Решение № 480 от 31.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Сливен, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230105059 по описа за 2023 година

Предявени е отрицателно установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.389 и чл.439 от ГПК, поради изтекла погасителна давност.

Постъпила е искова молба, с която се твърди, че на 23.08.2010 година е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 4531 от 2010 година по описа на РС-Сливен. Ищецът в качеството си на поръчител на Емигюл Кенарова е осъден да заплати на Райфайзен Банк сума от 3659, 46 главница произтичаща от договор за кредит от 17.06.2009 година до 22.04.2010 година в размер на 538,97 лева наказателна лихва начислена от 10.03.2009 година, до 19.08.2010 година в размер на 395,98 лева и законна лихва считано от 20.08.2010 година до изплащане на главницата както и направените по делото разноски в размер на 369,70 лева.

Сочи че е образувано изпълнително дело №501 /2010 г. по описа на СИС при СлРС, което с Постановление от 07.11.2019 год. на СИС при СЛРС е прекратено, поради настъпила перемпция.

Твърди се, че последното изпълнително действие е на 09.11.2010 година и представлява налагане на запор на МПС собственост на ищеца, това е материализирано в постановлението за прекратяване. Така също сочи, че на 1

22.12.2023 г. е връчена покана за доброволно изпълнение с Изх. № 112152 от 27.11.2023 година по ИД № 2321 от 2023 г. по описа на ЧС Гергана Грозева.

Заедно с потвърждение за сключен между Райфбанк и ответното дружество цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която банката е прехвърлила вземането си по посочения изпълнитетелен лист на ответното дружество на 15.04.2014 година. Сочи, че със заявление на 11.09.2023 г. ответното дружество е образувало изп. дело № 2321 от 2023 г. по описа на ЧСИ Г.

Грозева и по него се предприемат принудителни действия. Твърди, че по изпълнителното дело е наложен запор върху притежаваното от ищцата МПС както и на сметките намиращи се в Уникредит Банк и е насрочен опис на движимите вещи. Сочи, че от 09.11.2010 година до 22.12.2023 година не е прекъсната давността по см. 116 от ЗЗД и не е извършено изпълнително действие по см. на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС, постановено по Тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК.

Следователно е изминал период от пет години, касаещ главницата и над три години касаещ лихвата.

Моли да се постанови решение по силата на което да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 3659, 46 главница, произтичаща от договор за кредит от 17.06.2008 година и просрочена редовна главница, начислена за периода от 10.02.2009 г. до 20.04.2010 г. в размер на 538, 57 лева, ведно с наказателна лихва, начислена от 10.03.2009 г., до 19.08.2010 г. до изплащане на главницата 395,98 лева, ведно със законната лихва , считано от 20.08.2010г. до изплащане на главницата, както и направените по делото разноски в размер на 369,70 лева. Претендира за присъждане на разноски в общ размер на 1150, 00 лева.

Съдът е изпратил исковата молба на ответното дружество и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, материализиран такъв в молба с вх. № 4007 от 2024 г. Излагат се подробни възражения спрямо предявеният с правно основание чл. 439, вр. чл. 422 от ГПК иск. Счита, че издадения изпълнителен лист е от 23.08.2010 година, с който ищецът е осъден да заплати сумите по изпълнителния лист солидарно с неучастващото в настоящия процес лице.

Позовават се на изтекла погасителна давност в полза на В.. Моли да се прекрати съдебното дирени и да се постанови връзка с претендираните разноски по делото. Моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото 2 и ако се признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Намира, че са налице предпоставките, които сочат отпадане отговорността на ответника за разноски в производството. Прави изрично писмено волеизявление, че признава иска и признава постъпилия с него факт с правно значениеизтичане на погасителната давност, спрямо вземането по изпълнителния иск.

Признава твърденията на ищеца, че по Изпълнително дело № 501 от 2010 г., по описа на ДСИ на РС Сливен, е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Моли съдът да приеме уточнението, че дружеството концесионер, че е направил 4 опита да уведоми В. на адреса, посочен в договора на извършеното прехвърляне, но всички писма са се върнали със статус – „непотърсено“. Излага възражения касателно обстоятелството, че ищецът не е упражнил и своите права по изразяващи се в депозиране на молба за прекратяване на производството, преди депозиране на исковата молба по настоящото производство. Намира, че длъжникът е избрал да натовари ответното дружество с разноски произтичащи от съдебното дело, вместо да поиска прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител. Излага обстоятелството, че давността не се прилага служебно – чл. 120 от ЗЗД, следователно няма пречка кредитора да предприеме действия на събирането и да изисква от длъжника плащане, ако длъжника не се възползва от възможността да се позове на изтекла погасителна давност. Това е довело до образуването на изпълнително дело № 2123/2023 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева. Съгласно чл. 118 от ЗЗД дори длъжника да изпълни и кредитора да получи плащане след изтичането на давностния срок, то плащането е дължимо и не подлежи на връщане, което е довод в подкрепа на твърдението, че с изтичане на давността, длъжникът не спира да дължи изпълнение на кредитора си, а вземането продължава да е дължимо, респективно материално право продължава да съществува, но вече, като естествено такова, сочи практика в тази насока. В условията на евентуалност ако съдът не възприеме цитираните по- горе възражения, моли да се присъди минимално адвокатско възнаграждение, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и въз основа на цитираните възражения, съгласно нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК.

В о.с.з ищецът Д. П. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. С постъпило писмено становище с вх. № 8202 от 12.04.2024 г. поддържа исковата молба и моли делото да се гледа в негово отсъствие.

3

Ответното дружество Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, редовно призовано не се представлява. Изпратена е молба , с която признава исковата претенция напълно, поради изтекла погасителна давност, но само по отношение на настоящия ищец.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответното дружество направило признание на исковите претенции, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се разпорежда.

Съобразно признанието на исковете, същите се явяват основателни и биват уважени в пълния им предявения размер.

Във връзка с претендираните съдебни разноски, съдът счита, че ответното дружество следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, тъй като счита, че възраженията на ответното дружество относно непредприемането на някакви действия относно прекратяването на изпълнителното дело доброволно, както и че същия е предизвикал това, за да се реши по съдебен начин, са недоказани и не могат да се приемат като основателни. Ищецът е направил разноски в общ размер на 1879 лв., от който 205 лв. платена държавна такса, 500 лв. гаранция по гр.д. № 5059/2023 г., 24 лв. за преписи на ЧСИ Г.Грозева по изп.д. 2321/2023 г., и 1350 лв. (хиляда сто и петдесет лева), от които д.т. 200 лева и 1150 лева адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищеца не бил материално затруднен. Налице е практика на ВКС, изразена в определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според която наличието на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат / в този см. Определение № 643/ 07.12.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл/.

Ръководен от изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес сграда „Люлин – 6“, ет.2, представлявано от Зорница Димитрова, че Д. П. В. с ЕГН .... с постоянен адрес гр. С., ж.к.

"Б.", бл. ., вх. ., ап. . чрез пълномощника си адвокат Ц. М. М.- АК- Сливен, с кантора в гр.

С., ул. Д. Д. № ., партер, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 3 659,46 лева - главница, представляваща главница по Договор за кредит от 17.06.2008 г., просрочена редовна лихва, начислена за периода от 10.02.2009 г. до 22.04.2010 г. в размер на 538,57 лева, наказателна лихва, начислена за периода от 10.03.2009 г. до 19.08.2010 г. в размер на 395,98 лева, както и законна лихва, считано от 20.08.2010 г. до изплащането на главницата, както и направените по делото разноски в размер на 369,70 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес сграда „Люлин – 6“, ет.2, представлявано от Зорница Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. В. с ЕГН .... с постоянен адрес гр. С., ж.к. "Б.", бл. ., вх. ., ап. . сума в размер на 729 лв. (седемстотин двадесет и девет лева), деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес сграда „Люлин – 6“, ет.2, представлявано от Зорница Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц. М. М.- АК- Сливен, с кантора в гр. С., ул. Д. Д. № ., партер, сума в общ размер на 1350 лв. (хиляда сто и петдесет лева), от които д.т. 200 лева и 1150 лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5