Решение № 67 от 02.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора А. Б. Петрова като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201055 по описа за 2025 година С присъда №260028/26.10.23 г., постановена по Н.Д.1000/19 г.от ГС-София /СГС/, НО, 27 състав, подсъдимият А. И. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него като подбудител, в съучастие със С. Г. като извършител, престъпление по чл.116,ал.1,т.9 вр.чл.115 вр.чл.20,ал.3 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, търпимо при първоначален строг режим. Той е оправдан по повдигнатото му обвинение за квалифициращия признак по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 НК. Със същата присъда подсъдимият С. Н. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и т.9 вр. чл.115 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК и за такова по чл.339,ал.1 НК, като вр.чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода от осемнадесет години и три години. На основание чл.23,ал.1 НК е определено по-тежкото измежду двете наказания, а именнолишаване от свобода за срок от осемнадесет години, като е постановено то да се търпи при първоначален строг режим. И на двамата подсъдими е зачетено времето, през което са били задържани с мерки за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест.

С решение №269/22.07.25 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 1-ви състав, по В.Н.Д.206/24 г., е изменена горецитираната присъда и наложеното на Г. наказание за извършено престъпление по чл.116,ал.1 НК лишаване от свобода е намалено от 1 осемнадесет на десет години, а за деянието по чл.339,ал.1 НК- от три на една година. На основание чл.23,ал.1 НК определеното общо наказание е отмерено на десет години. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия А. С., в която са развити трите основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на същото и или оправдаване на този деец, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият С. не се явява. Неговият служебен защитник поддържа жалбата с отразените в нея аргументи и искания.

Представителят на ВП моли решението да бъде оставено в сила.

Такава е претенцията и на подсъдимия Г. и неговия служебен защитник.

Частният обвинител Р. П., редовно призована, не се явява. Не се явява и нейният повереник, адвокат Р., който с писмено становище изразява мнение за неоснователност на жалбата на С..

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,като взе предвид сезиращия го документ и аргументите и исканията по него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Преди да се вземе отношение по допустимите възражения,по които този съд може да се произнесе, се дължат някои разяснения, провокирани от съдържанието на касационната жалба.

1/ Както е известно от повече от четвъртвековното прилагане на правилата за касационно разглеждане, върховната съдебна инстанция по наказателни дела като съд по правото и при липса на изключението по чл.354, ал.5, изр.2 НПК, се занимава със съдебни грешки и отговаря на доводи по заложените в процесуалния закон основаниячл-348,ал.1,т.1-т.3 НПК. Претенции за необоснованост /в процесната жалба на места дори буквално е откроена/, недоказаност на престъплението, непълнота на доказателствата, при които е постановен оспорваният акт, и кредибилността или не на определени доказателствени материали, не са самостоятелни касационни поводи.

Поднесени явно или прикрито за произнасяне, не следва да се очаква разглеждане в рамките на касационно основание- в частност такова по чл.348, ал.1,т.2 НПК, за да им се дава отговор.

Те са важими за съд по фактите и правото, каквито са долустоящите съдилища, разглеждащи производството по същество. Последните от своя страна, стига да допуснат, съберат и проверят доказателствени материали по верен процесуален път и респективно да направят процедурно правилен мотивен анализ по тях, откъдето да изведат фактите по престъпната деятелност и приложението на правото, които фактори се следят от ВКС, не могат да търпят упрек в упражняване на своя суверенна оценъчна дейност. Затова и не следва да бъдат замествани от ВКС с негово собствено преценъчно поведение по същината на доказателствата, тяхно съотнасяне и съответни други последици, оотнасяни за съдилищата по същество.

Ето защо настоящият състав ще се занимае с оплаквания,които е допустимо да бъдат разглеждани при доводи срещу доказателствения път и разбор, демонстрирани от САС, чийто акт е предмет на разглеждане от тази инстанция.

2

2/ В контекста на казаното, поради обстоятелството,че висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела не разглежда делото по същество и не е оправомощена да преразглежда доказателствената съвкупност /извън хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, която не важи за настоящото първо поред произнасяне на ВКС/, не може от нея да се иска директно оправдаване на подсъдимия С., както се прави в процесната жалба. Поначало оправдаване е възможно в случаите на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, но ако приетата от ревизирания съд фактология не е престъпна.

В актуалния казус категорично не може да се говори за подобно нещо спрямо жалбоподателя С.. Да се иска този съдебен състав да постанови оправдаване на същия, означава да се претендира той да приеме непрестъпна за него фактология, основана на личен прочит на доказателствата. Това няма как да стане.

3/ На последно място в тази част на изложението, ВКС се счита длъжен да подчертае, че в касационната жалба изразеното недоволство от съдебния акт на въззивния съд представлява в изключителна степен лична интерпретация на атакуващата страна как би следвало да се тълкуват в същината им конкретно посочени доказателствени материали. При това се лансират твърдения, които не се противопоставят на съдържанието на възприетото в мотивировката на САС, в какъвто случай касационният съд би дължал отговор, а формулират позиция на подсъдимия С. чрез неговия служебен закщитник за единствено възможен начин за преценка-както по провеждане на самия процес, така и по осмисляне на доказателствените материали.

Предвид гореизложеното, е ясно, че ВКС ще се произнесе по заявени съдебни неблагополучия, подведими под съответни касационни основания, както и в същината на аргументи, за които приема,че има дължима разработка в сезиращия го процесуален документ.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА ДОПУСТИМИТЕ ПРОЦЕДУРНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

За яснота настоящата инстанция ще построи изложението си в тази част не по начина, по който процесуалните доводи са подредени в касационната жалба, а по същественост на повдигнатите проблеми, с оглед последиците в случай на уважаване на съответния довод.

1/ Настоящото съдебно производство е дългогодишно. Няма съмнение,че подсъдимите, в частност и жалбоподателят, са имали трайно добро процесуално поведение. Спрямо тях е била определена и изпълнявана в хода на съдебното разглеждане на делото мярка за неотклонение Домашен арест.

На 14.09.23 г., години след образуване на съдебното производство пред СГС и след събиране на голяма част от доказателствените матерали, подсъдимият С. не се е явил в насроченото за разглеждане на тази дата открито заседание. Не е имало данни на какво се дължи неговото неявяване, при положение, че е бил наблюдаван при изпълнение на Домашния арест. Поради тази причина още на следващия ден първостепенният съд е изменил мярката за неотклонение в Задържане под стража, приемайки нарушение на същата, и е указал лицето да бъде включено в бюлетина за общодържавно издирване. Така е и сторено.

Оторизираните да се занимават с издирването на подсъдимия органи не са успели да разкрият негово местонахождение. Съпругата на този деец е заявила, че той вероятно е отвлечен, иначе казано, не се явява пред съда по независещи от него причини, дължащи се на поведението на трети лица. След полагане на всякакви 3 процесуални усилия и ненамиране на лицето, на 19.10.23 г. СГС е продължил разглеждане на делото в отсъствие на С., намирайки условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.3 НПК. То е и приключено задочно за него.

Въззивният съд от своя страна, ангажиран с жалба на служебния защитник на С., наред с други сезирания, е продължил издирването, указвайки издаване на Европейска заповед за арест /ЕЗА/ и уведомяване на Шенгенската информационна система /ШИС/, което е и сторено. Едва след набавяне на всякакви материали, относими към отсъствието на С., невъзможността към актуалния момент да бъде установено местонахождението му и продължаващато му издирване както в рамките на РБ, така и извън нея, САС е предприел разглеждане на въззивното производство пред себе си.

Този съд се присъединява към становището, изразено в мотивите към обжалваната присъда, че се обуславя виновно процесуално поведение на подсъдимия и няма пречка делото да бъде продължено в негово отсъствие. Приемане на лансираната от защитата теза, че оторизираните държавни органи не са предприели дължими действия за откриване на дееца, за който се твърди, че е отвлечен и следователно незаконосъобразно съдебното производство от един момент нататък е протекло задочно за него, от една страна не държи сметка за съдържанието на документите, установяващи ненамиране при полагане на усилия за издирване /включително ЕЗА и включване в ШИС/ и изведено в тази връзка укриване. От друга- възприемане на твърдението на защитата би обърнало позицията, от която се изхожда при разрешаване на въпроса за неприсъствие на подсъдим в съдебно заседание- след като не се е явил и се заявява, че е отвлечен, без да има ясни данни за това, то не следва да се приема виновно поведение и делото не може да продължи да се разглежда до придобиване на яснота за съдбата на дееца. Последното не може да бъде допуснато, защото предполага облягане на факт за неправомерно поведение на трети лица, който не получава потвърждение.

Този съд желае да допълни, че соченото от защитата решение №313/18.06.10 г., постановено от 2 н.о.на ВКС по К.Н.Д.230/10 г. поначало е цитирано правилно в определена негова част в смисъл,че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, без категорични данни за укриването и дезинтересирането му от производството, приключило с осъдителна присъда, води до съществено нарушаване на правото на защита. Но простият прочит на съдебния акт установява, че той касае различна фактология по отсъствието на подсъдимия и действията на решаващия съдебен орган. Видно от него, е прието неналичие на щателно издирване на дееца, тъй като съответният съд, преди да пристъпи към разглеждане на делото отсъствено, не е предприел действия за общодържавно издирване, а само за местно. При това спрямо подсъдимия не е била взимана мярка за нетоклонение и той не е поемал задължение да не напуска местоживеенето си без надлежно разрешение.

Очевидно е,че конкретиката по настоящото дело е съвсем различна-наред с изменение на изпълняваната мярка за неотклонение и обявяване на С. за общодържавно издирване, са предприети действия и за международно такова. Той без съмнение знае и е участвал в първостепенното разглеждане на делото и има категорични данни, даващи възможност на съдилищата по фактите да продължат да разглеждат задочно делото срещу него, предвид законосъобразно направен извод за виновно неприсъствие.

2/ В жалбата е заявено допускане на следното процесуално нарушение- съдът се е позовал на нормата на чл.98,ал.2 НПК, че разминаването на линията на защита не е дефинитивно основание за отвеждане на служебния защитник, доколкото тя може да е 4 несъвместима с добросъвестно упражняване на процесуални права. Съдът твърди освен това, че при такова разминаване защитникът само уведомява подсъдимия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения ред.