Определение № 901 от 03.12.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 649/2025
- Вид
- Определение № 901
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 03.12.2025
- Състав
- НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 389, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 401 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29-31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29-31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29-31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 901 гр. Перник, 03.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело № 20251700100649 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 389, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба за допускане на обезпечение на предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с които се претендира да бъде прогласена нищожност на договор за дарение на недвижим имот, към който обективно и в условие на евентуалност са присъединени искове с правно основание чл. 27 ЗЗД, чл. 29-31 ЗЗД и чл. 227 ЗЗД. Моли се съдът да допусне възбрана на недвижимия имот предмет на договора за дарение с идентификатор № ***, съставляващ апартамент с площ от 92,23 кв.м., находящ с в *****. Исковата молба е вписана на 03.10.2025 г. в имотния регистър съгласно чл. 114 ЗС. Ищцата твърди, че Решение №1012/04.12.2017 г. по гр.д. №9293/2015 г. на ПРС, с което имотът бил предоставен в собственост на К. Н. Д. било обезсилено по право на 15.09.2019 г. на основание чл.349, ал. 6 ГПК, но въпреки това ответникът бил вписан в имотния регистър като собственик на процесния имот, поради което било налице риск да се разпореди с имота в хода на процеса.
Съдът намира, че предявения иск с правно основание предявен главен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с които се претендира да бъде прогласена нищожност на договор за дарение на недвижим имот, към който обективно и в условие на евентуалност са присъединени искове с правно основание чл. 27 ЗЗД, чл. 29-31 ЗЗД и чл. 227 ЗЗД е допустим.
С оглед приложените към молбата писмени доказателства, същия се явява и вероятно основателен.
В случая съдът приема, че не е налице обезпечителна нужда по следните съображения:
Принципно обезпечителен интерес от съхраняване на фактическото и правното положение на имота ( чрез налагане на възбрана) може да бъде признат не само на кредиторите с парични вземания, но и на лица, претендиращи собственост, чиято защита се реализира чрез изпълнение на непарично вземане за предаване на владение. Придаването на възбраната на действие по оповестяване намерението на ищеца и по повдигането на правения спор, прави вероятно евентуално договарящи с ответника трети лица да се окажат в положение, сходно с това на приобретатели след завеждане на иска, каквато е хипотезата в настоящия случай.
Тук всяко противопоставяне на права е ограничено след вписването на исковата молба, което има оповестително-защитно действие, аналогично на действието на наложената възбрана.
Нужда от обезпечителната мярка "възбрана" възниква, когато се преследва ефекта, произтичащ от чл. 453, вр. чл. 401 от ГПК - на непротивопоставимост на извършеното след възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот, предмет на правния спор. В случаите, при които вписването на исковата молба има оповестителнозащитно действие, аналогично на действието на наложената възбрана (напр. при искове по чл. 17; чл. 19, ал. 3; чл. 33, чл. 87, ал. 3, чл. 135, чл. 227 от ЗЗД), липсва обезпечителна нужда, тъй като непротивопоставимостта по отношение на ищеца на извършеното в хода на 1 процеса прехвърляне на права от ответника в полза на трето лице следва от самото вписване на исковата молба - чл. 114, б. "а", ал. 2 и б. "б", ал. 2 от ЗС. / Определение № 411 от 30.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 г., II г. о., ГК/ . В този смисъл са и дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК. Обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като в този случай ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба. Когато искът не е обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, обезпечителна нужда е налице и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията. В този период, който може да е с различна продължителност в зависимост от бързината на вписването, за ищеца е налице интерес да осигури непротивопоставимост на правата си, което ще бъде постигнато чрез наложена обезпечителна мярка възбрана. В настоящия случай исковата молба е вписана на 03.10.2025 г., поради което обезпечителната нужда не е налице.
В заключение съд приема, че поисканата от молителя обезпечителна мярка към настоящия момент не е адекватна на интереса му като ищец, предявил иск по чл. 26 ЗЗД, който е защитен в достатъчна степен с вписване на исковата молба. Налагането на възбраната не се налага към настоящия момент, тъй като исковата молба е вписана и не е налице обезпечителна нужда.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата С. А. Д. да бъде допусната като обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД възбрана на недвижимия имот предмет на договора за дарение с идентификатор № ***, съставляващ апартамент с площ от 92,23 кв.м., находящ с в ***** като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от датата на получаване на съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Препис от определението да се връчи на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 901 гр. Перник, 03.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело № 20251700100649 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 389, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба за допускане на обезпечение на предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с които се претендира да бъде прогласена нищожност на договор за дарение на недвижим имот, към който обективно и в условие на евентуалност са присъединени искове с правно основание чл. 27 ЗЗД, чл. 29-31 ЗЗД и чл. 227 ЗЗД. Моли се съдът да допусне възбрана на недвижимия имот предмет на договора за дарение с идентификатор № ***, съставляващ апартамент с площ от 92,23 кв.м., находящ с в *****. Исковата молба е вписана на 03.10.2025 г. в имотния регистър съгласно чл. 114 ЗС. Ищцата твърди, че Решение №1012/04.12.2017 г. по гр.д. №9293/2015 г. на ПРС, с което имотът бил предоставен в собственост на К. Н. Д. било обезсилено по право на 15.09.2019 г. на основание чл.349, ал. 6 ГПК, но въпреки това ответникът бил вписан в имотния регистър като собственик на процесния имот, поради което било налице риск да се разпореди с имота в хода на процеса.
Съдът намира, че предявения иск с правно основание предявен главен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с които се претендира да бъде прогласена нищожност на договор за дарение на недвижим имот, към който обективно и в условие на евентуалност са присъединени искове с правно основание чл. 27 ЗЗД, чл. 29-31 ЗЗД и чл. 227 ЗЗД е допустим.
С оглед приложените към молбата писмени доказателства, същия се явява и вероятно основателен.
В случая съдът приема, че не е налице обезпечителна нужда по следните съображения:
Принципно обезпечителен интерес от съхраняване на фактическото и правното положение на имота ( чрез налагане на възбрана) може да бъде признат не само на кредиторите с парични вземания, но и на лица, претендиращи собственост, чиято защита се реализира чрез изпълнение на непарично вземане за предаване на владение. Придаването на възбраната на действие по оповестяване намерението на ищеца и по повдигането на правения спор, прави вероятно евентуално договарящи с ответника трети лица да се окажат в положение, сходно с това на приобретатели след завеждане на иска, каквато е хипотезата в настоящия случай.
Тук всяко противопоставяне на права е ограничено след вписването на исковата молба, което има оповестително-защитно действие, аналогично на действието на наложената възбрана.
Нужда от обезпечителната мярка "възбрана" възниква, когато се преследва ефекта, произтичащ от чл. 453, вр. чл. 401 от ГПК - на непротивопоставимост на извършеното след възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот, предмет на правния спор. В случаите, при които вписването на исковата молба има оповестителнозащитно действие, аналогично на действието на наложената възбрана (напр. при искове по чл. 17; чл. 19, ал. 3; чл. 33, чл. 87, ал. 3, чл. 135, чл. 227 от ЗЗД), липсва обезпечителна нужда, тъй като непротивопоставимостта по отношение на ищеца на извършеното в хода на 1 процеса прехвърляне на права от ответника в полза на трето лице следва от самото вписване на исковата молба - чл. 114, б. "а", ал. 2 и б. "б", ал. 2 от ЗС. / Определение № 411 от 30.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 г., II г. о., ГК/ . В този смисъл са и дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК. Обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като в този случай ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба. Когато искът не е обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, обезпечителна нужда е налице и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията. В този период, който може да е с различна продължителност в зависимост от бързината на вписването, за ищеца е налице интерес да осигури непротивопоставимост на правата си, което ще бъде постигнато чрез наложена обезпечителна мярка възбрана. В настоящия случай исковата молба е вписана на 03.10.2025 г., поради което обезпечителната нужда не е налице.
В заключение съд приема, че поисканата от молителя обезпечителна мярка към настоящия момент не е адекватна на интереса му като ищец, предявил иск по чл. 26 ЗЗД, който е защитен в достатъчна степен с вписване на исковата молба. Налагането на възбраната не се налага към настоящия момент, тъй като исковата молба е вписана и не е налице обезпечителна нужда.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата С. А. Д. да бъде допусната като обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД възбрана на недвижимия имот предмет на договора за дарение с идентификатор № ***, съставляващ апартамент с площ от 92,23 кв.м., находящ с в ***** като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от датата на получаване на съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Препис от определението да се връчи на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2