Определение № 3813 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3813 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110157730 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №306071/30.09.2024г., подадена от Т. Д. П., срещу Т. И. Р., с която се иска да бъде постановено решение, с което на осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., съдът да установи нарушението.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен.

Съдът, като взе предвид фактическите твърдения изложени в исковата молба и доводите на ответника, намира че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Допустимостта на производството по редовната искова молба се обуславя от надлежни твърдения, които да обосноват възникването на признато от закона право.

Надлежни твърдения, обуславящи допустимостта на производството в конкретния случай, са такива за осъществено спрямо ищеца дискриминационно поведение, което причинява нарушаване на правото на равно третиране на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В конкретния случай, в исковата молба липсват конкретно наведени твърдения за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация –тормоз.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна

Изложеното от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно поведение не съдържа признаците, които да се подвеждат под хипотезата на тормоз. Наведените твърдения не са от естество да обосноват извод или отговорност за нарушаване на посочената забрана, което не е въпрос по основателността на предявения иск, а по неговата допустимост. Липсва правен интерес от иск за установяване на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да 1 обосноват твърдяното право, обект на защита. (В този см. Определение № 442/13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3427/2020 г. на ВКС, III г. о., Определение № 396/9.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2958/2020 г. на ВКС, III г. о., Определение № 8120/24.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3866/2025 г. на СГС, което не е допуснато до касация с Определение № 3078/16.06.2025 Г. по ч. к. гр. д.

№ 2044/2025 г. на ВКС, IV г. о.).

От друга страна, следва да бъде посочено, че правото на отвод представлява задължение за органа, ръководещ съответното производство да се отведе от разглеждането му при наличието на законни предпоставки за това. Извършването на отвод по едно образувано производство и моментът на самоотстраняването са обстоятелства, зависещи от преценката на оправомощения член/служител на съответния орган, поради което нямат отношение към защитата срещу дискриминация. Преценката за отстраняването от разглеждането на едно производство е правомощие единствено на компетентния орган съобразно конкретните обстоятелства по производството и преценката дали тези обстоятелства пораждат съмнение в безпристрастността на органа. Въпросът за отстраняване от участието в едно производство не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. При наличие на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на компетентния орган, той е задължен да се самоотведе, като обяви тези обстоятелствата. Преценката на основанията за отстраняване от производство пред съд или орган е конкретна, поради това изобщо не могат да бъдат налице „сравними сходни обстоятелства”, за да се извърши съпоставка с начина, по който се третира, било е третирано, или би било третирано друго лице /Определение № 99/09.03.2016 г. по ч. гр. д. № 925/2016 г. на III г. о. на ВКС/. Недопустимо е по реда на чл. 71 ЗЗДискр. да се преразглежда изключителното правомощие за преценката за наличие на отвод, респ. моментът на даването на отвод.

На последно място, съдът, като взе предвид изложените фактически твърдения и след служебна проверка за извършените процесуални действия от същите страни по гр. дело № 47733 /2023 г., по описа на СРС и постановения краен съдебен акт Решение № 6304 /09.04.2024 г. на СРС, счита, че настоящото производство, освен поради недопустимост по чл. 130 ГПК, подлежи на прекратяване и на основание чл. 126, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. №306071/30.09.2024г., подадена от Т. Д. П., срещу Т. И. Р..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №57730/2024г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис от определението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2