Решение № 177 от 18.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Андреана Т. Динкова в присъствието на прокурора Анна. Стр. Викова като разгледа докладваното от И. М. Минчев Въззивно административно наказателно дело № 20225300602294 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Решение № 2122 от 14.11.2022 г. по АНД № 3476/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХVІІ н. с., в производство по реда на Глава ХХVІІІ от НПК Съдът е признал обвиняемия И. Г. Г. с ЕГН ********** за виновен за престъпление по чл.325 ал.1 от НК за това, че на 19.10.2021 г. в гр. П.е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. На основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78А ал.1 от НК обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.

Против така постановеното Решение е подадена в срока за това по чл.319 ал.1 от НПК въззивна жалба от адв. Д. М. от АК Стара Загора, 1 действащ в качеството на упълномощен защитник на обвиняемия И. Г., с искане за отмяна на обжалваното Решение като неправилно и като постановено в противоречие на закона. Иска се и постановяване на ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят и обвиняем И. Г. Г. се явява лично и с упълномощения му защитник адв. М..

Поддържа се въззивната жалба и се иска отмяна на постановеното решение и признаването за невиновен на обвиняемия, като се отрича извършителство на инкриминираното деяние. Твърди се от защитника постановяване на първоинстанционното решение при непълнота на доказателствата по делото и при неизяснена фактическа обстановка.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, при правилно приложен материален закон и справедливо индивидуализирано наказание.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в съдебно заседание и изложеното в сезиращата го жалба, както и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 ал.1 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на атакувания съдебен акт – Решение № 2122 от 14.11.2022 г. , и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – от страна по делото – чрез адвокат, действащ като упълномощен защитник на обвиняемото лице, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Свидетелките Д.В.М и Н.Л.П. към месец октомври 2021 г. били ученички в ХІ Е клас в ЕГ „П.“ – гр. П. Те били на 17 години и били приятелки.

На 19.10.2021 г. двете около 13:30 часа, след като свършили часовете в училище отишли до комплекс „М.Г.“, където живеела Д.М.. Оттам взели кученцето на св. М., която имала намерение да го поразходи и да изпрати приятелката си – св. П., която пък живеела близо до МОЛ „М.п.“ в гр. П..

2

Двете се придвижвали пеш по бул. „В.А.“ и така достигнали до моста, който пресичал река М. в посока от север на юг. Времето било топло и приятно за разходка. Като стигнали до моста двете приятелки се разделили, като Н.П. продължила към дома си, движейки се по моста, а Д.М. се отправила към дома си.

В един момент, докато вървяла по моста от западния му край, от страната на магазин „Л.“, П. видяла на брега на река М.чисто гол мъж, който се опипвал по интимните части и настоятелно я гледал. По същото време по моста минавали и други хора – жени, деца, мъже. Случилото се обаче я стресирало и тя се върнала няколко крачки назад. После пак продължила напред, като решила да се обади на приятелката си Д.М.. На свидетелката П. й направило впечатление, че когато тя се местела, и голият мъж се местел, за да я вижда, като продължавал да се пипа по интимните части. Първоначално мъжът бил легнал по гръб, после се изправил, а след това клекнал, но през цялото време се пипал с ръка по члена, като я гледал. Н.П. разказала по телефона на своята приятелка Д.М. какво се случва и я помолила да се върне, за да решат какво да правят, тъй като много се възмутила от поведението на мъжа. Направило й впечатление, че и други хора видели голия мъж, но никой не реагирал.

Св. М. от своя страна откликнала на обаждането на приятелката си и отишла при нея, като двете се срещнали в близост до стълбите на моста, до магазин „Л.“. След като се качили на моста, и двете отново видели голия мъж, който се местел към тях, за да ги вижда, усмихвал се и мастурбирал. През цялото време той сменял различни пози, като клякал, лягал, изправял се.

Мъжът през цялото време бил чисто гол и само на главата си имал вързана тениска.

Тъй като двете момичета изпитали възмущение от случващото се, св. П. подала сигнал на тел.112 и съобщила за случилото се, като се обадила от телефона на М.. Изчакали на място пристигането на полицейските служители, които за 10 минути пристигнали на мястото. Пристигналите полицейски служители били в екип – свидетелите В.А.В. и А.Д.Б.

Междувременно, докато дойдат полицейските служители, мъжът продължавал да мастурбира. Пристигналите свидетели В. и Б. се срещнали с двете момичета. Установили самоличността им и двете свидетелки им 3 разказали това, което видели. Те посочили мястото, където се намирал мъжът, и двамата полицейски служители видели в сухата част на коритото на река М. голия мъж, който, след като ги забелязал, се скрил в храст и започнал да се облича. Двамата полицейски служители отишли при него и заварили мъжа, облечен с панталон и яке на голо, а тениската и бельото му се подавали от джоба на якето. Полицейските служители попитали мъжа какво прави там и той им отговорил първоначално, че отишъл за риба, а като го попитали къде са му рибарските принадлежности, отговорил, че само иска да види дали има риба. На място установили самоличността му, а именно, че това бил обвиняемият И. Г. Г. от гр. Ч.. На въпроса на полицейските служители защо е гол Г. отговорил, че бил тичал, правил коремни преси, станало му топло и искал да се охлади. Пред полицаите обвиняемият отричал да е бил чисто гол, без гащи, на въпроса им защо бельото му е в джоба на якето, той не отговорил. Полицейските служители установили, че по същото време в района нямало други хора, освен мъж, който разхождал куче. Те го попитали дали познава обвиняемия и дали е видял нещо, но получили отрицателен отговор и на двата въпроса.

След това полицейските служители отвели обв. Г. в сградата на ІІІ РУ – Пловдив, където му бил съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.М., Н. П., Б.

В., А. Б., частично от показанията на свидетеля Д.Д., които свидетели при уважаване на искане на защитата на обвиняемия са били разпитани лично в хода на проведеното съдебното следствие при спазване в най-пълна степен на принципите по чл.18 и чл.13 от НПК – за непосредственост и разкрИ.е на обективната истина, частично и от обясненията на обвиняемия И. Г., също и от приложените по делото писмени доказателства – характеристична справка и справка за съдимост за обвиняемото лице.

Районен съд Пловдив е подложил на внимателен, подробен и критичен анализ всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, като обстойно и аргументирано е изложил кои доказателства и в кои части кредитира или не.

Законосъобразно са кредитирани изцяло показанията на свидетелите 4

Д.М. и Н. П. като подробни, последователни, логични, ясни и добросъвестно изложени. Правилно е възприето, че от показанията на двете момичета, които са преки очевидци, се изясняват съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване – всяко едно от отделните действия осъществени от Г., неговото разположение, цялостното му поведение, осъществения между него и свидетелките визуален контакт докато се опипва по интимните части, ясната видимост към мястото, където е било обвиняемото лице, както и поведението на последния до идването на полицейските служители и след това. Отчетено е било от първостепенния съд категорично застъпеното при разпита на свидетелките становище и убеденост, че именно предадения на съд Г. е същото лице, което е било възприето първоначално да се опипва по интимните части и да мастурбира пред тях и което след сигнализирането на тел.112 и идването на полицейските служители е било установено на мястото в сухата част на коритото на река М.. Констатирано е и непротиворечието, а дори и съвпадението на показанията на тези свидетелки М. и П., с показанията на дошлите на място полицаи свидетелите В. и Б. относно самоличността и местоположението на обвиняемия. Даден е от районния съд и обстоен и аналитичен отговор на възраженията на защитата, направени при съдебните прения относно опитите да разколебаят убеждението на двете момичета относно самоличността на извършителя на инкриминираните прояви да е обвиняемия Г. – заради евентуалното разстояние от мястото, на което са се намирали и възприели визуално обвиняемия, и заради налична растителност в коритото на реката.

Правилно са кредитирани и показанията на полицейските служители свидетелите Б. В. и А. Б., като и тук е акцентирано върху последователността на изложеното, логичността им, върху липсата на противоречия. Не е убягнала на първоинстанционния съд убедеността и категоричността в показанията на тези двама разпитани свидетели в това, че първоначално визуално възприетото лице, показано им от момичетата, и лицето, което са възприели при отИ.ето им до храста с облечено на голо яке и стърчащо от джоба на якето бельо и което са задържали, е именно обвиняемия И. Г..

Съпоставени са били показанията на свидетелките М. и П. от една страна с тези на В. и Б. от друга, като не е установено противоречие в твърденията относно извършителя на инкриминираното поведение да е именно обвиняемото лице, не е констатирана избирателност и предубеденост във 5 възпроизвеждане на възприятията на който и да било от тези свидетели.

С нужното внимание и аналитична критичност първостепенният съд е подходил и към показанията на разпитания свидетел Д.Д. – установен като приятел на обвиняемия Г.. Констатирана е непоследователността и нелогичността в твърденията на този свидетел относно неговите лични действия и тези на приятеля му И. Г., оценени като целящи обслужване на защитната позиция на обвиняемото лице – за опровергаване извършителството на хулигански прояви чрез непристойно поведение, а не за правдиво възпроизвеждане на евентуално възприетите факти от обективната действителност. Ползвани са от районния съд показанията на лицето в частта с твърденията за посещението на гр. П.заедно с приятеля му Г., ходене до магазин „.Т“ за закупуване на тонколона и последващо ходене до магазин „Л.“ за пазаруване, доколкото за тези обстоятелства обяснения е дал и обвиняемия и същите не се опровергават от никои от останалите доказателства по делото. Заявеното обаче в останалата част при разпита – за причините да са били в коритото на река М. – първоначално да спортуват, след това да видел рибарите, които пък били първоначално на около 10-15 минути, след това на 10-15 метра, разминаванията за видимостта от рибарите до мястото, където е бил Г. – че имало малки храстчета, след това пък храстите били големи, на лишеното от житейска логика твърдение за поведение да е отишъл на едно място с приятеля си и да възприеме дошли полицаи как го проверяват, а да не се обозначи и да не прояви опит дори да обясни присъствието на двамата на това място и след това да си тръгне за гр.

Ч. с влак без да се интересува и разбере какво е станало с приятеля му, съдът правилно е отхвърлил и не ги е ценил като достоверни и обективни.