Решение № 373 от 12.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Ямбол, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330101062 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от „Вакуум ел систем” ООД – гр.Ямбол., представлявано от управителя И. А. срещу Н. С. Н. от с.Ч., обл. Я., в която ищецът твърди, че между страните e съществувало трудово правоотношение за длъжността „*******” от 25.10.2024 г., прекратено на осн. чл. 326, ал.1 от КТ, считано от 17.01.2025 г. Волеизявлението на работника за прекратяване на договора е било съпроводено с уведомяване, че няма да отработи срока на предизвестието от 30 дни и е дадено съгласие за удръжки от трудовото възнаграждение и др. плащания, дължими от работодателя. Дължимото от работника обезщетение за неспазено предизвестие е вписано в заповедта за прекратяване на ТПО. Същото е в размер 1600 лв.

След прихващане на насрещно вземане на ответника в размер на 446,26 лв., непогасеният остатък е в размер на 1153,74 лв. Въпреки получаването на покана за доброволно плащане на 25.02.2025 г., сумата не е била заплатена. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетениe за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 1153,74 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В хода на делото искът се поддържа.

Ответникът чрез особения представител признава иска по основание, но го оспорва по размер. Не оспорва съществуването на трудовото правоотношение и прекратяването му на посоченото от ищеца основание. Възраженията касаят размера на претендираното обезщетение, което не следва да включва допълнителното трудово възнаграждение за качествено и в срок изпълнени задачи, което няма постоянен характер.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от 1 фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ответникът е изпълнявал длъжността “*******”, видно и от Трудов договор от 25.10.2024 г. Договорено е основно трудово възнаграждение от 1000 лв. и допълнителни: за трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата или сходна работа, длъжност или професия и бонус-индивидуален принос (на месечна база) за качествено и в срок изпълнени задачи -600 лв. Уговорен е срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор от 30 дни.

С Допълнително споразумение ***/03.01.2025 г. страните са договорили увеличение на трудовото възнаграждение в размер на 1200 лв., а намаление на бонуса на 400 лв.

Безспорно е, че ответникът е подписал Заявление от 17.01.2025 г. до управителя на ООД, с което е заявил, че прекратява трудовия договор на осн. чл. 326, ал.1 от КТ считано от 17.01.2025 г., като няма да отработи срока на предизвестието от 30 дни. В заявлението е посочено, че съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ работникът дължи обезщетение на работодателя.

Издадена е Заповед № *****/17.01.2025 г., която констатира прекратяването на договора на осн. чл. 326, ал.1 от КТ, поради което се дължи обезщетение за неспазеното предизвестие.

От заключението (първоначално и допълнително) на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е отработил пълен месец от постъпването на работа за периода 11.2024 г.-януари 2025 г.. За 12.2024 г. има отработени 10 работни дни.

Начислени са му: основна заплата – 526,32 лв. и бонус – допълнително стимулиране -410,79 лв.., което съгласно представените по делото Вътрешни правила за организация на РЗ, утвърдени от управителя на ищцовото дружество, влизащи в сила от 06.02.2019 г., има постоянен характер, обвързан с отработените дни и качеството на работа на работника.

Общо са начислени 937,11 лв..За м.01.2025 г. ответникът има отработени 7 дни. Начисленото за тях трудово възнаграждение е 532,05 лв., включващо 150,23 лв. допълнително възнаграждение, като нетната сума е 446,26 лв., които не са платени, удържани са и са осчетоводени като „Депонирана заплата“, аналитична сметка Н. Н. за погасяване на част от задължението за неспазено предизвестие. Размерът на обезщетението по чл. 220, което ответникът дължи на „Вакуум Ел Систем" ООД за неспазването на срока на предизвестие, изчислено въз основа на среднодневното възнаграждение за м.12.2024 г., е 1334,23 лв.

(682,18 евро), след приспадане на дължимото за м. януари нетно възнаграждение, а изчислено въз основа на среднодневното възнаграждение за м.01.2025 г., е 1225,90 лв.

(626,79 евро), след приспадане на дължимото за м. януари нетно възнаграждение е. Съгласно Наредбата за елементите на възнагражденията и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски за обезщетението по чл. 220 не се дължат осигурителни вноски /чл. 1, ал. 8, т. 7/, но представлява облагаем доход.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 220, ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата, страната, която

2 има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Чл. 326, ал.1 от КТ урежда правото на работника или служителя да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

По делото се установи, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 220 ал.1.

Ответникът не е отработил срока на предизвестието и дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок.

Спорен е размерът на дължимото обезщетение.

За база при изчисляване на обезщетението следва да се вземе брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 ал.1 от КТ, получено от работника за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.

Според в.л. няма пълно отработен месец по време на трудовото правоотношение.

Поради това е изчислило размера на обезщетението на база среднодневното трудово възнаграждение съобразно чл. 19 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

По спорния размер на възнаграждението, което служи за база на изчисленията, съдът намира следното:

Съгласно чл. 17 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл.

268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Съгласно приетото от ВКС в Решение № 159 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 3836/2017 г., ІV г.о., Решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 4554/2014 г., ІV г. о., Решение № 100 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 4564/2019 г., ІV г. о. премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати - индивиуални или общи, е включено в заплатата над основното трудово възнаграждение. Когато заплащането на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за 3 получаването й е извършената работа (постигнати резултати), а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното - по чл. 17, ал. 1, т.

2 НСОРЗ, и също се включва в брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В настоящия случай вещото лице определя уговорения с трудовия договор бонус-индивидуален принос (на месечна база) за качествено и в срок изпълнени задачи като възнаграждение над основната заплата, дължимо според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда. Т.е. същото следва да послужи за база при изчисляване на процесното обезщетение. Заключението не е оспорено относно изчислените размери на последното. Не е спорно дължимото от работодателя възнаграждение за януари 2025 г., което същият е приспаднал от насрещното задължение на работника. Остатъкът от дължимото обезщетение от работника, след приспадане на начислената от работодателя РЗ, вкл. бонусното възнаграждение, изчислен от вещото лице на база м. декември и м.януари, надвишава исковата претенция.

Поради това следва искът да бъде уважен изцяло. Т.е. дължимата от ответника сума е 1153,74 лв. или 589,90 евро.

При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, вкл. ДТ, депозити за вещо лице, внесено възнаграждение за особен представител. Не са представени своевременно доказателства за заплащане на договорения адвокатски хонорар по банков път.

Ето защо ЯРС

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С. Н. от с.Ч., обл. Я., *******, ЕГН **********, да заплати на Вакуум ел систем” ООД – гр.Ямбол., ул.“Ямболен“ №1, ЕИК *******, представлявано от управителя И.

А., на осн. чл. 220 ал.1 от КТ обезщетение в размер на 589,90 евро, ведно със законната лихва считано от 03.04.2025 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 446,23 евро.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4