Решение № 81 от 07.06.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 261/2024
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 07.06.2024
- В сила
- 11.11.2024
- Състав
- Галина Димитрова Василева
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Силистра, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря М. Н. СТ. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20243420200261 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. К. от гр.С., ЕГН**********, чрез адв.
С. Н. при АК – С., против Наказателно постановление № 24-1099000146/12.02.2024г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР - С., с което жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. чл.42, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата е изразена позиция, че НП се явява неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че от видеозапис, на база на който се гради обвинението, се установявало, че от страна на жалбоподателя не е имало каквото и да е противоправно деяние, а водачът на изпреварваното от жалбоподателя МПС е извършил нарушение, тъй като не е спазвал задължението си да не увеличава скоростта си на движение и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин. В тази насока се приема, че думите, които са се чували на видеозаписа са изречени именно от този друг водач. Визира се, че след съставяне на АУАН жалбоподателят е имал възражения, представил е такива, като в НП е отразено, че е постъпило писмено възражение от негова страна и е извършена проверка, но той не е бил известен за нея и подчертава, че АНО не е изпълнил задължението си да изложи мотиви защо не е приел посоченото възражение.
Моли се за отмяна на НП като неправилно.
Пред съда жалбата се поддържа чрез упълномощен процесуален 1 представител, който изразява становище за пълно противоречие между показанията на разпитаните свидетели и че не се е установило да е имало промяна в посоката и скоростта на движение на останалите МПС-та в конкретния пътен участък по повод изпреварването. Счита, че не установен нито един от състава на елементите на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя К., и намира че възприятието на едно събитие е изключително субективно и в случая не е имало предизвикана ситуация за ПТП.
Административнонаказващият орган, чрез упълномощен процесуален представител, отстоява, че събраните гласни и писмени доказателства безспорно доказват извършване на нарушението от жалбоподателя.
Подчертава, че съществен принос в изясняване на обстоятелствата по случая има и съдържанието на изгледания по делото клип, като визира и какво точно се констатира като действия на св.К. и на жалбоподателя К.. В тази връзка обръща внимание и на това, че жалбоподателят е бил запознат с въпросния запис от полицейските органи преди да му бъде съставен АУАН. Моли за потвърждаване на наказанието и присъждане на разноски като представя списък на такива.
Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.01.2024г. св.К. управлявал собствения си л.а. „Тойота“ по междуселищен път II-71 в направление гр.С. – гр.Д., като пред него се движел тежкотоварен автомобил, а след т.а. жалбоподателят К. с движел с управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СС2596АТ.
Автомобилът на свидетеля К. бил оборудван с видеорегистратор, който записвал в реално време движението на движещите се по пътя МПС, с насочена камера по посоката му на движение, заснемаща и движещите се срещу него автомобили в другата пътна лента на платното.
След отминаване на Регионалното депо за битови отпадъци след град С., при пътна маркировка разрешаваща маневра по изпреварване, св.К. осъществил такава и изпреварил камиона пред него в 15.27.10ч. като при предприемане на тези действия в далечината напред имало движещи се насреща коли. След изпреварването веднага се прибрал в своята, дясната лента на движение в 15.27.13ч., като към 15.27.18ч. движещият се насреща л.а., зелен на цвят, вече доближавал към този на свидетеля. В него момент жалбоподателят К., който се движел зад св.К. преди последният да изпревари камиона, вече извършвал двойно изпреварване – изпреварил товарния 2 автомобил и застанал в съседната лента (за насрещното движение) редом до колата на св.К. с цел да изпревари и него. Срещу него идвал зеления на цвят л.а. и на изключително кратка дистанция от идващия насреща автомобил жалбоподателят К. напуснал лентата за насрещно движение в 15.27.22ч. и се прибрал в неговата, пред колата на св.К.. Последният, виждайки пряката опасност от челен сблъсък между К. и насрещния автомобил, се принудил да намали скоростта, за да може К. да си влезе в лентата за движение, което пък създало опасност изпревареният вече камион да удари колата на свидетеля К..
При посочените действия на жалбоподателя К. по изпреварването му и принуждаване на свидетеля да намали, за да не се блъсне първият в насрещната кола, св.К. изрекъл репликата „ти нормален ли си?“.
Същият ден св.К. подал сигнал до органите на МВР за случилото се с приложен запис от видеорегистратора, като клипът бил качен и интернет пространството. На 25.01.2024г. жалбоподателят К. и св.К. били поканени от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С. да се явят, което двамата водачи сторили, депозирали писмени сведения за случилото се, и в тяхно присъствие св.П. и св.М. – мл. автоконтрольори, служители в група „Пътен контрол“ ОДМВР – С., изгледали и записа. Направена била преценката от контролните органи, че жалбоподателят е извършил нарушение на правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 ЗДВП, изрязващо се в това, че на датата 19.01.2024г. по посочения път е предприел изпреварване, без да се е убедил, че има видимост и свободен път на разС.ие, което да се явява достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта. В присъствието на жалбоп. К. св.М. съставила АУАН № 1145576, серия GA, от 25.01.2024г., при предявяването на който К. посочил, че има възражения. Такива били представени в установения 7-дневен срок, с основен акцент, че при изпреварването колата на св.К. същият нарочно увеличил скоростта си на движение и не намалявал, което пречело на жалбоподателя да се прибере в дясната лента, и поради което нараствал рискът от ситуация по възникване на ПТП.
След запознаване с възражението и пряко със съдържанието на процесния запис, св.С. – полицейски инспектор в същия сектор, изразил позиция в докладна записка до началника на сектор „ПП“, че с извършената от него маневра жалб.К. е създал непосредствена опасност за движението.
Възражението било оставено без уважение и на база акта било издадено и процесното НП, възпроизвеждащо фактическите и правни рамки на административното обвинение и с което на жалбоподателя за посоченото нарушение е наложено наказание 150 лева глоба на основание чл.179, ал.1, т.5 ЗДВП.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при налична териториална и материална компетентност на съответните длъжностни лица, в регламентираните от закона срокове и при пълно спазване изискванията на 3 чл.42 и чл.57 ЗАНН досежно съдържанието им като реквизити и формулиране на словесните и правни рамки на административното обвинение за нарушението.
Фактите, отразени в обстоятелствената част на АУАН и респ. в НП, са изяснени по несъмнен начин при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и анализа на същите. Съдът, предвид еднопосочността, безпротиворечивостта и категоричността им, изцяло кредитира показанията на свидетелите – полицейски служители и св.К., като намира да отрази, че този свидетел пряко и в реално време и обстановка е възприел действията на жалбоподателя, които са излезли извън рамките на допустимото и безопасно поведение като водач на МПС. Позицията на защитата за противоречивост в показанията на свидетелите не се подкрепя от анализа на същите и съпоставянето им с пряко възпроизведеното пред съда съдържание на процесния запис. Последният точно и ясно показва, че от страна на св. К. не е имало твърдяното от жалбоподателя поведение в нарочно увеличаване на скоростта, за да препятства възможността му се прибере в лентата си на движение, а е видимо, че жалб. К. самонадеяно и без съобразяване на конкретната пътна обстановка като видимост и разС.ие към идващите му насреща коли осъществява двойно изпреварване, като също е видимо че секунди преди да има стълкновение между него и насрещния л.а. се прибира в дясната лента. Словесната реакция, изречена от св. К., записана от неговия регистратор, не се отнася до водача на камиона, тъй като същият вече е бил зад л.а. на свидетеля, а е ясно – при видимите фактически данни на движението в процесния пътен участък, че се отнася за жалбоподателя, създал предпоставки за ПТП.
Показанията на св. К.а, съпруга на жалбоподателя, съдът съпостави и обсъди с останалите доказателства и констатира, че същите в частта им, че св.К. е намалил скоростта си, за да им даде път да се приберат вдясно, съответства на обективното фактическо положение, но не дава вяра на тези показания в частта им, че този свидетел не им давал възможност да се приберат заради поддържана от него висока скорост преди това, тъй като същите се опровергават от доказателствения материал, вкл. и от съдържанието на приобщения като доказателство видеозапис.
Съдът приема, че отразените в акта и наказателното постановление констатации за неправомерното поведение на жалбоподателя съответстват на действителната фактическа обстановка, правилно и обективно изяснена от контролните органи и АНО, което обуславя и законосъобразно ангажиране административно-наказателната му отговорност, при правилно приложение и на материалния закон, вкл. и на следващата се санкционна разпоредба с наложена глоба в абсолютния и размер от 150 лева.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, претенцията от страна на процесуалния представител на ОДМВР - Силистра за присъждане на разноски се явява основателна.
4
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление № 24-1099000146/12.02.2024г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР - С., с което на В. Н. К. от гр.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Н. К. от гр.С., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – С., направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Силистра.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5