Определение № 218 от 23.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503254 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника му адвокат Л. Р. против разпореждане от 20.11.2024г. в Заповед № 9808 от 20.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 19655/2024 г. на РС-Пловдив, 12 гр.с., в частта за разноските, с което е оставено без уважение заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, против „Местна инициативна група Хисаря“ Сдружение с ЕИК: 177074904, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на сумата от 400 лева - платен адвокатски хонорар за подаване на заявлението по чл.410 по ГПК.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска неговата отмяна и постановяване издаването на заповед за изпълнение за претендираните в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

1

Неоснователно е възражението на жалбоподателя „А1 България“ ЕАД гр.София, че му се дължат разноски по това заповедно производство. За да се дължат разноски е необходимо да се представят доказателства, че страната е платила такива на упълномощения адвокат по съответното дело. В разглеждания казус жалбоподателя „А1 България“ ЕАД с пълномощно от 18.5.2023 г. е упълномощил дружество „ФИ“ЕООД-гр.София за представителство по заповедни производства, да извършва справки, да получава документи, да заплаща всички необходими такси и разноски, включително и да преупълномощава адвокати, които да бъдат процесуални представители на „А1 България“ ЕАД по заведените заповедни производства. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 14.11.2024 г., с които ФИ-ЕООД е преупълномощило адв.И. Й., САК и е сключило с него ДПП, от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение от 400 лв. за проц.представителство и завеждане на заповедно производство по чл.410 срещу длъжника „Местна инициативна група Хисаря“, което АВ е платено в брой на адв.И. Й. от ФИ-ЕООД, което не доказва, че заявителят „А1 България“ ЕАД е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което да му се дължат от длъжника, тъй като едностранната сделка поражда права само за упълномощеното лице.Според представеното пълномощно „ФИ“ЕООД е заплатило възнаграждението не от името и за сметка на заявителя „А1 България“ ЕАД, а от свое име.

В т. 1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съгласно чл.78,ал.1 ГПК , присъждат се само действителното направени разноски, които няма данни да са направени от заявителя или от негово име. Ето защо разноски за адвокат на „А1 България“ ЕАД в казуса не се дължат.

Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди в обжалваната му част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 1779/2023 г. от 21.10.2023г., включено в № 9808 от 20.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 19655/2024 г. на РС-Пловдив, 12 гр.с., с което е било отхвърлено заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против „Местна инициативна група Хисаря“ Сдружение с ЕИК: 177074904, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за разноските за сумата от 400 лева за платен адвокатски 2 хонорар за подаване на заявлението по чл.410 по ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3