Решение № 85 от 31.01.2020, Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. Сливница, 31. 01. 2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА

МАРКОВА при секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 65 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г. Б., чрез пълномощника си юрк. Ю. срещу Ц.С.А., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата от 294,21 лева главница, представляваща цената на потребена топлинна енергия за периода от

01.06.2012 г. до 31.05.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент в гр. С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, ет., ап., и сумата от 97, 59 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2012 г. до 23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е енергийно предприятие и притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ в качеството си на собственик на апартамент № . в гр. С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, ет., ап., за който му е даден абонатен № ...

Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според чл.33, ал.1 от Общите условия, потребителите на топлинна енергия, какъвто е и ответника, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на официалната интернет страница на продавача. Ответникът използвал доставената му топлоенергия през периода от м. юни 2012 г. до м. май 2015 г., но не е погасил задълженията си за заплащането на цената й. Отразено е в исковата молба, че между ищцовото дружество и ответника е сключено споразумение за разсрочено плащане, с което е признал дължимостта на претендираните суми. Ето защо ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Ц.С.А. за тези суми и било образувано ч.гр.дело № 557/2017 год. по описа на РС – гр. Сливница, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното и изплащане. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Посочва, че претендираните от ищеца вземания са периодични и от исковата молба не става ясно каква сума за всеки месец и съответно лихва претендира от страна на ищеца. Завява, че не дължи претендираните от ищеца вземания, поради изтекла погасителна давност. Оспорва представените по делото пълномощно и споразумение, сключено от И.А. с твърдения, че не е упълномощавал посоченото лице и не е сключвал чрез нея споразумение за разсрочено плащане. Освен това твърди, че нито ръкописния текст, нито подписът в пълномощното са положени от него. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 557 / 2017 г. по описа на РС – гр. Сливница, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 362 / 04.09.2017 г. в полза на ищеца за сумата от 294,21 лева - главница, представляваща цената на потребена топлинна енергия за периода от 01.06.2012 г. до 31.05.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент в гр. С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, ет., ап., и сумата от 97, 59 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2012 г. до 23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по делото на стойност 325 лева. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът възразил срещу заповедта, поради което с разпореждане от 30.11.2017 г., получено от заявителя на 15.12.2017 г., съдът му указал необходимостта от предявяване на установителни искове относно вземанията.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, писмо от столична община, район „Л.“, споразумение, констативен протокол.

В представеното писмо изх. № ОИ 30 – 192 (1) от

19.07.2013 г. е отразено, че с договор за покупко – продажба от 21.02.1991 г., издаден въз основа на заповед № ДИ – 03 -3319/90 г.от 12.02.1991 г., ап. 20, находящ се в ж.к.“Л., бл., вх.““, ет. е продаден на Ц.С.А. и Л. Е.А..

От приетия като писмено доказателство констативен протокол № 67 от 09.12.2008 г. е видно, че в сградата с адрес в гр. С., ж.к.“Л., бл.., вх. съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага, поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със съответната лицензирана фирма.

Със споразумение от 06.07.2015 г. за разсрочено плащане, сключено между ищецът и ответника, представляван от дъщеря му – св. И.А. като пълномощник (съобразно писмено пълномощно от същата дата), ответникът е признал вземанията на ищеца за цената на доставена топлинна енергия за процесния период. Страните са постигнали съгласие за разсрочено плащане на задълженията, като към момента на подписване на споразумението е платена една вноска от 200 лева и са останали седем равни вноски от по 67,17 лева.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че всички показания, описани в справката за показанията на топломера в АЦ, технологичните разходи на АС, отчетената, служебната и енергията за разпределение на адрес в гр. С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, “, предоставена от ищцовото дружество съвпадат с отразените в съобщенията към фактурите, разликите между ново и старо показание са направени коректно, приспадната е мощност за технологични разходи.

Измерванията и изчисленията са извършени съгласно действаща Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Кубатурата на процесния имот е 205.00 куб.м. и същата е залегнала като изчислителен параметър във всички фактури. За процесния период от 01.06.2012 г. до 31.05.2015 г. начислената сума за използвана ТЕ на процесния имот с абонатен № 193978 е 657,68 лева с ДДС.

Количеството топлинна енергия, потребена от аб. № 193978 за процесния период е 5644,68 кВт, която е изразходвана изцяло само за

БГВ и стойността й възлиза на 564,20 лева с ДДС. Разпределените мощности ТЕ и начислени суми за БГВ и за имота на ответника са съгласно действащите норми и са коректно начислени.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца за процесния период са отразени плащания по споразумение и за дялово разпределение, като същите са приспаднати от общо начисленото задължение за периода и са останали непогасени задължения в размер на 294, 21 лева. Вещото лице посочва, че съгласно предоставените от ищцовото дружество справки, ответникът не дължи суми по перата ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сума за мощност, а дължи суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане в забава общо е 105,60 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Не се спори между страните, че ищецът е енергийно предприятие, доставчик на топлинна енергия и съгласно публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови, одобрени с Решение № ОУ – 002 / 07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и Решение № ОУ – 02 / 03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 14.03.2014 г. е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване в съответствие с топлинните товари на сградната инсталация.

Съдът приема за безспорно установено, че ищецът, като топлопреносно предприятие и ответникът като потребител, са били обвързани от облигационно правоотношение, възникнало от договор за продажба на топлинна енергия, с приложими публично известни общи условия, обвързващи страните по силата на чл.150 от ЗЕ. По силата на това правоотношение ищецът е дължал пренос на топлинна енергия през съответната абонатна станция с оглед доставката й до потребителя, а ответникът - заплащане на използваната топлинна енергия в сроковете, посочени в договора за продажба.

Ответникът има качество на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и е длъжен да заплаща съответната цена за ТЕ. В този смисъл съдът не приема довода в отговора по исковата молба, че ответникът не следва да носи задължението за заплащане на цената на топлинната енергия, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че е собственик или ползвател на топлоснабдения имот и съответно между него и „Топлофикация София“ ЕАД не съществувала облигационна връзка. Пасивната процесуална легитимация на ответника произтича от качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот с аб. № …, което обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства относно качеството на ответника на собственик на ап.20, в ж.к.“С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, . По смисъла на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Несъмнено е, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 20 намиращ се в ж.к.“С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, , поради което се явява клиент на топлинна енергия, респ. е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за установяване на вземане, произтичащо от дължимо задължение за заплащане на цената на топлинна енергия и лихва за забава върху забавеното плащане на парично задължение. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика, лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване се явява потребител на топлинна енергия – „битов клиент“ по смисъла § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (действал по време на процесния период), като между него и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че през исковия период между ответника и ищцовото дружество е било налице валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия.