Решение № 6373 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6373 гр. ***, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110139021 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.

99 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква „а“ във вр. с чл. 6, § 1, буква „а“ от Регламент /***/ № *** г., за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 600 евро (1173,50 лв.), представляваща неизплатено парично обезщетение за *** ***, част от обща *** *** *** ***, *** с *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч. (*** време), със *** *** ***, *** и ***, ***и от *** *** ***, *** *** ***, ***, *** *** *** до крайната *** *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч. (*** време), прехвърлено с Договор за цесия от И. Д. Т. на ***, ведно със законна лихва, считано от *** г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.01.2025 г. по ч.гр.д. № 60793/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

В исковата молба се твърди, че между И. Д. Т. и *** е сключен договор за ***, съобразно който, *** е следвало да бъде *** с *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч. (*** време), със *** *** ***, *** и ***, ***и от *** *** ***, *** *** ***, ***, *** *** *** до крайната *** *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч. (*** време). Твърди, че *** „***“ е потвърдила *** за ***те, но ***ът *** е бил ***, което е довело до невъзможност на *** да стигне до крайната си ***. Поддържа, че с договор за цесия от *** г. И. Д. Т. е прехвърлил на *** вземането си срещу ***та, а на *** г. дружеството е уведомило ответника за извършената цесия и го е поканило да заплати дължимото обезщетение, но плащане не е извършено. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с който оспорва предявения иск. Оспорва, че *** е имал *** за всички посочени ***, както и че ответникът е следвало да осъществи процесните *** (като излага твърдения, че видно от приложените доказателства ***те е следвало да бъдат осъществени от *** „***“). Оспорва твърдението, че между ищеца и И. Т. е налице валиден договор за цесия и поддържа, че представената форма за възлагане не съдържа характеристиките на договор за цесия и от нея не става ясно какво вземане се прехвърля, в какъв размер е и от какво произтича, поради 1 което ищецът не е носител на материалното право, чиято защита се търси в процеса.

Оспорва подписът, положен във формата за възлагане да е положен от И. Т.. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По направеното от ответника възражение за недопустимост на производството:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, в случаите когато ответникът няма седалище в ***, а когато заповед е издадена, същата следва да бъде служебно обезсилена от заповедния съд /така в разясненията, дадени в т.3б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК./

Разпоредбата на 411, ал. 2, т. 4 ГПК следва да се тълкува заедно с тази на чл. 411, ал.

2, т. 5 ГПК – тоест, заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение единствено тогава, когато длъжникът търговец, няма нито седалище, регистрирано в Република ***, нито място на търговска дейност в Република ***. В случая, безспорно е по делото, че ответникът е *** юридическо лице. Доколкото обаче е безспорно, че последното развива дейност в *** именно чрез регистрираното си търговско представителство /чрез което е подаден и настоящият отговор на исковата молба/, съдът намира, че заповедният съд законосъобразно е издал заповед за изпълнение срещу ответника.

На следващо място, съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 1215/12 срещу лице, които има местоживеене, респективно - седалище в *** /какъвто е процесният случай/, могат да бъдат предявявани искове в друга *** в *** по мястото на изпълнение на въпросното задължение - в случая на предоставяне на услуги, мястото в ***, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени (чл. 7, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламента). Тълкуване на този текст във връзка с обезщетение за *** *** по Регламент *** е дал Съдът на ЕС с Решение от *** г. по делото ***, съгласно което „при *** на лица от една *** до друга ***, извършен на основание договор, сключен само с една ***, която е действителният ***, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание този договор за *** и на Регламент *** относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на *** при *** до *** на ***, и за отмяна на регламент *** е съдът по избор на ищеца - в чийто район се намира мястото на *** или мястото на ***, така както тези места са договорени в посочения договор“.

В конкретния случай, безспорно е че крайната *** на свързаните *** е гр. ***, ***, поради което настоящият състав намира, че се явява компетентен да разгледа предявения /допустим/ установителен иск.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква „а“ във вр. с чл. 6, § 1, буква „а“ от Регламент /***/ № *** г.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) че между *** И. Д.Т. и ответника *** е налице валидно сключен договор за *** за *** № ***, част от обща *** *** *** ***, *** с *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч.

(*** време), със *** *** ***, *** и ***, ***и от *** *** ***, *** *** ***, ***, *** *** *** до крайната *** *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч.; 2) наличие на ***; 3) че ***ът № *** е бил ***; 4) размера на дължимото обезщетение, включително разстоянието между началната и крайната *** по ***; 5 ) наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за цесия между ищеца и И. Д. Т., по силата на което последният е прехвърлил на ищцовото дружество процесното вземане от ответника; 6) уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже 2 наличието на основания, изключващи отговорността му, за което не сочи доказателства, своевременно уведомяване на *** за промяната в ***то на ***а или положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.

По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява И.

Д. Т. да е бил пътник на процесния *** № ***. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено. Ангажираните от ищеца писмени доказателства – екранна снимка на *** ***, *** от *** по *** на *** г. в *** ч. (*** време), със *** *** ***, *** и ***, ***и от *** *** ***, *** *** ***, ***, *** *** *** до крайната *** *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч., не установява наличието на валиден договор за *** на пътници между И. Д. Т. и *** за осъществяване на процесния *** *** по направление ***-***.

При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.

99 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква „а“ във вр. с чл. 6, § 1, буква „а“ от Регламент /***/ № *** г., следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но до приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били извършени.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от *** - дружество, регистрирано в ***, ЕИК ***, срещу * * * , ***, регистрирано съгласно законодателството на ***, със седалище и адрес на управление: ***, гр. ***, ***, действащо чрез търговското му представителство в *** с БУЛСТАТ ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква „а“ във вр. с чл. 6, § 1, буква „а“ от Регламент /***/ № *** г., за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 600 евро (1173,50 лв.), представляваща неизплатено парично обезщетение за *** ***, част от обща *** *** *** ***, *** с *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч. (*** време), със *** *** ***, *** и ***, ***и от *** *** ***, *** *** ***, ***, *** *** *** до крайната *** *** ***, *** по *** на *** г. в *** ч. (*** време), прехвърлено с Договор за цесия от И. Д. Т. на ***, ведно със законна лихва, считано от *** г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.01.2025 г. по ч.гр.д. № 60793/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3