Решение № 3856 от 03.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3856 гр. София, 03.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110151239 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по искова молба на Х. С. Д. срещу И. А. П.. Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на лични отношения и издръжка на дете.

Ищецът твърди, че с ответницата от 2014г. до април 2021г. живеели на семейни начала. Имали и трудни, и щастливи моменти. Тя му изневерявала неколкократно и неколкократно прекратявала връзката си с ищеца заради други мъже. На 29.12.2016г. се родила дъщеря им Соня Х. Д.а, ЕГН 16522966397. Вечерта на 08.04.2021г., когато ищецът се прибрал вкъщи след болнично лечение от ковид – 19, ответницата го уведомила, че го напуска.

Ответницата се изнесла при техни общи приятели, където нощувала. През деня идвала до дома на ищеца, вършела част от домакинската работа, работела от вкъщи, виждала се с детето, а вечер се връщала при общите им приятели. Всяка вечер, когато тя си тръгвала, ищецът трябвало да урешава ревящото им дете и да му обещава, че мама ще се върне на другия ден.

Ответницата заживяла в съседния апартамент, който бил отдаден под наем.

1

След раздялата на страните скандалите им зачестили. Около месец след като ответницата се изнесла, детето получило нервни тикове – през няколко секунди повдигало раменете си до нивото на ушите. Страните постигнали споразумение помежду си, съгласно което детето на ротационен принцип следвало да бъде при единия и след това при другия родител, като бащата бил описан като човекът, който ще се грижи изключително за образованието на детето. Подали молба до СРС за одобрение на споразумението, но същото не било утвърдено от съда. Въпреки това, страните го спазвали, доколкото е възможно, помежду си. От юни 2021г. ответницата има взаимоотношения с друг мъж /Калоян/, , който започвал да пие бира от двулитрова бутилка от сутринта в градинката пред блока. Ответницата споделила на ищеца, че Калоян редвоно употребява марихуана. Ищецът многократно изрявал неодобрението си към този човек и обкръжението му, като молел ответницата той да не я посещава и да не нощува в дома й, когато детето е там. През лятото на 2022г. детето споделило на баща си, че майка й не само, че я води в градинката, в която този човек се запИ.л с приятелите си, но и че той доста често оставал да пренощува у тях. Детето поселило, че той пие бира всеки ден. Излага подробни съображения за това, че майката живее в неподходяща за детето среда, промяната в нейното поведение, включително и към детето, както и грижите, които бащата полага за Соня и осигурените от него битови условия. Моли родителските права спрямо детето Соня да бъдат предоставени за упражняване на бащата, местоживеенето му да бъде определено при него, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, като предлага такъв, като няма претенции за издръжка от страна на майката за детето, която ще се поеме изцяло от бащата. Претендира разноски.

В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, предявена е и насрещна молба. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Сочи, че от раждането на детето тя е полагала грижи за него. Ищецът не е участвал в грижите за детето, постоянно ограел на компютърни игри. Проявявал агресия спрямо ответницата, включително и пред детето. През април 2021г. ответницата изразила желанието си да прекрати връзката си с ищеца. При последвалите разговори между страните, ищецът й казал да се маха, но няма да си получи детето. Започнали многократни заплахи, че ако опита да я вземе или да си търси правата, ще има 2 саморазправа, ще вика хора, ще й счупи главата и ще я лежи, а като го пуснат за добро поведение, пак ще е с нея така или иначе. Ответницата започнала да спи при техни приятели, които са съпрузи и имат 17 – годишна дъщеря. Те живеели в съседен апартамент. Ответницата прекарвала дните си изцяло в грижи за детето – от събуждането до заспИ.нето на детето, яключително я водела и вземала от детска градина, приготвя храната й, играе с нея и вечер, след като заспи, отИ. в съседния апартамент. След скандал с ищеца, същият заМ.л с детето за Етрополе, като в продължебие на 5 дни отказвал на майката всякакъв контакт с детето. Впоследствие било подписано споразумение между страните, според което детето било една седмица при единия и една седмица при другия родител. Въпреки че това споразумение не било одобрено от съда, те го продължили да го спазват. През месец август ответницата взела апартаменмт под наем в същия блок. Междувременно заплахите от ищеца продължавали, като изнудвал ответницжата за сексуални отношения. Проблемите се задълбочават, когато ответницата започнала да излиза с друг мъж. Оспорва твърдението, че живее в неподходяща за детето среда. Сочи, че средата й е същата, в която двамата са отглеждали заедно детето. В края на 2021г. ответницата сменя жилището си, като наема друго в същия квартал. Описва подробно случай от 06.09.2022г., при който ищецът взима детето, като отказва да го върне на майката и не й разрешава никакъв контакт с него. Излага твърдения и за последващи такИ., по които е подала молба по реда на ЗЗДН. Ответницата прекратила взаимоотношенията си с Калоян. Моли родителските права върху детето Соня да бъдат предоставени за упражняване на майката, при която то да живее; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, като предлага такъв. Моли бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 995 лева за периода от месец ноември 2022г. до месец март 2023г., и 400 лева, считано от месец април 2023г. Претендира разноски.

В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Оспорва изложените в същата факти и обстоятелства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Страните са родители на малолетното дете Соня Х. Д.а, ЕГН **********.

3

Ответницата е заплащала на ищеца патрични суми за такса за лицей на детето, както следва: на 30.06.2022г. – 1000 лева; 29.03.2022г. – 350 лева;

24.02.2022г. – 300 лева; 31.01.2022г. – 300 лева; 21.12.2021г. – 1721 лева;

21.12.2021г. – 300 лева; 29.11.2021г. – 200 лева; 29.11.2021г. – 300 лева;

28.10.2021г. – 300 лева; 14.10.2021г. – 100 лева; 07.10.2021г. – 300 лева;

29.07.2021г. – 300 лева.

Ответницата е заплатила на 29.07.2021г. сумата от 690 лева на Слънчеви приказки, представляваща такса за детето Соня, както и сумата от 690 лева отново за такса за детето на 30.06.2021г.

Ответницата работи в „Ментормейт България“ ЕООД, като за периода от месец юни до месец август 2022г. е получила среден месечен брутен доход в размер на 2363.89 лева. Видно от представения и приет по делото фиш за заплата, ответницата за месец август 2023г. е с основна заплата 3458.50 лева, с осигурителен доход в размер на 3400 лева.

На 25.10.2022г. ищецът заплатил сумата от 1200 лева на ЧДГ Галина Сергеевна Улано, представляваща 2-ра вниоска за детето Соня. На 27.10.2022г. същият заплатил на същата ЧДГ сумата от 4760.00 лева, представляваща такса до края на годината за детето Соня, 4-та група.

Ищецът работи в „Ди Екс Си България“ ЕООД, като за периода от месец август 2021г. до месец януари 2023г. е получил среден месечен брутен доход в размер на 7462.74 лева.

С постановление на СРП от 24.10.2022г. е прекратено наказателно производство, образувано за това, че на 15.09.2022г. около 21.20 часа в гр.

София, ул. Златовръх 4 е нанесена лека телесна повреда – охлузване на дясна скула на И. А. П., като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

На 10.02.2023г. ищецът е подписал декларация с нотариална заверка на неговия подпис, с която декларира, че ще заплаща изцяло всички училищни такси и необходими във връзка с обучението на дъщеря му Соня Х. Д.а в Руския лицей – ЧСЕУ „Г.С. Уланова“, като за в бъдеще няма да има претенции същите да му бъдат възстановявани изцяло или частично от майката на детето И. А. П..

С Решение 76/29.06.2020г. на Ботевградски районен съд, НО, трети 4 съдебен състав, влязло в сила на 15.07.2020г. ищецът Х. С. Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 НК му е наложено администраивно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева.

С Решение 13548/04.08.2023г. на СРС, 139 състав, е оставена без уважение молбата на Х. С. Д. лично за себе си и като процесуален субституент на детето си Соня Х. Д.а за защита от домашно насилие против И. А. П. във връзка с твърдени актове на домашно насилие от 06.09.2022г. и 15.09.2022г. в гр. София; издадена е заповед за защита в полза на И. А. П. и Соня Х. Д.а против Х. С. Д. във връзка с извършени актове на домашно насилие от 06.09.2022г. и 15.09.2022г. в гр. София, като са му наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Лозенец. Видно от проведеното социално проучване, от раждането си до момента Соня е отглеждана в семейна среда, първоначално от двамата родители, а след раздялата им последните са отглеждали детето седмично /една седмица при майката и една при бащата/. По информация от бащата бабата и дядото по бащина линия са помагали при отглеждането.

Жилището, което майката ползва, е собственост на трето лице. Споделя, че заплаща наем в размер на 500 лева. Жилището представлява апартамент на втори етаж от двуетажна жилищна сграда и се състои от дневна с кухненски бокс, една стая и сервизни помещения. Обзаведено е с всички необходими мебели и уреди за нормален живот. В стаята на майката за детето има обособен кът за почивка със самостоятелно легло, но майката споделя, че детето предпочита да спи при нея на голямото легло. Бащата живее в собствено жилище, представляващо мезонет. На първия етаж са разположени хол с кухненски бокс, баня и тоалетна, а на втори етаж три спални, баня и тоалетна. За детето има осигурена самостоятелна стая, обзаведена съгласно възрастта му. Жилището е обзаведено с всички необходими мебели и уреди за нормален живот. И в двете жилища се поддържа много добра хигиена. По информация от майката, същата е със средно образование. Работи към фирма Ментормейд като „Мениджър на конфигурации“. Съобщава доход от около 3000 лева. По данни на бащата, същият е програмист към ДХС, съобщава за доход от около 6000 лева. И двамата родители съобщават, че естеството на работата им позволява да работят от вкъщи. Соня посещава Частна детска 5 градина „Г.С.Улянова“ в четвърта предучилищна група. От предоставената от учебното заведение информация е видно, че детето няма проблеми с контактите с връстниците си. В поведението й не се наблюдават прояви на гняв, скука или страх. Мисли логично активно се включва в обучителния процес, проявява интерес към различни учебни предмети. Майката насърчава интелектуалното развитие на детето, то е записано на допълнителни занимания по ментална математика и роботика. И двамата родители водят и вземат детето от детското заведение, като се редуват – няколко дни бащата, няколко дни майката. Тя е спокойно дете. Не са наблюдавани признаци за упражнено психическо или физическо насилие върху детето. При срещата първоначално детето се държи дистанцирано, отговаря с „да“ или „не“ или въобще не отговаря на поставените му възпроси. Впоследствие с помощта на бащата се отпуска и започва да споделя. Разказва, че ходи на детска градина, където учи руски и английски език, обича да рисува. С тати гледат заедно детски филмчета и „правят, каквото си искат“, а с мама четат приказки, рисуват, ходят на разходка. С баща си ходят на гости на баба Цеца и дядо Стоян и баба И.нка. Соня се чувства спокойна и сигурна и с двамата си родители, които го изслушват спокойно и отговарят на зададените им въпроси. И двамата проявяват разбиране към възрастта на детето и то усеща тяхната подкрепа във всеки момент. При срещите и разговорите с родителите е установено, че те не контактуват пълноценно един с друг. Контактите им се свеждат до кореспонденция чрез вайбър и то само по отношение на детето.