Решение № 78 от 07.11.2023, Районен съд - Гълъбово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Гълъбово, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Гражданско дело № 20235550100166 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.439 от ГПК.

Искът е предявен от З. А. Ч. от гр. Гълъбово срещу „КРЕДИТ И.

ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД гр.София. С исковата молба се твърди, че ответницата била осъдена от Софийски градски съд по търговско дело № 6803/2013 г., солидарно с А.Й.Ч. да заплати на „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД сумата в размер на 9394,78 лв. главница и законна лихва върху същата от 26.03.2013 г. до изплащането й, 525,78 лв. юрисконсулстко възнаграждение и 85,00 лв. разноски по арбитражното дело, както и сумата от 50,00 лв. за заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителния лист. Изпълнителният лист бил предмет на изпълнително дело № 20197650402595 по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие ОС Стара Загора. Ищцата подала иск против ответника с правно основание чл.439 от ГПК, като бил предявен частичен иск в размер на 1000 лева от посоченото вземане. Било образувано гр.д. 337/2021 г. по описа на Районен съд Гълъбово. С Решение № 43 от 14.06.2022 г. по гр.д. 337/2021 г. по описа на Районен съд Гълъбово, съдът бил отхвърлил предявения от З. А. Ч. срещу „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 1000 лева, представляваща част от общата претенция по изпълнителния лист. Първоинстанционното решение било отменено от ОС Стара Загора с Решение № 330 от 17.11.2022 г. по в.т.д.№ 20225501000386 по описа за 2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, като вместо него въззивният съд постановил друго. Въззивният съд постановил, че признава за установено по отношение на „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, че ищцата не дължи сумата от 1000 лева, представляваща част от общата претенция от сумите по издадения по т.д. № 6803 по опис на СГС изпълнителен лист от 08.11.2013 г. в размер на 9394.78 лева главница и законна лихва 1 върху същата от 26.03.2013 г. до изплащането й, 525.78 лева юрисконсултско възнаграждение и 85 лева разноски по арбитражното дело, както и сумата от 50 лева, поради изтекла погасителна давност на вземането. Със същото решение ответникът бил осъден да заплати разноските по гражданското производство. Решението било влязло в сила на 17.11.2022 г. Така постановеното положително за ищеца решение давало правна възможност на същата да предяви претенцията си за остатъка от цялото вземане по отношение на ответника. Счита, че е настъпила погасителна давност на вземането.

Моли съдът да признае за установено, че ищецът по делото не дължи на дружеството - ответник сумата в размер на от 8394,78 лв. главница и законна лихва върху същата от 26.03.2013 г. до изплащането й, 525,78 лв. юрисконсулстко възнаграждение и 85,00 лв. разноски по арбитражното дело, както и сумата от 50,00 лв. за заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителния лист, които суми са предмет на изпълнително дело № 20197650402595 по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие Окръжен съд Стара Загора. Претендира разноски по делото.

Ответникът, чрез пълномощник, в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим. Оспорва изцяло така предявения отрицателен установителен иск като неоснователен. В исковата молба се твърди, че вземането по изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „Профи Кредит“ и „Кредит И.“. За което ищцата била надлежно уведомена. Въз основа на процесния изпълнителен лист, на 10.01.2014 г. било образувано изпълнително дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р.А., рег.№ ***. С депозираната на 10.01.2014 г. от Профи Кредит молба, на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Конституиран бил нов взискател - К. И. След като изп.дело№ 92/2014 г. било прекратено, новият взискател бил изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него на 21.08.2019 г. било образувано ново изпълнително производство по изп.дело№ 2595/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ ***. С молбата си за образуване, взискателят К. И. е поискал извършването на справки в ТД НАП и в електронния регистър на БНБ, и искане за насрочване опис на движими вещи, което отново прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата били възложени и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител, което било отделно основание за прекъсване на давността.

Позовава се на Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

На 18.09.2019 г. били изходирани запорни съобщения до Обединена българска банка АД и Юробанк България АД, относно банкови сметки на ищцата З. А. Ч.. На 10.01.2020 г. по банкова сметка на взискателя е постъпила сума в размер на 239,80 лв., разпределена от ЧСИ.

През месец март 2020 г. по делото били конституирани и наследниците на починалия А.Й.Ч.. Счита, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Счита, че погасителната 2 давност относно процесните вземания не била изтекла и процесиите суми били дължими от ищцата. Твърди, че погасителната давност била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на изпълнителни действия, с което ЧСИ Р.А. и ЧСИ Г.И. не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваните изп. дело № 92/2014 г. и изп. дело № 2595/2019 г., което доказвало активно поведение за удовлетворяване интересите на взискателя. В тази връзка, следвало да се направи и категорично разграничение между перемпционния и давностния срок. Точно такова разрешение давало Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, в което било прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва ти вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“. Относно давността по изпълнителните дела цитира съдебна практика - Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/18.11.1980 г., Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, Решение на ВКС № 252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г., III ГО, Решение № 51 от 2019 по гр.д. 2917 от 2018 на ВКС, 4-то ГО, подробно обсъдени в отговора на исковата молба, както и Решение № 315/01.10.19 г. по в. гр. д. № 480/2019 г. на ОС-Пазарджик, Решение № 397/04.11.19 г. по в. гр. д. № 605/2019 г. на ОС-Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г., Решение № 61/24.07.2019 г. по в. гр. д. № 217/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на PC - Варна по гр. д. № 18244/2018 г., Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по в.т.д. № 1091/2019 г. Прави извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р.А. на 10.01.2014 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не течала, независимо дали имало или нямало извършени изпълнителни действия.

Началният момент от който започвала да тече погасителна давност била датата 26.06.2015 г.

- постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането би се погасило по давност щяла да бъде 26.06.2020 г. Счита, че и в периода след 26.06.2015 г., във връзка с изп. дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р.А. и новообразуваното изп. дело № 2595/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И., имало предприети изпълнителни действия, които прекъсвали погасителния давностен срок. Твърди, че по процесното вземане срещу ищцата 3 не е изтекла погасителната давност. Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС, съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. приемала, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВК”.

Предвид изложеното ответникът моли съдът да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан депозирания от З. А. Ч. иск. Претендира разноски по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Страните не спорят, че ищцата е била осъдена заедно с А.Й.Ч. в качеството им на солидарни длъжници по Договор за кредит № 5001300577 с „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати сумите от 9394,60 лева, заедно със законната лихва от 28.03.2013 г. – датата на постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, сумата от 525.78 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лева разноски по арбитражно дело, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителния лист. Това обстоятелство се установява от приложеното по настоящото производство копие от изпълнително дело № 20148480400092, по описа на ЧСИ Р.А..

Видно от приложеното към настоящото производство изп. дело № 20148480400092, по описа на ЧСИ Р.А., за посоченото по-горе вземане „Профи Кредит България“ ЕООД е образувало изпълнително дело при ЧСИ Р.А.. В хода на изпълнителното производство вземането е прехвърлено на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД гр. София - ответник по настоящото дело. На длъжниците е изпратено уведомление, което няма данни да е получено от тях.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018г., Приложение №1а към договора, Приложение №6 Потвърждение за заплащане на цената за прехвърляне на вземания, Пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД, се установява, че на 08.08.2018г. е бил сключен Договор за цесия между „Профи Кредит 4