Решение № 592 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000532 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на ЗК „Индустриал комерс ко“ ЕАД (правоприемник на „Индустриал комерс“ ЕООД, ЕИК 030208861) срещу Решение № 260072/21.02.2025г. по гр.д. № 4200/20 по описа на СГС, I-20 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените при условие на евентуалност от „Индустриал комерс ко“ ЕАД, ЕИК 204502867, искове с правно основание чл. 357 КТ, във вр. чл. 271 КТ, във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД против А. Г. В. за заплащане на сумата от 73 583,18 лв. – получена без правно основание по трудов договор № 533/13.02.2017 г., за периода от 01.05.2017г. до 08.10.2017 г. и с правно основание чл. 145 ТЗ против С. И. К. за заплащане на сумата от 73 583,18 лв., представляваща обезщетение за вреди, нанесени на ищеца от ответницата от заплатените суми на А. Г. В. по трудов договор № 533/13.02.2017 г., за периода от 01.05.2017 г. до 08.10.2017 г., както и сумата от 23 667 лв., представляваща обезщетение за вреди, нанесени на ищеца от ответницата от заплатените суми на А. Г. В. по трудов договор № 533/13.02.2017 г., за периода от 14.02.2017г. до 30.04.2017 г., ведно с искането за присъждане на законна лихва и разноски и са присъдени 1 разноски на ответната страна.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че събраните доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност, нито са обсъдени всички доказателства. Твърди, че не са обсъдени представените болнични листове на ответницата К. и не е обсъдено показанието на свид. Н., която свидетелства, че назначаването на съжителя на К. е с цел да не остане семейството без доходи, както и не е обсъдено, че периода на назначение почти напълно съвпада с този на болничните листи. Според него това говори за достоверност на свидетелските показания. Твърди се, че съдът неправилно е приел до кога а е продължил болничния на ответницата К..

Счита, че фактът, че ответника В. е назначен на несъществуваща длъжност е доказан, тъй като ответника е този, който следва да докаже, че неговата длъжност съществува в щатното разписание. Счита, че извода на съда , че липсва самоотлъчка е неверен, тъй като с гласни доказателства е доказал, че ответника В. никога не е бил на работното си място, каквото по принцип не е съществувало. За последното било налице признание на факт от страна на ответника.

Счита, че показанията на свид. Н. са обсъдени отчасти и тенденциозно от съда, а някои от нейните твърдения са извадени от контекста.

Относно представените разпечатки от кореспонденция със свид . Н. и с М. А., твърди че касаят периоди извън времетраенето на договора.

Неправилно не били изключени като доказателства по делото представените писма между В., П., К. и Е., в които имало заличени текстове, тъй като от заличените текстове се установява, че това което е обсъждано между тях е личен проект на лицата, а не касае ищцовото дружество.

Въпреки това счита този факт за доказан от събраните гласни доказателства. Твърди, че съдът не е обсъдил протокол от „Кактус консулт“ЕООД, от който е видно, че през 2017г. В. не е имал карта за достъп до офисите на дружеството, както и показанията на свидетелката, че той е посещавал офисите на дружеството, като партньор на ответницата К., а не като служител.

Твърди, че след като съдът е стигнал до извода, че е налице симулативен договор между страните е бил длъжен да се произнесе по този въпрос, 2 въпреки, че това не е заявено изрично в исковата молба.

Счита, че съдът е направил неправилни изводи, като е пренебрегнал показанията на свид. Н., че управителя И. е заявил, че макар и формално да е управител, всички решения се вземат от К..

Твърди, че разсъжденията за приложението на чл. 271 ал.1 от КТ са били направени по принцип, а не с оглед конкретния казус.

По отношение на отхвърления иск срещу ответницата К., твърди, че е налице съдебна практика, която посочва, че решението за освобождаване от отговорност на управителя на дружеството се отнася само до поведението на управляващото търговеца лице, което е било известно на дружеството или е било документирано надлежна в счетоводството или в останалите дружествени книги. Счита, че това което в случая не е било известно на едноличния собственик на капитала на дружеството е било, че ответника не е пребивавал на работното си място, не е полагал труд и няма никакви следи да изпълнявал някакви трудови задължения. Също така не му е било известно обстоятелството, че ответницата К. е продължила фактически да управлява дружеството. Твърди, че едноличния собственик на капитала може и да е имал възможност да узнае, но в действителност не е знаел за извършените от ответниците действия, които са го увредили. Счита, че вредите са доказани при условията на пълно и главно доказване. Моли да бъде отменено решението и уважени исковете, като му се присъдят разноски за двете инстанции.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срок са постъпили отговори от двамата ответници, в които се оспорват изложените във въззивната жалба оплаквания. Твърди се, че показанията на свид. Н. са неотносими, доколкото същата сама посочва, че е работила в „Индустриал комерс“ ЕООД до месец март 2017г. т.е. много кратко време е работила при работодателя на ответника. Също така, счита нейните показания за заинтересовани, тъй като към момента тя е член на борда на директорите на „Индустриал комерс и ко“ АД, който е жалбоподател, а отделно твърди, че не отговарят на истината, което може да се провери от другите събрани доказателства. Твърди, че не носи тежестта за представяне на актуалното щатно разписание, тъй като не разполага с него. Счита представеното такова за неотносимо и изтъква, че свидетелката и управителя И. не фигурират в 3 него. Посочва, че представената кореспонденция със свидетелката е за установяване на факта, че тя го познава добере и е контактувала с него, макар и да несъвпада с времето на трудовия му договор. Твърди, че не оспорва, че не е работил в офиса на дружеството, но твърди че не е имал осигурено работно място, както и че характера на информацията която е обработвал е такъв, че не се е налагало да работи от офиса на дружеството, а е вършил дейността си чрез други средства за комуникация. Счита, че СГС не е изложил извод, че е налице симулативен трудов договор, въпреки твърденията на жалбоподателя, че е налице такъв извод на съда.

По отношение на втората ответница и предявения срещу нея в условията на евентуалност иск, счита, че изложените мотиви са изцяло правилни и законосъобразни и съответстват на установената съдебна практика.

Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност в обжалваната част намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

С трудов договор № 533/13.02.2017 г. сключен между „Индустриал комерс“ ЕООД и ответника А. Г. В., последният е бил назначен със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, на длъжност Директор дирекция политики и стр. планиране, с основно месечно трудово възнаграждение от 2000 лв. Представена е и подписана от ответника длъжностна характеристика за длъжността „Директор стратегии, иновации и експанзии“. Представена е и подписана от ответника В., декларация за конфиденциалност от 13.02.2017г. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 237 от 09.10.2017 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. Еднозначно записване е налице и в представената трудова книжка на ответника.

С определението по чл. 140 ГПК, постановено от СГС, е прието за 4 безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че за периода 14.02.2017 г. до 08.10.2017г., А. В. е получил от „„Индустриал комерс“ ЕООД трудови възнаграждения в размер на 13 797,12 лв., допълнително възнаграждение за трудово участие в размер на 70 520 лв. и платен годишен отпуск в размер на 12 934,68 лв. (или общо сумата 97 251,80 лв.). Това обстоятелство се установява и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че изброените суми са начислени и преведени по сметката на ответника с посочените основания. От заключението на същата експертиза се установява и че за срока на действие на процесния трудов договор 14.02.2017г. – 09.10.2017г. съгласно фишовете за заплати, платежните ведомости и справките за дължимите осигурителни вноски на ищцовото дружество, отработените дни и часове от ответника В., помесечно са, както следва: - за м.022017г. /от14.02.2017г./ 11 р.д. – 88 часа; - за м.03.2017г. 22 р.д.

– 176 часа; - за м.04.2017г. 18 р.д. – 144 часа; - за м.05.2017г. 20 р.д. – 160 часа;

- за м.06.2017г. 22 р.д. – 176 часа; - за м.07.2017г. 21 р.д. – 168 часа; . за м.08.2017г. 23 р.д., от които отработени 4 р.д. – 32 часа и 19 дни платен отпуск; - за м.09.2017г. 19 р.д., от които отработени 18 р.д. – 144 часа и 1 ден платен отпуск; - за м.10.2017г. /до 09.10.2017г./ 5 р.д. – 40 часа.

Според заключението на ССчЕ, съгласно заповед № 185/31.08.2017г. се разрешава ползването на отпуск на ответника в размер на 20 работни дни.

По отношение на допълнително начислените възнаграждения на ответника, вещото лице посочва, че липсва писмен документ, който да е представен относно начина на тяхното формиране, но такива са начислявани не само на ответника, а и на други служители на ищцовото дружество за периода, като отново липсва представена на вещото лице методика.

Не е спорно и обстоятелството, че ответницата С. К. е била управител и вписана, като такава в ТРРЮЛНЦ, на „Индустриал комерс“ ЕООД от 03.07.2009 г. до 13.04.2017 г., както и че от 22.11.2016г. е била единствен негов управител. Не се спори и относно това, че двамата ответници имат общо дете.

Ищецът твърди, че ответника е бил назначен на длъжност, която не фигурира като такава в щатното разписание на дружеството. В подкрепа на твърдението си е представил поименно щатно разписание от месец януари 2012г., като твърди, че същото е актуалното и действащо щатно разписание.

Твърди, че щатното разписание е утвърдено от управителя на дружеството С.

К., като е подписано от нея. Ответницата К. е оспорила подписа си върху представения документ. За установяването на автентичността му са назначени 5 първоначална, допълнителна и тройна експертизи. Заключенията на двете единични и на мнозинството от тройната експертиза са, че подписът не е поставен от С. К.. Един от членовете на тройната експертиза е формулирал обратното мнение, но настоящата инстанция намира, че следва да съобрази заключението на мнозинството от експертите, тъй като формулираното различно мнение е изолирано.

Предвид изложените съображения, представеното поименно щатно разписание следва да се изключи от доказателствата по делото.

Правилно първата инстанция е указала на ищеца, който има качеството на работодател, че следва да представи действащото към момента на сключването на процесния трудов договор, щатно разписание.

Дори да се приеме, че представеното поименно щатно разписание от 01.2012г., макар и да не е било утвърдено от управителя, е щатно разписание на ищеца, то не може да се направи извод, че същото е актуално и последно действащо. Видно от представените от самия ищец два броя ведомости за заплащане на заплати за месец 02.2012г. и месец 03.2017г., трудови възнаграждения са заплащани на съответно 146 работника и служителя по първата ведомост и 144 по втората, което коренно се разминава с представеното поименно щатно разписание. От разпита на вещото лице М. в откритото с.з. на 06.02.2023г. лице се установява, че през месец март 2017г. те са 134, а през месец май с.г. остават 24. В представеното такова от 01.2012г. не фигурира и свидетелката Н., за която е ясно, че е работила по трудов договор при ищеца до 03.2017г. и която фигурира в представените ведомости за изплатени трудови възнаграждения.