Решение № 54 от 05.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ямбол, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600143 по описа за 2025 година С Присъда № 137/01.12.2023 г. постановена по НОХД № 56/2022 г. по описа на РС Елхово, подсъдимият С. Т. Г. с ЕГН - ********** е признат за виновен в това, че в неустановен час в периода от 23.00 часа на **.**.**** година до 00.50 часа на **.**.**** година в с.****, обл.***** по непредпазливост запалил - чрез изхвърляне на незагасена цигара върху горими материали /слама/ - чужд имот със значителна стойност – сграда "****" със застроена площ 562кв.м. в поземлен имот ид.***. по КК и КР на с.****, обл.***** на стойност 11 000 лева, собственост на „** ** ***" ЕООД гр.Пловдив, от което са последвали значителни вреди в размер на 21 410 лева, от които за „** ** ***" ЕООД гр.Пловдив в размер на 5 460 лева, представляващи изгоряла напълно дървената покривна конструкция и покритие от керемиди на сградата, и за С. Г. Ч. от с.****, обл.***** в размерна 15 950 лева, представляващи стойността на изгорели напълно движими вещи – общо 9 650 бали, от които 9 000 броя бали от пшенична слама на стойност 13 500 лева, 500 броя бали от ливадно сено на стойност 2 000 лева и 150 броя 1 бали от люцерна на стойност 450 лева – престъпление по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр. 330, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата, подс.Г. е осъден да заплати на С. Г. Ч., ЕГН ********** на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 15950 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия С. Т. Г. престъпление по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата 15950 лева, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Г. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С. Ч. сумата от 300 лева - направени разноски в производството за адвокатско възнаграждение; да заплати в полза на републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР – Ямбол сумата 586,20 лева - направени в хода на досъдебното производство разноски, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 5,00 лева държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт; да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Елхово сумата 56,75 лева, направени в хода на съдебното производство разноски, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 5,00 лева държавна такса; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Елхово от 638,00 лева, представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск.

С присъдата е постановено вещественото доказателство по делото – 1 бр. CD-R, приложено на стр. 77 от досъдебното производство, да остане приложено по делото.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от служебно назначения защитник – адвокат от АК-Ямбол на подсъдимия С. Г..

В подадената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановената присъда. Изтъква се, че обвинението е останало недоказано, т.к. по делото не са събрани доказателства за извършване на престъплението от подсъдимия от обективна страна. Изтъква се, че при постановяване на осъдителната присъда районният съд неправилно се е позовал на дадените пред съдия обясненията на подсъдимия, т.к. за 2 даването им е бил принуден с упражнена спрямо него принуда от полицейски служители, както и се е позовал на показанията на св.А., който съгласно нормата на чл.118, ал.2 от НПК не е допустимо да бъде разпитван в качеството на свидетел. В тази връзка се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща представител.

Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд-гр.Ямбол като правилна, обоснована и справедлива.

В съдебно заседание въззиваемата – частен обвинител и граждански ищец С. Ч., редовно призована не се явява. Чрез своя процесуален представител – адвокат от АК Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди присъдата на РС Елхово.

Въззивникът – подс.С. Г., редовно призован не се явява и не посочва уважителни причини за неявяването си. Назначеният му служебен защитник поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря /арг.Решение №60207 от 15.02.2022 г. по н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС, Решение № 28 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др./. Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК.

Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността 3 на посочените обстоятелства и средствата за установяването им дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи, наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото внимание и прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратно тълкуване на същите. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитникът в жалбата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

Неоснователен е доводът на защитника, че районният съд при постановяване на присъдата неправилно се е позовал на дадените в хода на досъдебното производство пред съдия обяснения на подсъдимия, т.к. за даването им е бил принуден с упражнена спрямо него принуда от полицейски служители, както и неправилно се е позовал на показанията на св.А., който съгласно нормата на чл.118, ал.2 от НПК не било допустимо да бъде разпитван в качеството на свидетел. Както правилно е отбелязал районният съд в мотивите си, по делото не са налице доказателства, подкрепящи твърдението на подсъдимия и защитника, че обясненията на подсъдимия, дадени от него пред съдия, са дадени в резултат на упражнена спрямо него принуда от служители на реда. Освен това, разпита на подсъдимия пред съдия е проведен в съответствие с предвидения в наказателно-процесуалния закон 4 ред, същите са логични и последователни, подкрепят се от заключението по назначената по делото пожаро – техническа експертиза относно мястото на възникване на пожара, механизмът на възникването му и огнището на пожара.

Що се отнася до показанията на св.А. – полицейски служител, правилно съдът е обосновал некредитирането на тази част от тях, касаещи проведена с подсъдимия полицейска беседа, с разпоредбата на чл.118 от НК, съгласно която лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. В останалата част обаче, показанията на св.А. правилно са били кредитирани с доверие от районният съд като логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалият събран по делото доказателствен материал.

При това положение и при правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр. 330, ал.1 от НК.

С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната инстанция споделя направения извод от районния съд, че автор на инкриминираното деяние е С. Т. Г.. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, от показанията на свидетелката М. Г. Ч. и от заключението по назначената по делото пожаро – техническа експертиза, преценени в тяхната цялост и взаимовръзка.

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБ. От обективна страна предмет на престъпното посегателство – предмет на обвинителния акт, са реално съществуващи чужди движими и недвижими вещи, посочени по-горе, собственост на „** ** ***" ЕООД гр.Пловдив и С. Г. Ч. от с.****, обл.*****, които както правилно е преценил районния съд са на значителна стойност към момента на осъществяване на деянието, а именно – сграда"****" на стойност 11000 лв. и намиращите се в него чужди движими вещи - 9650 броя бали на стойност 15 950 лева, от което са последвали значителни вреди, възлизащи на сумата от 5 общо 21410 лв., включващи стойността на напълно изгорялата покривна конструкция на сградата - 5460 лв. и балите в имота на стойност 15950 лв.

В конкретиката на процесния случай изпълнителното деяние е осъществено от подс.Г. чрез изхвърляне на незагасена цигара върху горими материали /слама/ без да съобрази, че мястото където пуши и изхвърля цигарата си, се намира в непосредствена близост до място с голямо горимо натоварване - сграда"****" с намиращи се в нея бали от сено и слама. В резултат на това е започнало горене, развило се във вертикална посока и обхванало сградата-хамбар, собственост на „** ** ***" ЕООД гр.Пловдив, а оттам и намиращите се в нея движими вещи – бали със слама, собственост на гражданския ищец и частен обвинител С. Ч.. Вещите /движими и недвижима/, собственост на посочените лица горели със собствен огън /самостоятелно/, в резултат на което били причинени значителни вреди общо в размер общо на сумата от 21410 лв. /включващи стойността на напълно изгорялата покривна конструкция на сградата - 5460 лв. и балите в имота на стойност 15950 лв./, в което именно обстоятелство се изразява престъпният резултат от престъплението.