264 от 23.10.2014 ВКС постановил оправдателна присъда по повдигнатото обвинение. В мотивите си съдът е приел, че лъжесвидетелстване, осъществено пред помощник-нотариус не е съставомерно деяние, тъй като последният не е надлежен орган на власт по смисъла на чл.290 ГПК. Счита, че цялото наказателно производство е било изцяло незаконосъобразно, тъй като се е водила за несъставомерно деяние и вместо да бъде прекратено й било повдигнато обвинение.

Твърди, че наказателното преследване продължило повече от три години и оказало голямо негативно влияние върху нейният живот. От една страна било засегнато достойнството й, както в личния, така и в обществения живот, през цялото време била напрегната и стресирана, създало се отрицателно отношение към нея, комшиите и приятелите й започнали да я отбягват. Станала обект на коментари в квартала, в който живее. Начинът й на живот се променил. Здравословното й състояние също се влошило, страдала и от безсъние, психически не издължала на създалото се напрежение. Твърди, че всички претърпени от нея неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство.

Счита, че са налице всички предпоставки, визирани в чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България за вредите, който са и причинени от незаконното обвинение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000лв, ведно със законната лихва от 23.10.2014г до окончателното плащане.

Претендира разноските по делото.

Ответникът по иска Прокуратурата на РБ чрез Русенска

Окръжна прокуратура в писмен отговор по реда и в сроковете по чл.131 ГПК счита иска за допустим. Ако съдът счете иска за основателен , считат, че същият е недоказан по размер. Считат, че липсват доказателства, които да установяват ищцата да е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди. Освен това оспорват, че неблагоприятните факти, посочени от ищцата, са пряка и непосредствена последица от обвинението й. Считат, че е от значение, че независимо от изхода на наказателното производство, даването на лъжливи показания от ищцата е безспорно извършено от нея - съзнателно и безспорно е довело до търсеният резултат – издаването на констативен нотариален акт. Освен това разследването е извършени в разумен срок- досъдебното производство е образувано на 01.09.11 и е приключило на 23.11.12 като обвинителният акт е внесен в РРС на 22.12.2012. След връщане на делото в съда на 30.05.2013 същото отново е внесено в съда на 30.07.13г. На ищцата и е била определена най-леката мярка за неотклонение - „подписка“. Твърди, че се, че ако за ищцата са търпени неимуществени вреди в периода от 05.12.11 до 23.10.14 от воденото наказателно производство, то същите не са единствено и само в резултат от актове и действия на органи на Прокуратурата на Република България и прокуратурата не следва да носи отговорност от постановяването на осъдителните присъди на различни по степени съдилища.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 05.12.2011 по досъдебно производство-следствие № 93/11 по описа на ОСлО при РОП Г.И.И. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че на 05.04.2011г в гр.Русе в съучастие с Н. Д. П., Л. Д. Н., Т. Е. Г. / Ч. /, като извършител-подбудена и подпомогната от Н. Д. П., устно и писмено, съзнателно, пред надлежен орган на власт-помощник-нотариус Н. У.- помощник-нотариус при нотариус ***, вписан в регистъра на НК с район на действие РРС, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Н. Д. П. по нотариално дело № 161/11 по регистъра на същия нотариус, потвърдила неистина, а именно, че познава Н. Д. П. и че той владеел имот над десет години и че нямало спор за правото на собственост върху този имот-престъпление по чл.290, ал.1 от НОХД. На същата дата по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „ подписка“.

На 28.02.2012г е привлечена като обвиняема за извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че на 05.04.2011г в гр.Русе в съучастие с Н. Д. П., Л. П. Н., Т.

Е. Г. / Ч. /, като извършител-подбудена и подпомогната от Н. Д. П., устно и писмено, съзнателно, пред надлежен орган на власт-помощник-нотариус Н. У.- помощник-нотариус при нотариус ***, вписан в регистъра на НК с район на действие РРС, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Н. Д. П. по нотариално дело № 161/11 по регистъра на същия нотариус, потвърдила неистина, а именно, че Н. Д. П. е владеел имот - гараж № 2, намиращ се в гр.Русе, кв.***, над десет години и че нямало спор за правото на собственост върху този имот- престъпление по чл.290, ал.1 от НОХД. На същата дата е потвърдена наложената й мярка за неотклонение „ подписка“.

С присъда № 18 от 28.01.2013 по НОХД № 3055/12 по описа на РРС Г.И.И. е призната за виновна в това, че на 05.04.2011 в гр.Русе в съучастие с Н. Д. П., Л. П. Н., Т. Е. Г. / Ч. /, като извършител-подбудена и подпомогната от Н. Д. П., устно и писмено, съзнателно, пред надлежен орган на власт-помощник-нотариус Н.

У.- помощник-нотариус при нотариус ***, вписан в регистъра на НК с район на действие РРС, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Н. Д. П. по нотариално дело № 161/11 по регистъра на същия нотариус, потвърдила неистина, а именно, че Н. Д. П. е владеел имот - гараж № 2, намиращ се в гр.Русе, кв.***, над десет години и че нямало спор за правото на собственост върху този имот. Наложено и е наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години като на основание чл.66, ал.1 НК съдът отлага изтърпяването на наказанието две години лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.

По делото не е спорно, че тази присъда е отменена с решение по ВНОХД № 193/14 по описа на РОС и делото е върнато за разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание на 26.09.2013 по НОХД № 1765/13 по описа на РРС Г.И. в качеството й на подсъдима е изразила съгласието си делото да се гледа при условията на глава 27 от НПК. Пълномощникът й – адв.В. И. е заявил, че признават само фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и ще се съгласят да не се събират доказателства по отношение на тези факти.

С присъда № 175 от

26.09.2013г по НОХД № 1765/13 по описа на РРС Г.И.И. е призната за виновна в това, че на 05.04.2011 в гр.Русе в съучастие с Н. Д. П., Л. П. Н., Т. Е. Г. / Ч. /, като извършител-подбудена и подпомогната от Н. Д. П., устно и писмено, съзнателно, пред надлежен орган на власт-помощник-нотариус Н.

У.- помощник-нотариус при нотариус ***, вписан в регистъра на НК с район на действие РРС, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Н. Д. П. по нотариално дело № 161/11 по регистъра на същия нотариус, потвърдила неистина, а именно, че Н. Д. П. е владеел имот - гараж № 2, намиращ се в гр.Русе, кв.***, над десет години и че нямало спор за правото на собственост върху този имот. Наложено и е наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години като на осн чл.58а, ал.1 НК наказанието е намалено и е редуцирано на една година и четири месеца и на осн чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години. С Решение № 40 от 10.03.2014 по ВНОХД № 50/14 по описа на РОС така постановената присъда е потвърдена.

С Решение № 264 от 23.10.2014 по НД № 677/14 по описа на ВКС е възобновено производството по ВНОХД № 50/14 по описа на РОС като .

Решение № 40/10.032014г по описа на РОС е изменено като същото е отменено в частта, в която е потвърдена присъдата по НОХД № 1765/13 по описа на РРС относно осъждането на Г.И.И. и останалите подсъдими като същата е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.290, ал.1 НК.

В мотивите си върховният съд е приел, че инкриминираното свидетелство на осъдените, в това число и Г.И., не е осъществено пред надлежен орган по смисъла на чл.290, ал.1 НК, тъй като лъжесвидетелстване, осъществено пред помощник-нотариус при условията посочени в решението, а именно нищожно упълномощаване поради противоречие със закона, не е съставомерно деяние.

От показанията на св.Я.Я. се установи, че от слухове в квартала знае, че срещу ищцата има водено наказателно производство по повод на някакъв гараж, който ищцата ползва. Слуховете били, че ищцата ползвала гараж, който не бил нейн, че бил предпродаден, че имало някакви измами, че това било „пак техни игри“. Ищцата я потърсила в качеството й на медицинска сестра, за да й препоръча психолог или психиатър, тъй като страда от безсъние, липса на апетит и била много изнервена.Едно от децата на ищцата споделило пред свидетелската, че майка му е много изнервена и постоянно вика, както и че не иска да излиза от дома си и си стои вкъщи. Ищцата споделила пред свидетелката, че е притеснена заради наказателното дело, което се води срещу нея; че се чувства унизена, не иска да излиза, защото си мисли,че всички хора я гледат и одумват. Това било в периода 2010-2013г. Ищцата се сторила на свидетелката отслабнала и лека неадекватна, тъй като била в леко превъзбудено състояние, а след това ставала апатична.

Свидетелката я завела при д-р А. А., която е психиатър, която споделила пред свидетелката, че ищцата е в депресия. Свидетелката в срок от три дни поставяла инжекции на ищцата, които били антидепресанти, предписани й от психиатъра. След това била на медикаментозно лечение. След това ищцата звъняла на свидетелката в дома й късно вечер, за да й обяснява, че е с ниско кръвно и не може да стане от леглото. Според свидетелката имало периоди, в който ищцата и се обаждала по-често и други, в който обажданията били по-рядко. Според свидетелката ищцата била получила психически срив, който продължил до лятото на 2015г.След лятото ищцата не й се обаждала, за да споделя някакви психични проблеми с нея.