Решение № 6475 от 26.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6475 гр. С, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110125431 по описа за 2022 година

Предявени са искове от Г. А. Б. , ЕГН: **********, с адрес: гр.С, ул.„Н“ №...., ет. 6, ап. 42, чрез адв.М, със съдебен адрес гр.С, ул.„Г.С.Р“ № ... ет.3, офис 7, насочени срещу „С С П Д“ ЕАД, Е И К ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.„С С” № 22, представлявано от изпълнителния директор Н К, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от в размер от 20 644.44 лв., от които 20 000.00 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи, вследствие на противоправното и виновно деяние на лице, на което ответникът е възложил определена работа, което на 20.01.2021 г. е счупило собствената на ищеца скулптура „Женска фигура“ с автор А П, която се е намирала в галерия „С С“ в гр.С, както и 644 .44 лв. лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено от деня, следващ нанасянето на вредата - 21.01.2022 г. до датата на подаване на искова та молба - 16.05.2022 г.

Претендират се извършените в хода на производството разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за продажба на произведение на изкуството - скулптура „Женска фигура“ с автор А П. Според ищеца, договорът е неформален и консенсуален и е сключен преди откриването на изложбата, организирана и проведена в периода от 15.12.2021 г. до 30.01.2022 г. Сочи се, че на 17.12.2021 г. М М, уредник в Галерия „С С“, е изпратила по електронната поща на ищеца, банковата сметка на ответното дружество за заплащане на продажната цена за творбата, като е дала конкретни указания относно това какво следва да бъде посочено в платежното нареждане, като самото плащане е извършено на 20.12.2021 г. С оглед на това се аргументира становище, че след заплащане на цената на 20.12.2021 г., ищецът е станал собственик на гипсовата скулптура. Обяснява се, че по изрична молба на ръководството на галерията, статуетката не е предадена на купувача незабавно след плащането, а е оставена в галерията до завършването на изложбата в края на месец януари 2022 г., като уговорката между страните е била едва след приключване на изложбата ищецът да я получи.

Твърди се, че на 20.01.2022 г. в периода на изложбата, творбата се е намирала в 1 горепосочената галерия, но по време на почистване, хигиенистка я събаря от място, на което е поставена, същата пада на пода и поради своето естество /гипсова скулптура/ е счупена на парчета. Според ищеца, след инцидента е водена кореспонденция и разговори между представители на страните, в това число и е отправено писмено предложение името на пострадалото лице - Г. Б. до представител на ответното дружество и г-жа М М, уредник в галерията, с цел уреждане на възникналите в тази връзка отношения. Ищецът обяснява, че на 16.03.2022 г. е получил отговор, подпиС с електронен подпис от инж.Н К - изпълнителен директор на „С С П Д“ ЕАД, в който е изрично посочено, че няма спор по отношение на обстоятелството, че скулптурата е счупена неволно от служителка в дружеството (хигиенистка) при почистване на Галерия „С С“, поради което ответното дружество изразява съгласие да обезщети собствениците на скулптурата. Ищецът отбелязва извършено извъсъдебно признание от ответника, че цената за скулптурата е заплатена чрез банков превод от името на Г. А. Б. в размер на 8 000 лв., както и че собствеността върху вещта е преминала при плащането на цената.

От страна на ответното е предложено да бъде извършено реставриране на скулптурата за негова сметка, както и да заплати парично обезщетение в размер от 800 лв.

Ищецът обаче изтъква, че това е крайно нисък и несправедлив размер на обезщетението, имайки предвид стойността на скулптурата и фактът, че той за в бъдеще ще притежава една реставрирана творба, далеч от предишния й вид и качества. Обяснява, че е придобил скулптурата с инвестиционна цел - да реализира бъдеща продажба, съответно - да формира печалба от тази сделка, като представя предварителен договор с П. Г. Н. при цена от 20 000.00 лв. и споразумение за депозит от 11.01.2022 г., подпиСо от ищеца, както и от управляващия съдружник на Адвокатско дружество „Трифонова, В. и М.“, и купувача - П.

Г. Н.. В исковата молба изрично се сочи, че ищецът е имал реални очаквания да реализира печалба от продажбата на процесната вещ, с оглед данните за покачване на цената й 10кратно в рамките на 6 месеца.

В същото време обаче на 17.02.2022 г. ищецът е получил уведомително писмо от купувача по сделката, с което последният сее отказал от намерението си да придобие творбата, поради факта, че същата е претърпяла инцидент и е счупена.

С оглед на това се аргументира вземане на ищеца за вреди в общ размер на 20 000 лв., изразяващо се от една страна в заплащане на продажна цена на процесната статуетка в размер на 8 000 лв., а от друга страна - в пропускната полза от 12 000 лв. - нереализирана печалба от продажбата на статуетката.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността и допустимостта на предявените искове.

Ответното дружество признава, че на 14.12.2021 г. между него и „К Б” ЕООД, ЕИК 2... е сключен договор, по силата на който от 15.12.2021 г. до 16.02.2022 г. в притежаваната от ответника Галерия „С С“ са изложени притежавани от „К Б” ЕООД произведения на А П. Отбелязва се, че по силата на цитирания договор, ответникът е упълномощен о т „К Б” ЕООД при интерес от страна на потенциални купувачи към някое от произведенията, да представлява „К Б” ЕООД при продажбата му, като включително сключи от името на последното дружество договор за покупко-продажба и получи продажната цена по него.

С оглед на това се твърди, че процесната вещ - скулптурата „Женска фигура“ е продадена от ответника, като пълномощник на „К Б” ЕООД, а не в лично качество като нейн собственик. Отделно от това се отбелязва, че скулптурата не е придобита и не е собственост само на ищеца Г. Б. , а и на неговата съпруга Мариета Б.а. В тази насока развива съображения, че представения предварителен договор се явява относително недействителен спрямо Мариета Бобева.

Изтъква се и че договорът за покупко-продажба на скулптурата е неформален, като същият следва да се счита за сключен от момента на получаване на плащането на 2 цената на скулптурата, т.е. 20.12.2021 г. Ответникът не оспорва, че на 21.01.2022 г. склуптурата се е намирала в притежаваната от него галерия и че същата е повредена неволно от хигиенистка докато е почиствала изложбената зала. Твърди се обаче, че творбата е била само повредена, като понастоящем е напълно реставрирана и възстановена изпоред ответника, скулптурата е реставрирана в периода м.май - м.юни 2022 г. от един от найдобрите професионални реставратори - г-н К Я, за което ответникът е направил разноски в размер на 550.00 лева.

Ответникът обяснява, че в резултат на този инцидент са водени преговори между страните, като ищеца е бил представляван от адв.В., която е заявила, че той е разстроен поради колекционерската си страст. Именно поради това, ответникът е предложил да реставрира творбата, което не е прието от ищеца. Според ответното дружество, първоначално ищецът е заявил само неимуществени вреди, а в последствие е предявил и имуществени на стойност 20 000 лв.

Ответникът оспорва твърденията в исковата молба и отразеното в представения предварителен договор с П. Н., а именно, че цената на процесната вещ се е покачила неколкократно до 20 000 лв. Твърди, че този договор има спекулативна цел. Ответникът прави подробен анализ на имущественото състояние и доходите на бъдещия купувач П. Н., като извежда факти, сочещи на възникнали за него финансови затруднения.

Ответникът оспорва приложението на чл.82, изр.1 от ЗЗД с мотив, че повредата не е в резултат на преднамерени действия и настъпилите в тази връзка вреди не са могли да бъдат предвидени.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски по делото.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-изкуствоведска експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 и чл.82 от ЗЗД вр. чл.243 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Тук следва да се посочи, че с определението по доклада съдът е дал различна правна квлафикация на основното правоотношение между страните, от което ищецът твърди, че търпи вреди, именно като такова по чл.250 от ЗЗД. Доколкото обаче промяната в правната квалификация сама по себе си не води до промяна на фактите и обстоятелствата, които страните следва да установят по спора, то съдът следва в решението си да отрази вярната квалификация, без да извършва допълнителни процесуални действия.

По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е закупил от ответната галерия произведение на изкуството, а именно склуптура „Женска фигура“ с автор А П, за която на 20.12.2021 г. е заплатил цена от 8 000.00 лв.

Беспорно се установява и че ищецът е оставил склуптурата в галерията до приключване на изложбата, като на 11.01.2022 г. служител на почистваща фирма е бутнал и счупил въпросната склуптура.

При тези данни съдът намира, че след продажбата на произведението на изкуството, между новия му собственик и галерията са възникнали отношения по договор за заем за послужване, като вещта е предоставена на ответника за използване чрез включването й в процесната изложба, което предполага излагането й в изложбена зала и осигуряване на 3 достъп до нея на всеки посетител. Именно с оглед така постинатото съгласие между страните и каузата на сделката, които са в интерес на ответника, се налага извод, че договорът договорът е заем за послужване, а не влог. Последният се сключва в интерес на влогодателя и при него поначало влогоприемателя няма право да използва вещта, какъвто не е процесния случай.

При уреждане отношенията между страните по договора за заем за послужване, чл.248 от ЗЗД препраща към чл.233 от ЗЗД, според която разпоредба наемателят е длъжен да върне вещта, като дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването й, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Обезщетение се дължи и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели, като до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

В съдебната практика се приема, че неизпълнението на поето облигационно задължение е неосъществяване на дължимия резултат. Неизпълнението може да бъде пълно или неточно в количествено, качествено или времево отношение. Когато то се дължи на небрежността на длъжника, кредиторът има право да иска обезщетение за причинените му от това неизпълнение вреди. В доктрината имуществената вреда в най – общ план се разглежда като разлика между имущественото състояние на кредитора в случай, че изпълнение би се осъществило и това, което съществува в резултат на неизпълнението.

Целта на обезщетението е изправната страна да бъде поставена в положението, което би имала, ако изпълнението беше точно. Разпоредбата на чл. 82 ЗЗД регламентира, че на обезщетяване подлежат вредите /загубата и пропуснатата полза/, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, т.е. на обезвреда подлежат само предвидимите вреди, в случай, че длъжникът не е недобросъвестен. Следователно, за да преодолее предизвиканата от неизпълнението на длъжника липса в имуществото си, кредиторът разполага с иск за присъждане на обезщетение, което да замести, или допълни първоначално дължимото.