Решение № 261 от 19.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Бургас, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Георги Хр. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600732 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по повод жалба от Б.Потеров от АК-Бургасзащитник на подсъдимия И. Х. И., ЕГН:**********, против Присъда №98/17.05.2023 г. по НОХД №1871/2022 г. по описа на БРС, с която първоинстанционният съд признал И. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 142а, ал. 3, т.1, вр. с ал. 1 от НК, за което му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим. Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК, районният съд е привел в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода в размер на три години, наложено на И. по НОХД №1162/2017г. на ОС-Бургас с Присъда № 4/10.01.2018г. като е определил строг режим на изтърпяване. РС е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец А.П.С., ЕГН **********, сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 142а, ал. 3, т.1, вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.01.2020 г. до окончателното погасяване, като отхвърлил иска за горницата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. Възложил е на подсъдимия да заплати извършените в досъдебното производство разноски в размер на 2271. 90 лв., за експертизи, по сметка на ОД МВР Бургас, както и по сметка на РС-Бургас сума в размер на 210 лв., представляваща разноски в хода на съдебното производство за вещи лица, сума в размер на 240 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер гражданския иск и сума в размер на 5 лв., представляваща държавна такса 1 за служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е подсъдимия И. Х. И. ЕГН ********** да заплати на А. П. С., сума в размер на 1500 лв., представляваща направени разноски, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Разпоредил се е със веществените доказателства по делото.

С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваната присъда, като необоснована и постановена в нарушение на материалния закон и признаване на И. за невиновен да е извършил престъплението по чл. 142а, ал. 3, т.1, вр. с ал. 1 от НК, за което е обвинен.

Излагат се твърдения за липса на „противоправност“ на лишаването от свобода предвид изразеното от С. желание да остане в автомобила, както и за недоказаност на субективния елемент на деянието.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита въззивната жалба за неоснователна. Посочва, че с оглед доказателствената съвкупност РС правилно и обосновано е стигнал до крайния извод, че деянието, за което е предаден на съд подсъдимия е съставомерно по чл.142а, ал.3, т.1 от НК. Твърди, че пострадалата не е имала право на свободен избор да промени положението си, след като подсъдимият противозаконно я е заключил в автомобила. Моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв.Колева моли въззивния съд да потвърди присъдата на РС като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. И., редовно призован, се явява лично и заедно с неговите защитници - адв. С.Дучев и Б.Потеров. Адв.Дучев моли въззивният съд да отмени атакуваната присъда и постанови нова такава, с която подзащитния му И. да бъде признат за невинен. Твърди, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се събрали доказателства, от които единствено може да се направи обоснован правен извод, че И. не е извършител на деянието, което му е повдигнато в досъдебното производство и поддържано от прокурора пред първоинстанционния съд.

Адв.Потеров поддържа жалбата срещу присъдата на районния съд като подробно аргументира извършените според него от първоинстанционния съд процесуални нарушения и пропуски при анализа на доказателствата по делото и изготвянето на мотивите. Твърди,че мотивите на РС са написани по такъв начин,че трудно се възприемали и се затъвало в детайли, което било равносилно на липса на мотиви и иска отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав. Според него мотивите били едностранчиви и насочени единствено към обосноваване на обвинителната теза и по този начин РС, обосновавайки виновното поведение на подсъдимия, бил излязъл извън стандартите на чл.14 и чл.107 ал.3 от НПК. На следващо място твърди, че пострадалата сама се е поставила в това положение, в което е била, сама е отказала да слезе от автомобила и да изчака подсъдимия да се върне от подписването в служба Пробация, което обосновавало липса на един от основните признаци на състава на престъплението – противоправността на деянието. Моли да се обсъди приложението на института на чл.9, ал.2 от НК като изразява несъгласие с изводите на РС по този въпрос. Моли за оправдателна присъда. Алтернативно, 2 излага искане да бъде приложен институтът на чл.55 от НК, за намаляване на наложеното наказание предвид прекомерната продължителност на производството.

В защитната си пледоария подс.И. отрича да е извършвал противозаконно посегателство срещу С.. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да обжалва и протестира субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, е частично основателна, но по съображения различни от изложеното в нея.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, до голяма степен сходни с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, както следва:

Подсъдимият

И.

Х.

*****************************

И.,

ЕГН

**********, е роден на

Подсъдимият И. И. и св.А. П.С. живеели във фактическо съжителство в периода юни 2017г.- 14.01.2020 г., през който св. А. С. забременяла за втори път след като през 2018г. била направила един аборт по искане на подсъдимия. На 03.01.2020г. Св.С. съобщила на подсъдимия, че е бременна. Подсъдимият в присъствието на майка си настоял тя отново да направи аборт, но С. отказала, което породило разногласия и напрежение в отношенията им.

На 14.01.2020 г. С. останала да пренощува при родителите си. Вечерта след 22,00 часа подсъдимият посетил дома на родителите на С. и безуспешно се опитал да ги убеди, че дъщеря им трябва да направи аборт, тъй като детето ще се роди с увреждания поради приемани от него медикаменти. При този разговор бащата на С.-св.П.С. му съобщил, че на другия ден А. имала насрочен преглед при св.д-р Мануелян и че той няма да има ангажименти към детето, след което И. си тръгнал.

На 15.01.2020г. А. П.С. и родителите й отишли на преглед при гинеколог д-р Мануелян. Пред кабинета на специалиста ги чакал подсъдимия. Всички влезли при д-р Мануелян. По време на прегледа, подсъдимият обяснявал на лекаря, че е пил хапчета, които ще причинят увреждания на бебето. Д-р Мануелян обяснила,че това няма как да е повлияло на нормалното развитие на плода до този момент.

След прегледа подсъдимият И. убедил св.С., че желае детето, съгласен е тя да не прави аборт и поискал тя да се върне с него в с.Черни връх. Св.С. се съгласила и останала заедно с подсъдимия въпреки несъгласието на нейните родители. Двамата се качили в 3 колата му - марка „Ауди“, модел „8”,с рег. № А 5835 НН, която била паркирана на ул.

„Гурко“ пред кабинета на д-р Мануелян. След като потеглил с автомобила подсъдимия със заплашителен тон запитал С. дали няма да направи аборт като й нанесъл два-три удара с юмрук в корема й. Св.С. отворила пътническата врата на автомобила в движение и се опитвала на няколко пъти да излезе от колата, но подсъдимият я дърпал за косата и я връщал обратно в купето на колата. Накрая, тя все пак успяла да слезе в движение от колата на ул.

„И. Вазов“ до автобусната спирка, при което мобилният й телефон изпаднал в колата, а чантата й паднала на улицата. С. започнала да бяга по пътното платно обратно на движението, но подсъдимият я настигнал, задърпал я и я прибрал обратно в колата. С. му казала,че си е загубила телефона при слизането от автомобила, на което подс.И. й отговорил, че той го е намерил в колата и е у него. Продължили движението си към Черни връх. В автомобила подсъдимият й се заканвал, че повече няма да види родителите си, че ще я изведе извън града и ще види какво ще й се случи. По пътя към с.Черни връх, И. си спомнил, че трябва да отиде до пробационната служба в гр.Бургас, където има насрочена среща с пробационен служител, поради което се върнал към централната част на града.

Подсъдимият И. паркирал автомобила си на площад „Жени Патева“ в непосредствена близост до пробационната служба. Подсъдимият запитал свидетелката А.С. дали иска да го придружи, на което св. С. отговорила отрицателно. Помолила го да й даде ключовете за автомобила и телефона й, но той не го направил като вместо това заключил вратите на колата с дистанционно управление и се отправил към пробационната служба. След като подс. И. влязъл в пробационната служба, св. С. се опитвала безуспешно да отвори последователно всички врати или прозорци на автомобила, след което започнала да блъска с ръце по прозорците на автомобила, което задействало алармената му система и привлякло вниманието на минувачите. Свидетелката К.Б. се приближила до автомобила. Св.С. обяснила, че е заключена в автомобила от приятеля й, който й взел телефона.Тя помолила св.Б. да се обади на баща й и й продиктувала номера, в отговор на което св.Б. позвънила на св.П.С. и му обяснила, къде и в какво положение се намира дъщеря му. Св. Б. влязла в намиращия се в близост клон на „Инвестбанк“ АД,където обяснила на св.Н.К. за заключеното в автомобила момиче. Св. Н.К. излязла и видяла в л.а. „Ауди“ момиче, което блъскало по стъклата на прозорците и изглеждало видимо разстроено. Св.К. също позвънила на номера на бащата на св.Ал.С., който отговорил,че пътува. Родителите на пострадалата се опитвали неуспешно да се свържат с нея на мобилния й телефон. Междувременно св.П.С. подал сигнал за случващото се на тел.112. На мястото на събитието пристигнали служители на 01 РУ-МВР Бургас - св.П.Д. и св.М.Др., които също възприели пострадалата да плаче и да блъска стъклата на прозорците на л.а. „Ауди“ и извършили безуспешен опит да отворят вратите на автомобила. Малко след това пристигнали родителите на С. на площад „Жени Патева“. В същия момент от Пробационната служба излязъл и подсъдимият И. И., който забелязвайки насъбралите се хора и органите на реда около автомобила, отключил вратите на превозното средство с дистанционното и св.С. веднага излязла от него. След инцидента св.А. С., П.С. и У.С., както и подсъдимият И. Х. И. посетили 01 РУ-МВР Бургас, за да предоставят сведения и обяснения за случая.

4

Видно от съдебно-техническата експертиза лекият автомобил „Ауди“, модел S8 с ДК №5835НН има монтирано фабрично радио дистанционно управляемо централно заключване, като заключването и отключването на автомобила се извършва чрез ръчно натискане бутоните на дистанционното управление. Обхватът на заключване на автомобила е с голям диапазон на действие, като при експеримента на повече от 10 м. отдалеченост от автомобила при манипулиране с дистанционното автомобилът вещото лице е установило,че се отключва и заключва безусловно. Вещото лице конкретизирало,че без ръчно активиране на дистанционното за позиция заключване изследваният автомобил не е възможно да се самозаключи. Посочило е с категоричност и че няма функция за автоматично заключване при отдалечаване на ключа от автомобила. Уточнило е, за да се активира звуков или светлинен сигнал на алармената система при наличие на човек в купето, е нужно да се предизвика много силно заклащане на автомобила /силна вибрация/, както и че към момента на изготвяне на заключението в автомобила не са намерени допълнително монтирани устройства за защита на автомобила.