Присъда № 164 от 15.06.2023, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 164, постановена на 15.06.2023г. по н.о.х.д. № 3965 по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение по досъдебно производство № 1553 по описа за 2019г. на 03 РУП при ОД на МВР– гр. Варна на Г. СТ. Г. за това, че на 04.12.2019 г. в гр. Варна чрез използване на техническо средство - нож, отнел от владението на Н.К.К., без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - кутия за дарения на стойност 3 лева и намиращата се нея парична сума в размер на 13 лева - всичко на обща стойност 16 лева, собственост на „300 БГ“ООД гр. Варна и кражбата представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро вр. чл. 194, ал. 1 НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята мотивирана позиция, че извършеното от подсъдимия Г. се доказва по несъмнен начин от обективна и субективна страна от показанията на св. С. и извършеното от същата разпознаване, потвърдено от заключението по назначената СТЕ от една страна, а от друга от показанията на св. О. и св. У. от друга, дадени на досъдебното производство, както и потвърдени в хода на проведеното съдебно следствие. Предвид данните за предходната съдимост на лицето, както и предвид неговото процесуално поведение до момента, представителят на ВРП намира, че наказание в размер на около 3 години „лишаване от свобода“ би оказало необходимото поправително и превъзпитателно въздействие в разглеждания случай. Пледира на подсъдимия да бъдат възложени и сторените в производството по делото разноски.

Подсъдимият Г.Г., за който в случая не са налице основания за задължителна защита и същият в хода на производството заяви, че не желае да се ползва от служебна такава или да упълномощи лично процесуален представител, на свой ред се явява лично в съдебно заседание и пледира, че обвинението се осланя на негодни доказателства. Посочва, че не е участвал в процесуално-следствено действие – разпознаване, като посочва, че е невъзможно свидетелката да го е разпознала, тъй като никога не го е виждала. Посочва, че свидетелите по делото са давали показания пред служители на 03 РУП под страх и на техните показания не следва да се дава вяра. Нещо повече, счита, че хората не следва да могат да бъдат осъждани само на базата на свидетелски показания и то на лица от т.нар. криминален контингент, които са се занимавали и продължават да се занимават с престъпна дейност.

Желае спрямо тях да бъде реализирана отговорност за лъжесвидетелстване. Наред с това твърди, че е доказал къде е бил на 04, защото помни, че на 05 е бил на пробация, а когато полицейските служители са задържали свидетелите той не е бил с тях. По отношение на заключението на СТЕ акцентира на обстоятелството, че то не е категорично, а единствено вероятно той да е заснетото лице, като изразява съмнение, че има различни технически способи посредством които на един образ да бъде придаден вид, че е друг. Излага, че когато полицията си нарочи някого тя „натиска“ свидетели, като ги заплашва, че ще ги вкара в затвора, ако не кажат каквото те искат, манипулират се и разпознаванията, като свидетелката е мотивирана от полицията, за да го посочи. Твърди, че от показанията на св.

И. се установява, че той е бил на друго място по това време, като обвинява всички (дори прокуратурата) в лъжа, защото той е невинен.

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият иска оправдателна присъда, делото да бъде върнато на прокуратурата за събиране на доказателства и да бъде прекратено, като бъде потърсена отговорност на всички замесени, заради това,че той вече две години си губи времето.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна 1 следното:

Подсъдимият Г. СТ. Г., с ЕГН ********** е роден на 29.12.1993 г. в гр. Варна, с адрес гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 56, ет. 9, ап. 33 и адрес на който пребивава в гр. Варна, м-ст „Ракитика“, ул. „16-та“ № 3, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не съобщава данни за месторабота.

Израснал е в семейство, в което са били налице трудности в общуването, емоционални и поведенчески проблеми и липса на адекватна заинтересованост от страна на родителите.

От годините на пубертета е имал отклонения в поведението, като е проявявал агресия към околните.

Регистриран бил в ДПС за девиантни прояви и през 2001г. е бил диагностициран с „Несоциализирано разстройство на поведението“.

Провеждал е индивидуално обучение, поради множество неизвинени отсъствия и провокативно поведение.

През август 2021г. е провел хоспитализация в мъжко отделение на Втора психиатрична клиника на УМБАЛ „Св. Марина“ по повод на конфликтно поведение, като е провел лечение, вкл. медикаментозно в условията на Дневен стационар, като последния му престой в клиника по повод на агресивно поведение бил през януари-февруари 2022г., когато не споделял активна психотична продукция.

Към момента според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза не страда от психично разстройство в тесния смисъл – психоза, като при него са налице данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества – диссоциално (социопатно) личностово разстройство.

Доколкото при него не е налице „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ и не страда от умствено недоразвитие, той е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да дава достоверни обяснения и да участва в наказателното производство.

Подсъдимият Г. СТ. Г. е осъждан многократно за различни престъпления.

С влязло в сила на 23.04.2013 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 20/2013 г. на Военен съд гр. Варна на обвиняемия Г. било наложено за извършено от него на 22.02.2012 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 7 от НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години. С влязла в сила на 16.10.2017 г. присъда по НОХД № 4656/2014 г. на Районен съд - Варна, за извършено на 10.08.2012 г престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, а за извършено в периода 01.-06.11.2013 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.

26, ал. 1 от НК било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като на осн. чл. 23, ал. 1 от НК на Г. било наложено да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а имено лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца.

С определение, влязло в сила на 07.02.2019 г. по ЧНД № 60/2019 г. на Окръжен съд Варна Г. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание. Съдът установил изпитателен срок в размер на 1 година 4 месеца и 18 дни.

След като е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, няма данни подсъдимият да е полагал труд или да е имал 2 други легални източници на доходи.

В ранните сутрешни часове на 04.12.2019 г. Г.Г. бил със свои познати - свидетелите С. Кр. У., Я. Ив. Ив. и Л. Ев. О..

Всички се били в дома на свидетелите И. и О. в гр. Варна.

Свидетелката О. решила да отиде до близък хранителен магазин, като всички тръгнали заедно.

Подсъдимият Г. помолил св. О. да му даде пари на заем, като се разбрали, тя да му даде рестото, след като закупи каквото й трябва.

Около 03:07 часа на 04.12.2019г. св. О. и подс. Г. влезли в магазин за хранителни стоки в гр. Варна, собственост на „300 БГ“ ООД, а другите двамата свидетели останали отвън.

В магазина на смяна като продавач била свидетелката Д. П. С..

Подсъдимият обиколил магазина заедно със св. О., като минавайки покрай касата забелязал, че на плота пред нея била поставена прозрачна кутия за дарения, в която имало монети.

Кутията била от пластмаса и закрепена за плота с връв от сезал, а върху нея имало залепена цветна снимка на малко дете и надпис с големи букви „Надежда за Сияна“, като в нея се събирали парични суми за подпомагане на детето, като било описано, че средствата са необходими за операция.

Кутията с паричната сума в нея, били собственост на „300 БГ“ ООД и била поставена в магазина от управителя на магазина - свидетелят А. П. К.. Самата кутия била на стойност 3 лева.

Подсъдимият, въпреки, че възприел, че събраните монети са за малкото дете на снимката, решил да ги вземе заедно с кутията. Към този момент в нея имало събрана парична сума /представляваща монети с различен номинал/ в размер на 13 лева.

Около 03:09:03 часа излязъл от магазина, изчакал св. О. да застане на касата и влязъл отново, като решил да се възползва, че св. С. е с гръб и е заета да обслужва О., давайки й различни стоки от стелажа зад касата.

Така подс. Г. прерязал с нож, който носел у себе си, връвта от сезал, взел кутията с намиращите се в нея монети и бързо, незабелязано от никого, излязъл от магазина. След като направила своите покупки на свой ред излязла и св. О..

Всички лица заедно се отдалечили от магазина, като подсъдимият отворил кутията и взел намиращата се в нея парична сума в размер на 13 лева, а кутията захвърлил.

Тези му действия били възприети от свидетелите О., И. и У., пред които Г. изразил недоволство, че сумата била малка. Част от сумата ползвал, за да си закупи цигари.

Действията по отнемането на кутията с дарения били заснети от намиращите се в магазина охранителни видеокамери, експлоатирани от дружеството „300 БГ" ЕООД с представител към инкриминирания ден свидетелят Н.К.К..

От изготвената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетата кутия е в размер на 3 лева, а стойността на отнетата парична сума е в размер на 13 лева или в общ размер на 16 лева.

Изготвената по делото видеотехническа експертиза е дала заключение, че резултатът от сравнителния анализ позволявал да се направи извод, че на фотокопията, извлечени от видеозаписа, не се изключва възможността да е заснето едно и също лице подс. Г. СТ. Г..

При извършени от св. С. разпознавания по фотоснимки, същата посочила, че именно св. О. и подс. Г. са лицата влезли в магазина и подсъдимият е лицето, взело кутията 3 с дарения.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – от показанията на свидетелите Д. С., приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК, св. А. К., дадени в открито съдебно заседание и приобщени от досъдебното производство, св. Н.К., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от досъдебното производство, св. Ст. У., дадени в съдебно заседание и приобщени от досъдебното производство, св. Л. О., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК, св. Я. И. на свой ред, дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от досъдебното производство.

Що се отнася до показанията на св. Б. И., дадени в съдебно заседание на 11.05.2023г. съдът изцяло се довери на същите, но чрез тях не установи факти, включени в предмета на доказване в производството.

Св. И. посочи, че е приятел на подс. Г. и че през 2019г. двамата почти са живели заедно, тъй като са съседи в местността Ракитника и Г. е прекарвал по-голямата част от времето си с него, но доколкото инкриминираните събития са се случили в ранните сутрешни часове на 04.12.2019г. за когато свидетелят не посочва с категоричност да е бил Г., обстоятелството, че са прекарвали дните заедно несе разколебава, но и не разколебава по никакъв начин възможността Г. да е лицето, извършител на инкриминираното деяние, след което да се е прибрал отново в дома на св. И., да е изпълнявал задълженията си, свързани с наложената му пробационна мярка в изпитателния срок на УПО и т.н.