Решение № 9426 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9426 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Хр.ВА при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Хр.ВА Гражданско дело № 20241110162724 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Н. Ц. Ц., ЕГН **********, обективно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 198,08 евро /387,42 лева /– главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за периода 01.10.2021-30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането и сумата от 28,40 евро /55,55 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 02.12.2021г.04.12.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2512/2024г. по описа на СРС.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за процесния период топлинна енергия. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуланият представител на ответника е оспорил единствено качеството му на потребител, не и доставката на топлинна енергия и размера на иска.

1

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу Н. Ц. Ц., ЕГН **********, в полза на ищеца на 25.01.2024 г. по ч.гр.д.№2512/2024 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 126 с-в е издадена заповед за изпълнение за нейни задължения за доставена ТЕ в периода от 01.10.2021 г. до 30. 04.2023г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е дал указания на ищеца с правно основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК. В указания срок заявителят е предявил иска, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

Не се спори между страните, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

По делото е представен Нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот № 169, том XI, рег. №11955, дело №1900/2008г., с което ответникът Н. Ц. Ц. е призната за собственик на процесния топлоснабден имот апартамент № *, находящ се в гр. П., жк Т, бл.

*, вх. *, ет. 1, ап. 2. Няма данни по делото да са налице последващи разпореждания с апартамента от страна на ответницата. Поради което съдът намира за установено, че през процесния период ответникът Н. Ц. Ц. е била собственик на процесния имот, поради което същата е потребител на 2 топлинна енергия.

Предвид гореизложеното, съдът намира иска за доказан по основание.

По делото не се оспорва от ответника количеството топлинна енергия, доставено в сградата и в процесното жилище и неговия размер.

Предвид гореизложеното искът за главница незаплатена топлинна енергия е доказан по основание и размер и подлежи на уважаване.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В чл. 35 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради което искът е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че същият възлиза на 28,40 евро /55,55 лева/.

По разноските:

При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски. Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 138,35 евро в исковото, от които 38,35 евро /75 лева/ за д.т., като е претендирал юрисконсултско възнаграждение,, което съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК присъжда в размер 100 евро. Ищецът е сторил разноски и в заповедното производство в размер на 12,78 евро /25 лв./, юрисконсултското възнаграждение в размер на 25,56 евро /50 лв/, дължими от ответника.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Хр. Г.Д.“ № **, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. Ц. Ц., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ищеца следните суми: сумата в размер на 198,08 евро /387,42 лева /– главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за периода 01.10.2021-30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането и сумата от 28,40 евро /55,55 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 02.12.2021г.-04.12.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 2512/2024г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Н. Ц. Ц., ЕГН **********, д а заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, разноски по делото в размер 138,35 евро в исковото производство и 38,34 евро, разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в 3 двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4