Решение № 31 от 04.03.2010, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е

Н И Е

№

21

4.ІІІ.2010 год. гр.Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, Наказателна колегия, І състав в публично заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав :

Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

Съдебни заседатели :

Членове : КРАСИМИР ДИМИТРОВ

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ при секретаря М.С. прокурора Е. Катранджиева като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Внохд дело № 259 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от И.И.Н. ***, подсъдима по нохд N 137/2002 год. по описа на РС- Казанлък против постановената по същото дело Присъда N 23з от 17.ІІ.2006 год.

С обжалваната присъда РС- Казанлък е признал подсъдимата за виновна в това, че през м.май 1999 год. в гр.Казанлък чрез използуване на документи с невярно съдържание и неистински- удостоверение и сметко- разпределение получила по изп. дело №30/1999 год. по описа на СИС при РС- Казанлък без правно основание 3 369 400 неденоминирани лв., лично имущество на Г.З.Н. с намерение да ги присвои, поради което и на осн. чл.212 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК я осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години.

Със същата присъда е призната подс.Н. за виновна и в това, че през м.септември 2000 год. в гр.Шипка с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Л. и Е.К. и с това им причинила имотна вреда в размер на 2 830 лв., поради което и на осн. чл.209 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК я осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.

На осн. чл.23 ал.1 от НК първоинстанционният съд е определил на подс.Н. едно общо наказание до размера на по- тежкото от така наложените- „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което да изтърпи при първоначален „общ” режим.

Със същата присъда е призната подсъдимата за невиновна и оправдана по останалите три обвинения, които са й били предявени по същото дело- 1/ Затова, че на 18.ХІІ.1998 год. и на 18.V.1999 год., възбудила и поддържала заблуждение у М.Ю.А. и с това й причинила имотна вреда в големи размери- на стойност 5 832 600 неденоминирани лева- по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК; 2/ Затова, че на 13.ХІ.2000 год. в гр.Казанлък чрез използуване на документ с невярно съдържание- нотариално заверено пълномощно от 6.ХІ.с.г. на името на С.Г.Г. получла от ОББ- Казанлък без правно освнование чуждо имущество в големи размери- 8 281,85 лв. с намерение да го присвои- по чл.212 ал.3 /стара редакция/ вр. ал.1 от НК; 3/ И затова, че в периода м.януари- м.юли 2001 год. в гр.Казанлък и гр.Шипка в съучастие с подс.Д. Н. /неин съпруг/ като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у А.Г.Г. и с това й причинили имотна вреда в големи размери на стойност 13 245 лв.- по чл.210 ал.1 т.5 вр .чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК;

Съподсъдимият на въззивната жалбоподателка и неин съпруг Д. Н. *** е признат за невиновен и оправдан по единственото предявено му обвинение- последното от гореописаните.

Със същата присъда първоинстанционният съд в съответствие с така постановеното е уважил в пълния им размер предявените граждански искове от пострадалите Г.З.Н. и Л.И.К. за обезщетение на имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законните последици, а отхвърлил гражданските искове, предявени от С.Г.Г. и А.Г.Г..

Първоначално така постановената присъда е била протестирана и обжалвана както в осъдиелната, така и в оправдателната й части, както следва:

1/ От РП- Казанлък- само в частта досежно оправдаването на двамата подсъдими за престъплението по чл.210 ал.1т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, извършено в съучастие като съизвършители по отношение на пострадалата А.Г.Г. с размер на имотната вреда- 13 245 лв. В същата част присъдата е била обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец А.Г.Г. чрез нейния повереник.

2/ От частния обвинител и граждански ищец С.Г.Г. чрез неговия повереник- само в частта досежно оправдаването на подс.И.Н. в престъпление по чл.212 ал.3 /стара редакция/ вр. ал.1 от НК, от което той е бил пострадал- за присвоено негово имущество- парична сума в размер на 8 281,85 лв.

3/ В осъдителната й част присъдата е обжалвана от подс.И.И.Н..

По гореописаните протест и жалби е било образувано

Внохд № 327/2006 год. на ОС- Стара Загора, с постановеното по което Решение №20/18.ІV.2008 год. присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена изцяло.

Против същото въззивно решение е било подадено искане за възобновяване само от подс.И.И.Н. и както изрично е посочено в същото- само досежно наказателно-осъдителната и гражданско- осъдителната части на потвърдената и поради това влязла в сила присъда на РС- Казанлък. Искането е било преценено като основателно от ВКС на Република България, който със свое Решение № 397/3.ІІ.2009 год. по н.д.№ 341/2008 год. на същия съд е отменил по реда на „Възобновяване на делата” /глава ХХХІІІ от НПК/ въззивно Решение №20/18.ІV.2008 год. на ОС- Стара Загора и постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

След връщането всички съдии от ОС- Стара Загора са се отвели от разглеждане на делото, поради което с Определение №149/12.ХІ.2009 год. на ВКС по н.д.ч.пр. №649/2009 год. на осн. чл.43 т.3 от НПК същото е изпратено за разглеждане като въззивна инстанция от ОС- Хасково.

В диспозитива на Решение № 397/3.ІІ.2009 год. на

ВКС не е изрично посочено дали производството по делото е възобновено изцяло, но след анализ на проведеното производство по глава ХХХІІІ от НПК настоящият съдебен състав приема, че възобновяването е разпоредено само относно наказателно- осъдителната и гражданско- осъдителната част на присъдата. До този извод водят- първо, разпоредбата на чл.420 ал.2 от НПК, съставляваща правното основание на искането, съгласно която, осъденият за престъпление от общ характер може сам да направи искане за възобновяване / по аргумент от противното- оправданият не би могъл да отправя искане за възобновяване, респ. искането от подсъдимата не би могло да се отнася за частта от присъдата, в която тя е оправдана/ и второ- принципа за забраната за reformatio in peius. Да се приеме, че при настоящото въззивно разглеждане на делото би могла да се ревизира присъдата и в нейната оправдателна част би означавало да се допусне, че в резултат от искането за възобновяване на подсъдимата може да се достигне до влошаване на положението й, което е недопустимо.

Ето защо становището на настоящия съдебен сътав на въззивния съд е, че предмет и предели на въззивната проверка при настоящото ново, въззивно разглеждане на делото ще бъде само наказателно- осъдителната и гражданско- осъдителната части на първоинстанционната присъда на РС- Казанлък, в които подс.И.Н. е призната за виновна, а именно- досежно обвиненията в престъпления по чл.212 ал.1 от НК затова, че през м.май 1999 год. чрез използуване на документ с невярно съдържание и неистински, получила без правно основание сумата 3 369 400 неденоминирани лева, представляваща лично имущество на пострадалия Г.З.Н. с намерение да я присвои и по чл.209 ал.1 от НК затова, че през м.септември 2000 год. в гр.Шипка, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Л. и Е.К. и с това им причинила имотна вреда в размер на 2 830 лв., съответно досежно уважените граждански искове от частните обвинители и граждански ищци Г.З.Н. и Л.И.К..

В останалата й /оправдателна/ част присъдата следва да се счита влязла в сила, тъй като досежно останалите обвинения производството не е възобновено от ВКС.

По въззивната жалба на подсъдимата се поддържа, че постановената присъда е в осъдителните й части необоснована и поради това незаконосъобразна. Обвиненията останали недоказани по делото, а изводите на съда в обратния смисъл не кореспондирали със събраните доказателства и били изведени въз основа на превратна и погрешна интерпретация на същите. Поради това се иска да се отмени присъдата в обжалваните й части, вместо което да се постанови нова- оправдателна, съответно да се отхвърлят предявените граждански искове.

По въззивната жалба не са били направени искания за събиране на нови доказателства.

В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателката не се явява лично и уведомява съда, че поради влошено здравословно състояние не желае да се явява, а с писмена молба заявява, че желае да бъде защитавана от своя съпруг- Д. Н.Н.. Настоящият състав на въззивния съд остави същата без уважение и не допусна съпруга на подсъдимата като неин защитник поради наличието на законна пречка затова, установена в разпоредбата на чл.91 ал.3 т.4 от НПК- Д. Н.Н. е участвувал в същото производство в друго процесуално качество- на досъдебното и на първоинстанционното производство е бил обвиняем, респ. подсъдим. Поради това съдът, след като постанови, че не допуска до участие като защитник по въззивното производство Д. Н.Н., отложи делото, за да даде възможност на въззивната жалбоподателка да ангажира друг защитник, даде изрични указания, че с оглед обвинението по настоящото въззивно производство не е задължително нито участието на защитник, нито нейното лично участие, след което при редовното й призоваване в следващото с.з. даде ход на делото в нейно отсъствие.

Прокурор от ОП- Хасково намира присъдата правилна и законосъобразна в обжалваните й части, а жалбата- лишена от основания. Приема, че вината на подсъдимата е доказана по несъмнен и безспорен начин, а изводите на първоинстанционния съд- обосновани и кореспондиращи на доказателствата по делото Пледира да се намали наложеното на жалбоподателката наказание за престъплението по ч.212 ал.1 от НК, респ. определеното по реда на чл.23 от същия общо наказание.

Ответниците по въззивната жалба-частни обвинители и граждански ищци Г.З.Н. и Л.И.К. не се явяват. Повереникът на Г.З.Н.- адв. Е.С. намира жалбата неоснователна, а обвинението, по което пострадал е нейният доверител- доказано. Противопоставя се да се намали наказанието на жалбоподателката и моли да бъде потвърдена присъдата.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, допустима е, а по същество е частично основателна.

Събраните на досъдебното производство и на проведеното пълно съдебно следствие пред първоинстанционния съд доказателства дават основание да се приеме за установено следното:

І.Досежно обвинението по чл.212 ал.1 от НК с пострадал Г.З. Н.:

По фактическата обстановка:

Подсъдимата Н. и пострадалият- частен обвинител и граждански ищец Г.З.Н. са бивши съпрузи, придобили по време на брака си в СИО недвижим имот- жилище №56, построено в жилищен блок „Ч.” №27 във вх.Г на ІV етаж в жк „И.” гр.Казанлък. След прекратяването на брака помежду им е била поискана, а с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№292/92 год. на РС- Казанлък и допусната, съдебна делба на същия имот при квоти: 12 433/20 408 идеални части за нея и 7 975/20 408 идеални части за него, и постановено изнасянето му на публична продан.

Като се снабдила с изпълнителен лист по делото от 9.ІІІ.1999 год., подсъдимата с молба от 10.ІІІ.с.г. поискала от съдия- изпълнител при РС- Казанлък да се образува изпълнително дело за изнасянето на жилището на публична продан. По молбата било образувано изп. дело №30/1999 год. по описа на СИС при РС- Казанлък и с Обявление от 5.ІV.1999 год. жилището било изнесено на публична продан при първоначална цена 10 650 000 лв./неденом./, която да се проведе от 19.ІV. до 19.V.1999 год..

По изпълнителното дело подсъдимата декларирала писмено, че се задължава да изпрати /връчи/ „доброволната призовка” и обявлението за публична продан на Г. З.Н. /първа стр. на изп. дело №30/99 год. на СИС при РС- Казанлък, приложено в оригинал и в ксерокопие/. Свид.И.Я.- съдебен изпълнител- докладчик, приела това да стане по този начин. По делото е приложена „призовка за доброволно изпълнение”, която в случая поради естеството на делбеното производство има характер всъщност на съобщение за първоначалната цена, при която ще се обяви публичната продан- 10 650 000 лв., оформена като връчена на Г.З.Н. ***. /л.223 от дсп/.