Решение № 180 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Георги Кацаров при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100501711 по описа за 2023 година

Образувано по въззивна жалба с вх. № 25013243/17.02.2022 г. , подадена от „Г.К.“ ЕООД – ответник по гр. дело № 74843/2018 г., Софийски районен съд, 69 състав срещу постановеното по него Решение № 2000552/19.01.2022 г., в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца „А.“ ООД на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД сумата от 6 000 лв. с ДДС, представляваща неустойка за неизпълнение на поети с Договор за консултантски услуги от 12.11.2015 г. задължения по чл. 3 и чл. 12, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва за забава в размер на 543,34 лв., начислена за периода 01.01.2018 г. - 22.11.2018 г. Със същото решение, изменено с Определение № 20029529/13.04.2022 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца 1 095, 74 лв. разноски в производството.

В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно приел, че дружеството не успяло да установи с представената и приета по делото кореспонденция между страните, както и чрез събраните гласни доказателства, изпълнение на поетото с договора задължение за предлагане на възложителя на поне осем възможности за изготвяне на проекти в срока на договора, поради което следвало да върне заплатеното от възложителя възнаграждение по чл. 5, т. 1 от договора в цялост, доколкото в срока му не било отправено предложение във връзка с декларираната цел по чл. 3 - подмярка 4.2. Счита се, че освен желаната програма за развитие на селските райони - подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка маркетинг на селскостопански продукти“, възложителят посочил „и други проекти“, по които би желал да кандидатства – изрично посочено в договора. От своя страна, ответното дружество, в качеството си на изпълнител изпълнило всички свои договорни задължения добросъвестно, като били предложени на възложителя различни програми и възможности за кандидатстване за финансиране, което се доказвало от събраните по делото доказателства. Поддържа се, че ищцовото дружество не кандидатствало 1 по програмата, тъй като не желаело да разкрие нови работни места, като по този начин би получило по-голям брой точки. Съдът не се бил произнесъл по направеното от дружеството възражение, че е налице неизпълнение на задължението на ищеца-възложител по чл.10 от договора за консултантски услуги по оказване на съдействие за изпълнение на задълженията му. Съдът не взел предвид, че правото на неустойка при неизпълнение на договора, конкретно при задължението за предоставяне на минимум осем възможности е пропорционално на направените предложения.

Моли се, решението в обжалваната част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете. Претендират се разноски.

Насрещната страна „А.“ ООД счита подадената въззивна жалба за неоснователна.

Сочи, че минимумът от осем предложения следва да бъде за сферата на дейност на възложителя, така както е описано в чл. 2 от договора. Твърди, че представената електронна кореспонденция не е достигнала до адресата и по своята правна същност представлявала едностранно изявление на изпълнителя. Счита, че направените три броя предложения не били в сферата на дейност на дружеството-ищец. Поддържа, че консултантската фирма не дала предварително сведения за необходимия годишен оборот, който бил вземан предвид при кандидатстване. Не било установено пред съда, насрещната страна да е искала съдействие, за да си изпълни задълженията си. Акцентира върху отсъствието на възражение в отговора на исковата молба за пропорционалност на неустойката. Същото се явявало преклудирано. Липсвали възражения по доклада по делото. Иска се оставянето на жалбата без уважение и потвърждаване на решението.

По делото е постъпила частна жалба от 13.05.2022 г., подадена от „Г.К.“ ЕООД срещу Определение № 20029529/13.04.2022 г. в частта, в която на основание чл. 248, ал. 3 ГПК е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, конкретно за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца и присъждане на такова на ответника съобразно оттеглените искове.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът не взел предвид, че ищецът е предявил няколко иска под формата на евентуалност и в хода на производството ги е оттеглил. При произнасянето си решаващият състав не е съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Въз основа на изложеното е поискано отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на ново, с което решението да бъде изменено в частта за разноските като бъдат присъдени на ищеца такива в размер на 426, 37 лв., а на ответника 602, 87 лв.

Насрещната страна по частната жалба „А.“ ООД счита жалбата за неоснователна.

Посочва, че претендираните от ответника разноски не били определени по всеки от евентуалните искове, а се търсели общо. Иска оставяне без уважение на частната жалба.

Ищецът „А.“ ООД е подал частна жалба от 23.05.2022 г. срещу процесното определение. В жалбата се твърди, че то било неправилно в частта, в която е намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовото дружество.

Посочено е, че съдът не бил обвързан с възражението за прекомерност. Твърди се, че с оглед началото на делото през 2018 г., изпълнение от страна на ищеца на указанията на съда, изваждането на съдебни удостоверения, разпит на свидетели, запознаване с нормативната рамка на подмярка 4.2, не би могло да се приеме, че то е с ниска правна и фактическа сложност. Договореното възнаграждение по делото не надминавало трикратния размер над минимума. Неправилно съдът не изменил решението в частта за разноските въпреки допуснатата от молителя техническа грешка, при която не било включено ДДС, при което ответникът следвало да бъде осъден за още 247, 67 лв.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното определение и постановяване на ново, с което частната жалба да бъде уважена и оставяне без уважение молбата по чл. 248 на ответника „Г.К.“ ЕООД.

Софийският градски съд като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на 2 атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, разгледано по същество е правилно като краен резултат.

Производството по гр. дело № 74843/2018 г., Софийски районен съд, 69 състав е образувано по искова молба, подадена от „А.“ ООД, в която е посочено, че на 12.11.2015 г. с ответното дружество „Г.К.“ ЕООД сключили договор за консултатнски услуги, с който ответникът се задължил да извърши консултиране по повод желанието на ищеца за усвояване на средства от европейски, национални и други донорски програми за развитие и разширяване на дейността си. Срокът на договора бил две години, а ответникът следвало да предложи не по-малко от осем възможности по цитираните програми. Договорено било действието му да започне след заплащането на 5 000 лв. без ДДС – възнаграждение, предвидено в чл. 5.1. На 16.11.2015 г. сумата от 6 000 лв. с ДДС била заплатена, за което била издадена фактура № 0000001525/12.11.2015 г. Ищецът е посочил, че по своя инициатива се е запознал с Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и е установил, че не би могъл да бъде одобрен по програмата, тъй като по посочените критерии – брой работни места, би могъл да събере едва осем точки при необходимост от поне четиридесет и пет. За създалата се ситуация уведомил ответното дружество с молба № 01/16.03.2016 г. /връчена на 17.03.2016 г./, с молба № 9/24.04.2017 г., с молба № 21/11.12.2017 г. /връчена на 12.12.2017 г./ и с молба № 21/23.10.2018 г. /връчена на 25.10.2018 г./. В първата молба било отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие и връщане на сумата от 6 000 лв. поради невъзможност да се удовлетворят критериите по програмата. С втората молба било възпроизведено съдържанието на първата, а с третата е поискано връщане на сумата поради изтичането на договора. С четвъртата молба било поискано връщане на сумата и е направено позоваване на факта, че договорът станал безполезен поради неизпълнение и забава на другата страна. Твърдяното разваляне било обусловено от невъзможност за изпълнение, за която развалящата страна разбрала след сключването му и поради неизпълнение на поетите договорни ангажименти от ответника.

Липсвало изпълнение по т. 1.1 – 1.9, чл. 3 и чл. 12. При неизпълнение в срок, в договора била предвидена неустойка. Евентуално е посочено прекратяване на конкретно изтичане на двугодишния срок за неговото изпълнение – 12.11.2017 г. /позоваване, направено с молба от 11.12.2017 г./. Въз основа на изложеното предявява искане за връщане на сумата от 6 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – главен иск. Като евентуален за връщане на същата сума, но на основание чл.79, ал. 2 вр. чл. 92 ЗЗД.

Ответникът „Г.К.“ ЕООД е оспорил исковете по основание и размер. Посочил е липса на обективна невъзможност за неизпълнение, настъпила след сключването на договора. Счел е, че предмет на договорите са само консултантски услуги, като в чл. 2 от договора били посочени единствено и само целите и сферите на интереси на възложителя.

Били предложени на ищцовото дружество програми за кандидатстване, но то заявило желание за участие само в подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански услуги“. Поради нежеланието си да разкрие нови работни места, то не могло да изпълни изискванията. Направил е позоваване за неизпълнение на чл. 10 от Договора за консултантски услуги от 12.11.2015 г. Счел е, че развалянето от 12.12.2017 г. е повече от месец след като договорът бил прекратен на друго основание – поради изтичане срокът му на действие, конкретно на 12.11.2017 г. Посочил е, че ищцовото дружество влошило финансовите си показатели през 2016 г., което било пречка за успешно 3 кандидатстване по програмите. Поддържал е забава на кредитора, който не приел нито един от проектите, изготвени от ответника. Ищцовото дружество не ограничило при сключването на договора сферите си на интереси, поради което са му предложени различни програми.

Въз основа на изложеното е поискал отхвърляне на исковете.

В свое становище от 28.08.2021 г. ищцовото дружество е посочило, че още при сключването на договора била посочена сферата на интерес на търговеца с оглед възможностите за кандидатстване. Не било вярно твърдението, че липсвало съдействие от страна на ищеца, тъй като ответникът не поискал никакви документи от него, което означавало, че ответникът не пристъпил към реално изпълнение на договора. Не били предоставени документи и за изготвяне на документацията по проекта, задължение по чл.

10, пр. трето. Дружеството не било предупредено да поддържа определен финансов оборот.

Това били причините за разваляне на договора.

По делото е представен Договор за консултантски услуги от 12.11.2015 г., сключен между „А.“ ООД, в качеството му на възложител и „Г.К.“ ЕООД в качеството му на изпълнител с предмет посочен в чл. 1 и с цели посочени от възложителя в чл. 2 – кандидатстване по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански услуги“ и други проекти. В чл. 3 е посочено, че в рамките на срока на договора изпълнителят следва да предложи не по-малко от осем възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за финансиране от европейски, национални или други донорски програми, които са подходящи за постигане на декларираните от възложителя цели в сферите му на интереси, посочени от самия него в чл. 2 от договора. Срокът на изпълнение на договора е две години от датата на подписването му. Договореното възнаграждение е посочено в чл. 5 и е в размер на 5 000 лв. без ДДС. В полза на „А.“ ООД била издадена Фактура № 0000001525/12.11.2015 г. за сумата от 6 000 лв. с ДДС. Плащането по нея било извършено на 16.11.2015 г. по банков път, видно от представеното по делото платежно нареждане. В чл. 16 била предвидена гаранция за генериране на проектни идеи – в случай, че изпълнителят по договора предложел по-малко от осем възможности за изготвяне на проект, възложителят имал право на пропорционално обратно плащане от изпълнителя на заплатеното възнаграждение.