Решение № 7 от 17.01.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С., 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600729 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 151/14.10.2024г. по НОХД № 1066/2024г., С.ският районен съд признал подс.Н. Д. И. за виновен в това, че:

- на 09.02.2024г. в гр.С. не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024 г., издадена в изпълнение на

Определение

№

130/11.01.2024г. по гр.д.№

20242230100157/2024г. на Районен съд С., с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Г. К. и му била наложена забрана да доближава на разстояние по-малко от 50 метра И. Г. К. и малолетното дете Й. Н. И., роден на 15.06.2021г., и жилището, в което живеят в гр.С. бул.“П.Х. ** – престъпление по чл.296 ал.1 предл.2 от НК и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му определил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим;

1

- на 09.02.2024г. в гр.С. извършил приготовление за убийство (умишлено умъртвяване) на И. Г. К., като я полял с бензин, държал запалка и казал, че ще я подпали – престъпление по чл.117 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му определил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим;

- на 09.02.2024г. в гр.С. извършил приготовление за убийство (умишлено умъртвяване) на малолетното дете Й. Н. И., роден на 15.06.2021г., като го полял с бензин, държал запалка и казал, че ще го подпали – престъпление по чл.117 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му определил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.23 от НК определил на подс.И. едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК, съдът приспаднал времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража.

С присъдата съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства - натривка от вътрешната част на лекия автомобил „П.Р.“ с peг.

№ ***, поставена в плик с лепенка № Г4639; контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4640; ПВЦ-бутилка с етикет „Fanta - портокал“, с оранжев цвят, с бензин в нея в количество от 20мл преди експертното изследване, поставена в плик с лепенка № Г4638; торбичка с надпис „Love”, поставена в плик с лепенка № Г4637; обтривки от дясна ръка, поставени в плик с лепенка № Г4641; обтривки от лява ръка, поставени в плик с лепенка № Е4642; контролна проба, поставена в плик с лепенка № F4643, които след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност. Със същата присъда съдът е върнал на И. Г. К. веществените доказателства - 1 бр. черно на цвят шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“; 1 бр. сиво на цвят шушляково яке с надпис „Zara“.

С присъдата съдът е осъдил подс.Н. Д. И. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 100.28 лева в полза на 2 бюджета на държавата по сметка на ОДМВР С., както и направените на досъдебното производство разноски в размер на 128.58 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР Б..

Депозирана е въззивна жалба от частния обвинител И. Г. К., лично и като майка и законен представител на малолетното дете Й. Н. И., чрез повереника им адв.С. К. от АК Б., в която се сочи, че определените наказания на подсъдимия са несправедливи и силно занижени. Акцентира се, че не е взето предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и факта, че въпреки изтърпяно от него наказание лишаване от свобода, то не е изпълнило функциите си и подсъдимият не е поправил. Посочва, че подсъдимият е залял с бензин жената, с която е живял на съпружески начала и невръстното си дете, като държал запалка и заплашвал, че ще ги запали, което е тежък случай на нарушаване на заповедта за защита. Относно извършеното деяние по чл.117 ал.1 от НК, твърди, че съдът не е взел предвид факта, че е извършено по отношение на две лица и механизмът на деянието би довел до мъчителна смърт на пострадалите – бивша жена и собственото дете. Заявява, че определените наказания не съответстват на целта на закона, не могат да осъществят индивидуалната и генерална превенция, като степента на обществена опасност е висока. Иска определяне на наказание към максимално предвидения размер за трите деяния, съобразявайки наличието на многобройни отегчаващи вината обстоятелства и липсата на смекчаващи такива. Посочва се конкретен размер на определеното общо наказание, а именно четири години лишаване от свобода, което да се увеличи на основание чл.24 от НК с една година и да бъде наложено наказание пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Представителят на държавното обвинение се явява в съдебно заседание, намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна относно изводите за виновност на подс.И.. Посочва, че съдът е приел баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, но е определил наказания не към средния размер, а към минималния. Поддържа жалбата на частния обвинител относно несправедливостта на наложените наказания, като смята, че деянията са с висока обществена опасност, извършени с особена дързост и по брутален начин. Пледира за налагане на наказания на подс.И. само при наличие на отегчаващи вината му обстоятелства и да се определят наказания над средния размер, а именно за деянието по чл.296 от НК – две години лишаване от 3 свобода, редуцирано до една година и четири месеца и за двете деяния по чл.117 от НК – четири години лишаване от свобода, редуцирано до две години и осем месеца, като се определи общо наказание в същия размер.

В съдебно заседание се явява частния обвинител И. Г. К. лично и с повереника си адв.С. К. от АК Б.. Повереникът поддържа изцяло жалбата и мотивите, изложени в нея. Твърди, че първата инстанция правилно е признала подсъдимия за виновен за извършените престъпления, но наложените наказания не съответстват на личността на подс.И. и степента на обществена опасност на престъпленията. Повтаря съображенията, изложени във въззивната жалба. Пледира за налагане на наказания между средния и максималния размер, но повече към максималния размер. Частният обвинител К. поддържа казаното от повереника си.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Н. Д. И. се явява лично и със защитника си адв.Д. А. от АК С.З.. Защитникът на подсъдимия моли да се остави без уважение въззивната жалба. Счита, че в жалбата не са изложени достатъчно мотиви и правни доводи за увеличаване на наложеното наказание на подсъдимия. Посочва, че делото пред първата инстанция е разгледано по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл.371 т.2 от НПК, като са наложени наказания по чл.58а от НК правилно и законосъобразно.

Така определените наказания са справедливи, според защитата, наложени в минимален размер, съобразявайки наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В личната си защита подс.И. моли да се остави без уважение въззивната жалба, тъй като обжалваната присъда е справедлива. В последната си дума счита присъдата за достатъчно справедлива.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, както и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна – частния обвинител И. К. чрез процесуалния й представител.

4

Подсъдимият Н. Д. И. с Присъда № 151/14.10.2024г. по НОХД № 1066/2024г. на СлРС, е осъден за извършени престъпления по чл.296 ал.1 предл.2 от НК, по чл.117 ал.1 от НК и по чл.117 ал.1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие, и по-точно по реда на чл.371 т.2 от НПК. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание на 14.10.2024г., в разпоредителното заседание, проведено на същата дата, защитникът е направил изявление по т.4 на чл.248 ал.1 от НПК, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила и в частност по Глава 27 от НПК, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият се съгласил с изложеното от защитника си и признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил искане делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по т.2 на чл.371 от НПК.

Съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.248 от НПК и спазвайки процедурата по чл.252 ал.1 от НПК е разгледал делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

В проведеното съдебно заседание, СлРС правилно е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Последвало е изявление на подс.И., при което той е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и е наясно, че доказателствата от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата. Настоящият съдебен състав констатира, че няма изрично определение на съда, с което съдът обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, каквото е императивното изискване на разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК.

Действително, наказателния процес е строго формален и е необходимо изрично определение на съда, когато съдът установи, че самопризнанието на 5 подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Предвид факта, че липсва такова определение е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, което е неотстранимо от настоящата инстанция. Фактът, че първата инстанция не е обявила изрично с определение това обстоятелство, остава неясна каква е действителната воля на районния съд относно това дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на ДП доказателства и ще ползва ли самопризнанието му без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Констатираното нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съдебен състав в рамките на въззивната съдебна процедура, поради което се налага отмяната на първоинстанционното определение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав при същия първостепенен съд, от стадия на разпоредително заседание.

Въззивната инстанция съобразявайки изложеното по-горе, намира, че установеното нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, което е неотстранимо от настоящата инстанция. Ограничаването на процесуалните права на страните е съществено нарушаване на процесуалните правила и е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.