Решение № 13702 от 09.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13702 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕВА Гражданско дело № 20251110110882 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 66235/25.02.2025 г., подадена от Л. П. Д, ЕГН **********, гр. П, ул. „БГ“, бл. 64, вх. Б, ап. 24, и Т. П. Н., ЕГН:

**********, гр. Г, ул. „ИТ“ 15/13, и двете чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК-П с адрес за призоваване по делото гр. П, ул. “Черешово топче“ 2/15 против Х. П. Х., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „ГМ“, 40, вх. Г, ет. 5, ап. 60, и М. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.

П, бул. “Х. Ботев“, 160, вх. А, ет. 4, ап. 6, и двамата със съдебен адрес за призоваване: гр.

София, ул. Х. Белчев 10, вх. А , ет. 1, ап. 3, чрез адв. А. Н., с правно основание на иска чл.

124, ал. 1 от ГПК с цена на иска в общ размер на 29674.60 лв., представляваща данъчната оценка на претендираното право на собственост върху недвижим имот апартамент, находящ се в гр. София с административен адрес район Искър, ж.к. “Д - 1“, бл. 110, вх. А, ет. З, ап. 6, понастоящем обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 64,65 кв.м, с прилежащото избено помещение №6 с площ 4,05 кв.м и с 3,020 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището съобразно договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 06.04.1992г.: изток, запад и север - тревна площ и юг-апартамент 7, и на избеното помещение: мазе 4, мазе 8, коридор и мазе от вх.Б, и при съседи според данни от кадастъра понастоящем на жилището: на същия етаж - имот с идентификатор ***, под обекта - имот с идентификатор *** и над обекта имот с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че са единствени наследници по закон на МГА, бивш жител на гр.

София, ЕГН **********, починала на 10.12.2022 г. и Г С.ОВ ГРИГОРОВ, бивш жител на гр.София, ЕГН **********, починал на 25.12.2022 г. По наследство от двамата при равни квоти придобили правото на собственост върху съсобствения на наследодателите им 1 недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр.София с административен адрес район Искър, ж.к.“Д - 1“, бл.110, вх.А, ет.З, ап.6, понастоящем обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 64,65 кв.м, с прилежащото избено помещение №6 с площ 4,05 кв.м и с 3,020 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището съобразно договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 06.04.1992 г.: изток, запад и север - тревна площ и юг-апартамент 7, и на избеното помещение: мазе 4, мазе 8, коридор и мазе от вх.Б, и при съседи според данни от кадастъра понастоящем на жилището: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта - имот с идентификатор *** и над обекта - имот с идентификатор ***. Правото на собственост върху описания недвижим имот нашите наследодатели са придобили при равни части като купувачи по договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 06.04.1992г., сключен с ОбнС Искър - гр.София. От закупуването на апартамента до смъртта си двамата ни наследодателя непрекъснато живяха в съсобственото им жилище.

Владението им никога не е нарушавано, прекъсвано или оспорвано. След откриване на наследството двете ищци установихме свое владение върху имота, което осъществяваме и понастоящем. При снабдяване с документи ищците разбрали, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №60, том II, per. №16619, дело №215/2024 г. на Нотариус НЯ с район на действие СРС, №784 в регистъра на Нотариалната камата, вписан в службата по вписванията като акт №133, том СХХ, дело №39787/2024 г. на 02.07.2024 г., описаният недвижим имот бил продаден от продавач Х. П. Х. - първия ответник, на купувач М. М. И. - втория ответник. Видно от представените при съставянето на акта документи, продавачът се е легитимирал като собственик, представяйки нотариален акт за продажба на недвижим имот акт №106, том IX, дело №1604/1990 г. на първи нотариус при втори районен съд. Ищците сочат, че по тяхно заявление за снабдяване с препис от последно посочения нотариален акт им бил връчен констативен протокол от постоянно действаща експертна комисия на Агенция по вписванията - служба по вписванията - гр.София от 21.01.2025 г., според който „за 1990 г., книга прехвърляния, акт №105 и №106, том - 9, не се намират по реда си в тома“. Считат, че такъв нотариален акт не съществува и такава сделка на покупкопродажба, при която първият ответник да е придобил правото на собственост върху нашия наследствен недвижим имот, не е сключвана. Считат, че за тях е описаните обстоятелства обосновават наличието на правен интерес от предявяването на настоящия иск против двамата ответници за установяване спрямо тях, че осъществената помежду им покупкопродажба на нашия съсобствен недвижим имот, описан по-горе, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №60, том II, per. №16619, дело №215/2024 г. на Нотариус НЯ с район на действие СРС, №784 в регистъра на Нотариалната камата, вписан в службата по вписванията като акт №133, том СХХ, дело №39787/2024г. на 02.07.2024г., не е възпроизвела правно действие спрямо нас като действителни собственици, тъй като продавачът по сделката Х. П. Х. не е притежавал нито към изповядването й, нито преди или след това правото на собственост върху процесния апартамент, поради което и купувачът М.

М. И. не е придобила правото на собственост върху същия. Молят съда постанови решение, 2 с което признае по отношение на двамата ответници, че ищците са съсобственици при равни дялове на следния недвижим имот апартамент, находящ се в гр.София с административен адрес район Искър, ж.к.“Д - 1“, бл, 110, вх.А, ет.З, ап.6, понастоящем обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 64,65 кв.м, с прилежащото избено помещение №6 с площ 4,05 кв.м и с 3,020 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището съобразно договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 06.04.1992г.: изток, запад и север - тревна площ и юг-апартамент 7, и на избеното помещение : мазе 4, мазе 8, коридор и мазе от вх.Б, и при съседи според данни от кадастъра понастоящем на жилището; на същия етаж - имот с идентификатор ***, под обекта - имот с идентификатор *** и над обекта - имот с идентификатор

***. Претендират разноски.

Ответницата М. М. И. е депозирала отговор на исковата молба в указания от съда срок. Счита, че исковата молба е недопустима и по същество неоснователна. Сочи, че ищците Л. П. Д. и Т. П. Н. твърдят, че са наследници на М. С.ова Григорова и Г С.ов Григоров, но няма представени документи, че тези лица са починали и съответно, че ищците са техни наследници, поради което не бил ясен правният интерес на ищците да водят настоящото дело. Счита иска за недоказан. Признава, че е придобила процесния имот, с административен адрес в гр. София , ж.к. Д 1 , бл. 110 , вх. А, ет. 3 ап. 6, понастоящем обозначен като самостоятелен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 64.65 кв.м. е прилежащо избено помещение № 6 с площ 4,05 кв.м. и с 3,020 ид. части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото, при съседи на жилището съобразно кадастъра на жилището: на същият етаж - имот с идентификатор ***, под обекта - имот с идентификатор *** и над обекта имот с идентификатор ***. Имотът бил придобит от ответницата с договор за покупко-продажба на 02.07.2024 г. с нот. Акт № 60, том II, per. № 16619, дело 215/24 г. на нотариус НЯ от Х. П. Х.. Твърди, че праводателят й е владял процесния имот от повече от десет, а може би над 20 години. Още преди закупуването на имота е отишла на оглед, потърсила съседи във блока и входа за да разпита за апартамента и входа. От съседи й било обяснено, че Х. Х. е добър съсед от много години и собствениците от входа били спокойни. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Ответникът Х. П. Х. е депозирал отговор на исковата молба в указания от съда срок. Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че е бил собственик и е владеел процесният имот по силата на нотариален акт № 106, том IX, дело 1604/1990 г. на първи нотариус при втори районен съд. Не оспорва факта, че е продал процесния имот, с административен адрес: гр. София, ж.к. Д 1, бл. 110, вх. А, ет. 3, ап. 6 , понастоящем обозначен като самостоятелен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 64.65 кв.м. с прилежащо избено помещение № 6 с площ 4,05 кв.м. и с 3, 020 ид. части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото, при съседи на жилището съобразно кадастъра на жилището: на същият етаж - имот с идентификатор 3

***, под обекта - имот с идентификатор *** и над обекта имот с идентификатор ***. Този имот бил продаден на М. М. И., която го е придобила с договор за покупко-продажба на 02.07.24г. с нот. Акт № 60, том II , per. № 16619, дело 215/24 г. на нотариус НЯ. Твърди, че е владял процесния имот от повече от тридесет години. Твърди, че съседите от входа са обяснили на другия ответник, че Х. Х. е бил добър съсед от много години. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1992 г. се установява, че наследодателите на ищците МГа и Г С.ов Григоров са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот при равни идеални части. От приетите удостоверение за наследници и преписи-извлечения от актове за смърт се установява, че след смъртта им техни наследници по закон са единствено ищците, които са придобили по наследство правото на собственост върху процесния имот.

Горните писмени доказателства се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят А. М., живущ във входа повече от четиридесет години, заявява, че през целия този период в процесния апартамент са живели единствено Магдалина и Г, като никой друг не е упражнявал фактическа власт върху жилището. Свидетелят изрично сочи, че лице с име Х. никога не е живяло в апартамента и не е било вписано в книгата на етажната собственост.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля А. В., който живее на същия етаж повече от петнадесет години. Същият заявява, че през целия период на пребиваването му в сградата в процесния апартамент са живели единствено Магдалина и Г, като не е виждал друго лице да упражнява фактическа власт върху жилището, включително лице с име Х..

Свидетелят сочи още, че след смъртта на наследодателите през 2022 г. апартаментът е останал необитаем, като е бил запечатан от органите на полицията.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелите са непосредствени съседи на процесния имот, живеят в сградата от продължителен период от време и възприятията им се основават на преки и непосредствени впечатления относно лицата, които са обитавали жилището.

Ответниците противопоставят на ищците придобивно основание, изразяващо се в нотариален акт № 106, том IX, дело № 1604/1990 г., както и възражение за придобиване на имота по давност от първия ответник. Съдът намира, че нито едно от тези основания не бе доказано в настоящото производство.

На първо място, въпреки изричното задължаване на съда, първият ответник не представи по делото нотариален акт № 106, том IX, дело № 1604/1990 г., на който основава 4 възраженията си. Поради неизпълнение на дадените указания съдът е констатирал настъпилата преклузия за представянето му. При липсата на самия титул за собственост не може да се приеме за доказано твърдението, че първият ответник е придобил процесния имот на соченото договорно основание.