Решение № 1656 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1656 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100508985 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 10346/03.06.2025 г., постановено по гр. дело № 62956/2024 г. по описа на СРС, 66 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 8310609046 срещу Р. Б., роден на **** г. и М. Й., родена на **** г. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,. вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:

- по отношение на Р. Б. – 2 291,67 лв. – главница за цена на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2024 г. до окончателното плащане, както и 494,57 лв. - лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.10.2024 г.; 35,40 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.09.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2024 г. до окончателното плащане, както и 9,30 лв. – лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 08.10.2024 г.

- по отношение на М. Й. – 2 291,67 лв. – главница за цена на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2024 г. до окончателното плащане, както и 494,57 лв. лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.10.2024 г.; 35,40 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода 1 м.09.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2024 г. до окончателното плащане, както и 9,30 лв. – лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 08.10.2024 г.

Срещу така постановеното решение в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 199802/09.06.2025 г. от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с изложени оплаквания за неговата неправилност – поради необоснованост и съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът оспорва възприетия от първоинстанционния съд извод относно липсата на представени по делото доказателства, че ответниците са били собственици на топлоснабдения имот, позовавайки се на представено от него решение № 22005/04.12.2024 г. по гр. дело № 5921/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, с което ответниците са направили признание в тази насока, както и на договор за наем, с който те са го отдали под наем. Ето защо, счита за доказано качеството им на клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който това е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и цялостно уважаване на предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Р. Б. и М. Й..

Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на 2 продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: м.05.2021 г. - м.04.2023 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. В случая, за доказване на предявените искови претенции по основание по делото са представени найнапред удостоверение за идентичност на имот № К-472/12.01.2023 г., съставено от Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ при ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и записка за вписване на договор за доброволна делба, които сами по себе си не са годни да установяват качеството на ответниците на собственици и/или ползватели на процесния имот в рамките на исковия период. От една страна от данните в представената записка не може да се направи извод, че някой от ответниците и/или техен наследодател, в случай, че се твърди това, е бил страна по обективирания в нея договор за доброволна делба, 3 а от друга страна представеното удостоверение за идентичност на имот се ползва единствено с формална доказателствена сила, но не и с материална такава, доколкото е едностранно съставено и удостоверява изгодни за издателя му факти. В същото време обаче, по делото са представени други писмени доказателства, които макар да имат косвен характер, за целите на настоящото производство установяват обстоятелства, от които може да се направи извод относно качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Така данните по делото сочат, че между Р. Б. и М. Й., действащи чрез пълномощника си – адв. Н.В., в качеството на наемодатели и „Богарис Бул“ ЕООД в качеството на наемател, е сключен договор за наем от 31.03.2010 г., по силата на който наемодателите предоставят на наемателите за временно и възмездно ползване процесния апартамент на първия етаж в кооперацията, находяща се в гр. София, бул. ****, като изрично в „преамбюла“ на договора наемодателите са декларирали качеството си на единствени легитимни собственици на отдадения под наем имот, удостоверявайки собствеността си върху него със съответните документи и доказвайки правомощията на пълномощника им да го сключи от тях име въз основа на приложеното към него нотариално заверено пълномощно. Последното също е представено по делото, като от съдържанието му може да се направи извод, че в обема на учредената представителна власт се включва възможността за извършване на действия по управление на съсобствените на упълномощителите недвижими имоти в т. ч. и да ги отдава под наем, от което може да се направи извод, че сключеният с участието на адв. Велев договор за наем от 31.03.2010 г. в т. ч. и обективираните в него изявления от тяхно име ги обвързват. Следователно, в частта, с която наемодателите са декларирали, че са единствени легитимни собственици на отдадения под наем имот, за който не се спори, че е идентичен с имота, за който се отнасят исковите претенции, договорът за наем от 31.03.2010 г. съдържа извънсъдебно признание от тяхна страна, че към момента на сключването му именно те са били негови собственици, без да са налице данни по делото, които да го опровергават. Нещо повече, сключвайки договора за наем от 31.03.2010 г., наемателят „Богарис Бул“ ЕООД е декларирал този факт и пред топлофикационното дружество, подавайки молба – декларация от 15.04.2010 г. за откриване на партида на негово име, като прави впечатление, че като приложение към нея е представена и изходяща от пълномощника на ответниците декларация от същата дата, обективираща тяхното съгласие дружеството – наемател да бъде купувач на топлинна енергия за срока на действие на договора за наем, като видно е, че тя изхожда от тях именно в качеството им на собственици на топлоснабдявания имот на адрес: гр. София, бул. ****, ет. 1, съответстващ на апартамент с аб. № 23159, поради което може да се направи извод, че в тази част тя също обективира изходящо от тях извънсъдебно признание на неизгоден факт, а именно: че към момента на подаване на същата са били собственици на посочения в нея имот. Макар съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК извънсъдебното признание на факт да следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото, то не е лишено от доказателствена стойност, още повече, че в конкретния случай са налице данни за няколко изявления на ответниците в този смисъл. Действително, те свидетелстват за факти, осъществили се значителен период от време преди исковия период, който е 01.05.2021 г. – 4

Разпечатката съдържа 19 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6c89341-b0b2-45a1-9c7b-deed6fa70959