Акт от 13.03.2019, Административен съд - Велико Търново

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 110 гр. Велико Търново, 13.03.2019 г.

Административен съд – гр.

Велико Търново, VI–ти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен Буюклиев като разгледа докладваното от председателя адм.д. № 153/2019 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 135, ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателят Община Велико

Търново е оспорил като незаконосъобразна заповед №50/05.02.2018 г. на изпълнителният директор на ИА „Околна среда“ , с която общината, в едно с множество други общини, е определена като неизпълнила целта по чл.31, ал.1, т.1 от ЗУО.

С определение №1758/01.03.2019 г., постановено по АД №1885/2019 г. по описа на Административен съд София град делото е изпратено по подсъдност на настоящият съд. За изпрати делото по подсъдност на Административен съд Велико Търново, препращащият съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл.133, ал.1, изречение първо от АПК, според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати.

Настоящата инстанция счита, че делото не и е местно подсъдно. Видно от заповедта, същата има множество адресати – общо 223 общини, подробно посочени в нея. Посоченото обстоятелство обуславя приложимостта на разпоредбата на чл.133, ал.2 от АПК, тъй като заповедта има множество адресати – общини, находящи се на територията на цялата държава, които имат седалища в различни съдебни райони. Според нормата на чл.133, ал.2 от АПК във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, като в процесният случай седалището на органа е в град София, който попада в съдебния район на Административен съд София град. Всъщност разпоредбата на чл.133, ал.2 от АПК обуславя местната подсъдност не според седалището на оспорващия я субект, а с оглед броя на адресатите на акта, в случаите, когато техните седалища са извън обхвата на един съдебен район, какъвто е и настоящият случай. Всъщност не случайно самият жалбоподател в писмото си /л.5 от делото на АССГ/ е посочил, че срещу заповедта е образувано дело по жалба на три общини срещу тази заповед, като съставът на АССГ е съобразил именно тази подсъдност с оглед опасността един и същ предмет на спора да бъде предмет на различни съдебни дела.

Следва да бъде повдигнат спор за подсъдност.

С оглед горното и на основание чл. 135, ал. 6 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по

АД №153/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за определяне на подсъдността на спора по законосъобразността на заповед №50/05.02.2018 г. на изпълнителният директор на ИА „Околна среда“.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: