Решение № 46 от 29.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Перник, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500755 по описа за 2025 година С решение № 765/03.08.2025г. по гр.д. № 7106/2024г. РС – Перник е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3, да заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД следните суми: 639,50 лева, представляваща изплатено от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ***, с включени ликвидационни разноски, във връзка с пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.10.2021 г., на ПП I-6, пътен възел Марина бара, вследствие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 139,22 лева, начислена за периода от 09.02.2022 г. до 07.01.2024 г. Съдът е отхвърлил като неоснователни предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от АПИ срещу „Регионални пътни мрежи“ ЕООД, ЕИК 205225782 обратни искове с правно основание чл. 54 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 78, 1 ал. 1 ГПК е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура да заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД сумата от 780 лева, представляваща разноски по делото.

Против първоинстанциония съдебен акт е постъпила въззивна жалба от АПИ, в която са наведени доводи, че по делото не е доказан по безспорен начин, както механизмът на реализиране на ПТП, така и причинноследствената връзка между него и настъпилите вредни последици. Оспорват се изводите на съда за липса на съпричиняване от водача на МПС. Излагат се съображения, касаещи основателността на обратните искове. Моли се за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на предявените искове срещу АПИ. В случай че решението в тази част се потвърди, се иска неговата отмяна по отношение произнасянето по обратните искове, като същите бъдат уважени в пълен размер. Моли се за присъждане на всички разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В случай че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от страна на въззиваемия са с размер над установеното в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, с който се оспорват доводите в жалбата и се иска същата да бъде оставена без уважение. Моли се за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По отношение на правилността му, във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, въззивният съд намира следното:

Настоящият състав приема, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата 2 инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства по смисъла на чл.

266, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ , вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД от ,,ЗАД ОЗК Застраховане” АД срещу Агенция "Пътна инфраструктура" за заплащане на следните суми: 639, 50 лева, представляваща изплатено от "ЗАД ОЗК – Застраховане" АД застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" по щета № ***, с включени ликвидационни разноски, във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.10.2021 г., на ПП I-6, пътен възел Марина бара, вследствие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 139, 22 лева, начислена за периода от 09.02.2022 г. до 07.01.2024 г.".

По делото не е спорно, че участъкът от пътното платно, където е възникнало процесното ПТП на 31.10.2021 г., на ПП I-6, пътен възел Марина бара е част от Републиканската пътна мрежа, чието поддържане и ремонт се осъществяват от ответника АПИ.

Съгласно нормата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата , републиканските пътища са изключителна държавна собственост, като собствеността се простира върху всички елементи, включително и пътните съоръжения по аргучент от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП . Съгласно чл. 30 и сл. от ЗП, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от АПИ.

Следователно, ответникът има задължение да извършва поддръжката на републиканските пътища и се явява пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от препятствия и неравности по пътната настилка.

Задължение на ответника е да възложи на трети лица да поддържат републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението, както и да осъществяват дейностите по изграждането, ремонта 3 и поддържането на републиканските пътища.

По делото са отделени за безспорни ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: към датата на твърдяното произшествие – 31.10.2021 г., собственикът на моторно превозно средство марка „Форд“, модел „СМакс“, с рег. № ***, е имал валидна застраховка „Каско“, сключена с ищеца по застрахователна полица № ***, валидна за периода 15.07.2021 г. до 14.07.2022 г.; във връзка с твърдения инцидент на 31.10.2021 г. от ищеца е заплатено застрахователно обезщетение на собственика на посочения автомобил по описания в исковата молба начин и в посочените в нея размери, както следва:

420,75 лева – с платежно бордеро от 10.12.2021 г. по сметка на лицето П.Д.П., 203,75 лева – с платежно нареждане с бордеро от 23.11.2021 г. по сметка на „Тантер Корпорация“ ЕАД по процесната щета №*** Въззивникът не оспорва и размерът на иска.

Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно механизма на настъпване на процесното ПТП с оглед твърденията на ответната страна, АПИ, че не следва да носи отговорност за същото, доколкото по делото не е безспорно доказано това обствоятелство, а освен това евентуалното ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача, който е нарушил правилата за движение по пътищата, и по-конкретно, на разпоредбата на чл.

20, ал. 2 ЗДвП.

Доводът във въззивната жалба, че фактът за наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в която е попаднал водачът, се извежда единствено от твърденията на ищеца, е неоснователен. В подкрепа на твърденията на ищеца са показанията на св. П.П., участник в инцидента.

Същият разказва, че се е прибирал от *** към ***, като на пътния възел за центъра на *** е претърпял инцидент, при който се срязали две от гумите на управляваното от него МПС - предна и задна десни и се изкривили джантите.

П.П. е посочил, че се е движил със скорост около 50-60 км./ч. и преминал през две последователни дупки, с размери около един метър дълги, 15-20 см. широки и дълбоки около 15-20 см., с остри ръбове, поради което и гумите се били срязали. Инцидентът е станал през нощта, като участъкът не е бил осветен и дупките не са били обозначени или обезопасени. Според свидетеля платното за движение в посока София се е състояло от две пътни ленти плюс една допълнителна лента за отбиващите се към гр. Перник на пътния възел.

4

Изяснил е още, че се е движил в лява пътна лента, а дупките са били разположени по средата между двете ленти в посока София, на границата между лява и дясна пътна лента. На въпрос на ответника, свидетелят е отговорил, че е видял дупките на два- три метра пред себе си и не е имало начин да спре. След настъпване на произшествието същият е подал сигнал на тел. 112, мястото на ПТП е било посетено от служители на пътна полиция, извършили са оглед и са съставили протокол. Съдът намира, че свидетелят не е заинтересован от изхода на спора, тъй като застрахователят вече е изплатил обезщетение за претърпяната от него вреда. Показанията на свидетеля са логични и се подкрепят от представения по делото протокол за ПТП. Вярно е, че според практиката на ВКС протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила единствено за обстоятелствата, които са извършени от или са констатирани лично от длъжностните лица, а такива в случая са установените от тях щети по автомобила - предна дясна гума с джанта и задна дясна гума, но не и механизмът на причиняване на увреждането. В частта, в която е описан механизмът на ПТП, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като тези обстоятелства не са възприети от съставителите на протокола, затова съдът правилно го е ценил в съвкупност с останалите доказателства по делото. В подкрепа на изложеното е и представеното уведомление за щета на МПС (л.9 от делото), в което водачът отново е посочил механизма на причиняването на щетите. Вярно е, че заключението по приетата САТЕ относно механизма на настъпване на ПТП не е с голяма тежест, тъй като експертът е стъпил на сведенията, декларирани от водача на МПС и протокола за ПТП. По делото обаче липсват доказателства, които да оборват посочения от водача механизъм на ПТП, затова съдът правилно е приел, че същият е доказан от ищеца.

Доводът във въззивната жалба, че не е доказана причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди също е неоснователен.

Отговор на този въпрос е даден в приетата по делото САТЕ, в която експертът е посочил, че от техническа гледна точка, характерът на удара и фотографираните деформации, а именно – увредена предна и задна дясна гума и увредена предна и задна дясна алуминиева джанта, то при всички положения може да се направи извод, че същите са настъпили вследствие на удар на процесното МПС в дупка. Доводът, че не е възможно от попадане на автомобила в дупка на платното за движение със скорост от 50-60 км/ч да 5 настъпят щети, каквито се твърди да са изплатени от застрахователя, също се оборва от заключението по приетата САТЕ. Вещото лице в съдебно заседание е посочило, че независимо дали скоростта е 50 или 60 км/ч, процесните увреждания могат да бъдат получени в зависимост от характеристиките на дупката (имат се предвид посоката и формата на ръбовете й), за което липсват данни по делото, тъй като пътят впоследствие е рехабилитиран цялостно.

Неоснователен е доводът, че в хода на производството не са събрани доказателства за обстановката на пътния участък – движение на други МПС, разположението на дупката върху пътното платно, нейната големина. Дори в самата въззивна жалба, на стр. 3 жалбоподателят посочва, че информация за размера на препятствието и атмосферните условия се съдържа, както в показанията на св. П., така и в протокола за ПТП.

По отношение на възражението за съпричиняване вещото лице в разпита си пред съда действително посочва, че при извършена от водача маневра вляво или вдясно, той е имал възможност да избегне инцидента.