Решение № 2726 от 17.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2726 гр. Бургас, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120107792 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представляван от изпълнителните директори ****, действащи чрез пълномощника си адвокат М. Ц. със съдебен адрес гр. ****, против И. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес от гр.Бургас, ул. **** и настоящ адрес гр.Бургас, ул. ***. Предявен е установителен иск за следното парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 522/ 27.02.2023г. по ч.гр.д. № 705/ 2023г. на РС – Бургас : 4430,87 лв. неиздължена главница по договор за кредитна карта PB Visa Classic/BG Euroline от ***г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението на 06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените разноски.

Ищецът твърди, че на 13.01.2020г. ответникът е изпаднал в забава по описания договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем на 14.11.2022г. на основание чл.20.2 от Общите условия - непогасяване на минималните месечни 1 вноски по две последователни месечни извлечения.

В настоящото производство ответникът се представлява от особен представител, назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска.

Сочи, че липсват доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Прави и възражение за изтекла погасителна давност, като сочи, че договорът за кредит и издадената кредитна карта са от 2005г., като не е ясно кои са просрочените плащания.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Правното основание на иска е в разпоредбите на чл.415, ал.3 предл.1 вр. ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По заявление на ищеца от 06.02.2023г. за процесното парично задължение е постановена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 522/ 27.02.2023г. по ч.гр.д. № 705/ 2023г. на РС – Бургас. С определение № 6724/ 27.11.2024г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането по заповедта за изпълнение. Указанието е съобщено на ищеца на 13.12.2023г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК – на 22.12.2023г.

При съобразяване с решения на СЕС по дело C‑170/21 и дело C‑379/21, постановени по преюдициални запитвания за тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, с влязло в сила разпореждане на заповедния съд заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е отхвърлено по отношение претенциите на ищеца за възнаградителна и за мораторна лихви. Заповедният съд е приел, че вземането за възнаградителна лихва се основава на неравноправни договорни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2 от ЗЗП /чл.12 от ОУ (стари), респ. чл.10.4 и чл.10.5 от ОУ (нови)/, позволяващи на банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидени в него основания, доколкото съдържащите се такива са неопределени, неясни и формално посочени, а също и предвиждащи необосновано кратък срок за мълчалИ. съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя. Приел е 2 още и наличие на противоречие на императивна законова разпоредба - чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като съответните договорни клаузи за възнаградителната и мораторната лихви /чл.9.6 от договора и чл.7.2 от ОУ/ позволяват недопустимо мултиплициране на дълга, представляващо скрита форма на преструктуриране на кредита, води до анатоцизъм и обосновава нищожност на тези клаузи на основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. ал.4 и чл.10, ал.3 от ЗЗД.

В настоящото производство не е спорно и се установява съществуването на процесното облигационно правоотношение между страните по договор за кредитна карта PB Visa Classic/ BG Euroline, възникнало по заявление на ответника от ***г. и общи условия на банката за издаване и използване на кредитната карта, съдържащи условията на договора за кредит.

Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза установява, че последното усвояване по този кредит от ответника е извършено на 13.07.2018г. До прекратяването на облигационната връзка от страна на ищеца, което съобразно твърденията му е сторено на 14.11.2022г. с изявление за предсрочна изискуемост поради договорно неизпълнение на ответника, общият размер на усвояванията от кредитополучателя е 70 026,59 лв. /58 069,93 лв. – покупки, заплатени с кредитната карта, и 11 956,66 лв. – теглене на суми от банкомати/.

Плащанията по договора са преустановени от ответника на 19.08.2019г., като за целия период на договора той е внесъл общо сумата от 70 699,84 лв. Тази сума надхвърля размера на усвоените главници със 673,25 лв.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице относно размерите на непогасените задължения на ответника, тъй като начинът на изчисляването им следва начина на погасяване на задълженията от страна на банката с получаваните от ответника плащания. Тъй като претенциите на ищеца за такси и лихви не са предмет на настоящото производство, съдът не може да приеме така извършените от кредитора погасявания с постъпилите от ответника плащания по договора. По делото не са въведени твърдения и не са установени валидни задължения на ответника за разноски и лихви по кредита, поради което липсва основание постъпилите плащания да бъдат отнесени за погасявания по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че при служебна проверка съобразно 3 процесуалното задължение по чл.7, ал.3 от ГПК настоящият съд споделя горепосоченото становище на заповедния съд за неравноправния характер и невалидността на договорните клаузи за възнаградителна лихва и за мораторна лихва.

Наред с това съдът установява, че общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти, съставляващи процесния договор за кредит, са изготвени с изключително дребен размер на шрифта, поради което същите са много трудно четими. Макар към този момент да не е в сила разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, изискваща изготвянето на договора на шрифт не по-малък от 12 / обн., ДВ, бр. 35/ 2014г., в сила от 23.07.2014г./, съдът приема, че избраният от ищеца шрифт на договора /общите условия изразява поведение на търговеца, противоречащо на общите изисквания за добросъвестност. Това обосновава извод за наличие на неравноправност, респективно нищожност на договора на основание чл.146 вр. чл.143, ал.1 вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Последните общи условия по процесното правоотношение са от 24.09.2013г. – при действието на закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г. Ето защо поради установената недействителност на договора, приложима е нормата на чл.23 от ЗПК, съгласно която потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита. Поради това при установения размер на извършените от ответника плащания - 70 699,84 лв. съдът приема, че е върната получената кредитна сума от 70 026,59 лв. С това е погасено договорното задължение на ответника за главница по договора за кредит.

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес гр. **** - адвокат М.

Ц., против И. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес от гр.Бургас, ул.

**** и настоящ адрес гр.Бургас, ул. ***, да бъде прието за установено съществуването на следното парично вземане, за което е издадена заповед за 4 изпълнение по чл.417 от ГПК № 522/ 27.02.2023г. по ч.гр.д. № 705/ 2023г. на РС – Бургас : 4430,87 лв. - неиздължена главница по договор за кредитна карта PB Visa Classic/BG Euroline от ***г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5