Решение № 1888 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1888 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330118545 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. Л. Р. – П., ЕГН ********** против „Еко Стийм 2017“ ЕООД, ЕИК 204417121, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл.87, ал.1, вр. с чл. 44, т.1, вр. с чл. 50, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 ЗЗП.

Ищцата твърди сключване на договор за покупко- продажба извън търговски обект от 31.10.2023 г. на стока – „Система за почистване ECO 2000 SB, сер. № 002197, за която платила сумата от 3200 лева с ДДС. В 14-дневен срок, на 12.11.2023 г. заявила отказ от договора, поради разминаване между презентираните възможности на системата и действителните резултати, за което уведомила търговеца. След посещение на място в негов обект за връщането й, бил съставен протокол за оглед, в който били отразени съответните констатации, но въпреки искането – ответникът отказал да уважи отказа, съответно – да възстанови платената сума. Била депозирана жалба в КЗП. Предвид надлежното разваляне на договора, се моли за присъждане на платената сума за продукта – подлежаща на връщане, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Закупеният продукт бил свързан с хигиената и защита на здравето, според издадени сертификат и експертно мнение от Институт по хигиена и микробиология /Германия/, 1 поради което не можел да бъде разопакован, както било в случая, поради предназначението и естеството си. Към договора била относима разпоредбата на чл.

57, т.5 ЗЗП, при което и правото на отказ по чл. 50-56 било неприложимо, за които условия ищцата била уведомена с подписване на ОУ. Системата не подлежала на връщане, т.к. била разопакована, с липсваща опаковка и използвана по предназначение, напръскана с вода и с драскотини, при което и било невъзможно да бъде препродадена като нова на следващ купувач. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че – между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за покупкопродажба извън търговски обект от 31.10.2023 г. на описаната в ИМ система за почистване, за която ищцата е платила цена от 3200 лева; уведомяване на търговеца за отказа от договора от страна на потребителя на 12.11.2023 г. /вж. Определение по чл.

140 ГПК № 6950/06.06.2024 г. – л. 61-62/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Съгласно чл. 50, т. 1 ЗЗП, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на сключване на договора. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не покъсно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора.

От представените стандартен формуляр за упражняване право на отказ от 12.11.2023 г. /л. 13/, протокол за оглед във връзка с подадена заявка за отказ от 13.11.2023г., подписан от ищцата и представител на отв. дружество /л. 14/ и ел. кореспонденция между страните /л. 12,15/ се установява, че в предвидения 14-дневен срок ищцата е упражнила надлежно правото си на отказ от сключения извън търговски обект договор от 31.10.2023 г.

Относно развилите се отношения са събрани гласни док. средства.

Св. Г.Д. /с на ищцата/, заявява, че с ищцата били заедно, когато момиче им 2 предложило да им направи презентация на уред за почистване. След няколко дни екип от двама души едновременно направил презентация в домовете на с., които живеели в един апартамент, разделен на две. След презентацията решили да закупят машините с направена отстъпка. Платили веднага, донесли им нови машини, с които, след като от фирмата ги разопаковали, отново им било показано как работят. Свидетелката видяла как момичето от презентацията изнася кашона на новата машина на с. й и обяснява, че дори при рекламация този кашон не им трябва. На следващия ден с. не били доволни от почистването, т.к. и при двете се появили поражения по обработваните места.

Решили да ги върнат. Първо ищцата уведомила фирмата по ел. път, а след това двете отишли в офис. Управител им казал, че не могат да ги върнат, т.к. са разопаковани и ползвани. След като посетил дома на свидетелката, отново казал, че няма да им върнат парите, поради което двете взели машините обратно от офиса. Към настоящия момент машината на свидетелката била в кашон в избата, а тази на ищцата – прибрана в торба на тавана. Машините не били ползвани от тях.

Св. В. Т. /без родство и сл. правоотношения/, заявява, че е бил управител в отв. дружество. Презентациите на системите за почистване се извършвали в домовете на клиентите. При желание за закупуване, съответната система се доставяла до часдва. Бил в офиса, когато отишли двете с., за да върнат системите за почистване, след което посетил и двете, за да провери резултатите от почистването. Видял почистени батерия в банята – в една част, а в друга – не, под или мека мебел. Местата били почистени със системата, поради което не се съгласил да приеме обратно машините.

Тази на ищцата била в торба и нямало как да я предложат на друг клиент, т.к. вече била ползвана в нейния дом. Колелцата били монтирани, по дюзите имало следи, че са слагани приставките.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, при съобразяване чл. 172 ГПК, док. същите не си противоречат взаимно и се подкрепят от представените писмени доказателства.

Спорният по делото въпрос е дали процесният продукт, представляващ система за почистване на дома, попада в изключенията на чл. 57, т. 5 ЗЗП, на която разпоредба се позовава отв. дружество, при което ищцата не би могла да се откаже от сключения договор извън търговски обект.

Съгласно чл. 57, т. 5 ЗЗП, разпоредбите на чл. 50 – 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето.

В тази смисъл, налице е задължително тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C-681/17, съобразно което член 16, буква д) от Директива 3

2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. В т. 40 от посоченото решение на СЕС са изложени принципните съображения, че изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо, само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания.

Съдът, следвайки задължителните разяснения, дадени в решението на СЕС, приема, че след като разопакован матрак би могъл да бъде върнат в 14-дневен срок /да се упражни валидно право на отказ от договора/, то на още по-голямо основание същото се отнася и за уред /система за почистване/, който е разопакован. Процесната вещ не представлява сама по себе си уред, който след еднократно ползване става окончателно негоден за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето или по хигиенни причини, нито за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба. Премахването на опаковката и еднократното използване на уреда за извършване на демонстрация на начина, по който същият работи, също не представляват действия на потребителя, които окончателно са обезценили уреда. Още повече, че от показанията на св. Д. се установява, че процесният уред е бил разопакован и първоначално изпробван от служител на ответника, който, отказвайки впоследствие да приеме уреда по съображения, че е разопакован и ползван, не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Отделно, от своя страна разглобяването на системата за почистване и подмяната на някой от консумативите при необходимост, предвид показанията на св. Т., че колелцата били монтирани и имало следи от поставяните приставки, не представляват съществен разход за продавача, поради което не би могло да се приеме, че е налице изключението на чл. 57, т. 5 ЗЗП.

Процесният уред не би могъл да бъде определен като сертифицирано медицинско изделие на база на представения от ответника сертификат /л. 44-45/.

Сертифицирането на дадено изделие като медицинско в рамките на ЕС се осъществява съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на 4

Съвета от 5 април 2017 година за медицинските изделия. Документи в насока успешно преминаване на сертифициране на уреда съобразно изискванията на цитирания регламент не са представени. По същите съображения не би могло да бъде ценено и представеното от ответника „експертно становище“ на д-р Й. Щ /л. 42-43/, че почистването на повърхности с процесния уред унищожава всички вируси с обвивка.

В допълнение, цитираното „експертно становище“ представлява експертиза, която не е изготвена по реда на ГПК, поради което и не би могла да бъде допустим информационен източник.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че нарушаването целостта на опаковката на процесния уред и еднократното му ползване не дават основание на ответното дружество – продавач, да откаже да възстанови на ищцата – потребител, платената цена на стоката след валидно упражняване на право на отказ от договора в срока по чл. 50, т. 1 ЗЗП.

Следва да се посочи, че т. 6 от приложимите към процесния договор общи условия, установяваща забрана за потребителя да върне уреда при нарушена опаковка, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.2 ЗЗП, тъй като с нея се ограничава/изключва правото на потребителя да се откаже от договора. Отразеното в тази клауза, че при разпечатване/отваряне на опаковката на стоката, купувачът губи право за отказ от сделката, на основание чл.57, т.5 ЗЗП, представлява уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.

След като процесната вещ не представлява медицинско изделие или такова защитаващо здравето и след като самото разопаковане на уреда не го компрометира, то напълно неоснователно се ограничава правото на потребителя да се откаже от договора (в тази връзка – Решение № 363/ 17.01.2019г., по т.дело № 1900/ 2018г., по описа на ВКС, II- ро т.о.). Подобно необосновано ограничаване на правото на потребителя да се откаже от договора от разстояние в 14-дневен срок от сключването му, следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.