Решение № 17 от 17.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Христина Михова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Б. Д. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200925 по описа за 2022 година Производството е образувано по касационна жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия С. Ч. срещу въззивно решение № 10027/24.11.2021 г., постановено по в.н.о.х.д.

№ 983/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 - ти въззивен състав. В жалбата се твърди наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – 3 НПК, като се правят алтернативни искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или намаляване на наложените наказания.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея доводи.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане същата да бъде оставена без уважение.

Частните обвинители и техните повереници, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание.

Подсъдимият С. Ч. не се явява в съдебното заседание. По отношение на него е изпълнена първата съдебна поръчка, изготвена от ВКС, като видно от получения отговор вх. № 4720/28.04.2023 г. подсъдимият е заявил, че не желае да участва в касационното производство по делото.

Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение, след като обсъди доводите, 1 изложени в касационната жалба и в пледоариите на страните, както и всички материали, съобразно пределите на чл. 347 НПК и предоставените му правомощия, намери за установено следното:

Първоначално по делото е постановена присъда от 26.09.2017 г., по н.о.х.д. № 163/2017 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с която подсъдимият С. Ч. е признат за виновен и на основание чл. 343, ал.4, вр. с ал. 3, б. „б“, вр. с ал.1, б. „а“, „б“ и „в“, вр. с чл. 342, ал.1 НК е осъден на наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано съобразно чл. 58а, ал.1 НК на три години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.

66, ал.1 НК за изпитателен срок от пет години. Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от две години.

Срещу тази присъда е подаден протест от ОП - Монтана и жалби от част от частните обвинители с искане за увеличаване на срока на наказанието лишаване от свобода и постановяване на ефективното му изтърпяване. С въззивно решение № 254/25.06.2018 г. по в.н.о.х.д. №1350/2017 г., Софийски апелативен съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При повторното разглеждане е постановена присъда от 10.07.2019 г., по н.о.х.д. № 164/2018 г. по описа на ОС – Монтана, с която подсъдимият С. Ч. е признат за виновен в това, че на 03.05.2017 г., около 19,30 часа, на главен път Е 79, км. 82, в землището на село Смоляновци, обл. Монтана, при управление на МПС – седлови влекач, марка „****“ ****, модел ****, с рег. № **** и прикачено към него ремарке с номер ****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Б. К., както и средни телесни повреди на повече от едно лице: Г. А. Г., З. Г. Л., Д. Н. Б., М. М. П., Т. Б. С. и Ц. Ц. И., причинил значителни имуществени вреди в размер на 65 050,00 лева на автобус „****“ ****, с рег. № ****, собственост на „****“ ЕООД – Монтана, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „г“, пр.1, вр. с чл. 343, ал.4, вр. с ал. 3, б. „б“, вр. с ал.1, б. „а“, „б“ и „в“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати направените по делото разноски.

Служебният защитник на подсъдимия останал недоволен от така постановената присъда и я обжалвал пред САС, който с въззивно решение № 10027/24.11.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 983/2019 г., предмет на настоящата касационна проверка, я потвърдил изцяло.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното въззивно решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т.1 НПК.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С жалбата са заявени всички касационни основания, взирани в чл. 348, ал.1 НПК. На първо място се твърди, че е нарушено правото на подсъдимия на справедлив съдебен процес, тъй като първоинстанционното и въззивното производство са проведени в негово отсъствие, без да са били налице законовите основания за това, поради неизпълнение на съдебните поръчки за призоваването му за съдебните заседания. Твърди се и че въззивният съд не е взел решението си по вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, използвайки негодно доказателствено средство като протокола за оглед на местопроизшествие, в който било отбелязано, че процесуалното действие е започнало в 20,10 часа при дневна светлина и е приключило в 23,45 часа отново при дневна светлина, при суха пътна настилка и без особености на атмосферните условия, а в обвинителния акт било посочено, че ПТП е реализирано поради несъобразяване с атмосферните условия и че пътят бил мокър и хлъзгав. Огледът бил извършен в отсъствие на преводач, като не било съобразено, че подсъдимият е турски гражданин и не владее български език. Не ставало ясно от протокола за оглед как е била приобщена „отразената в протокола вещ“ – дали е била иззета или предадена доброволно от подсъдимия, който подписал протокола без да разбира какво пише в него. Всичко това нарушавало правото на защита на подсъдимия. Правил впечатление и фактът, че тахографът на автобуса не бил иззет веднага след произшествието, а е предаден на следващия ден, след което е върнат на собственика на автобуса, въпреки провежданото наказателно производство. Неизяснено останало и обстоятелството на какво се дължи констатираната от вещото лице манипулация на тахографа, в какво се изразява, от кого е извършена и не води ли до промяна на скоростта на автобуса - 86 км/ч, посочена в заключението на автотехническата експертиза. Въззивният съд констатирал пропуска в обвинителния акт да се отбележи съпричиняването на произшествието от страна на шофьора на автобуса, който управлявал превозното средство с превишена скорост, извършвайки неправилни движения, но не направил необходимото за отстраняване на нарушението, използвайки правомощията, предоставени му от закона – да върне делото на прокурора или на първоинстанционния съд. По делото не била допусната комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза, която по категоричен и безспорен начин да установи не само въпросите, свързани с механизма на произшествието, но и причинно – следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди. Не били събрани и всички доказателства за гражданските вреди, така както изисквали законът и съдебната практика, като не били изследвани всички обстоятелства, свързани с основанието и размера на гражданската претенция. Така допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 18, чл. 55 и чл. 107 НПК съществено нарушавали правото на защита на подсъдимия, като довели и до неправилното приложение на материалния закон. На това основание касаторът претендира за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание.

3

Приоритетно следва да бъдат обсъдени оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото при положителна констатация за тяхната основателност, е безпредметна проверката за наличието на останалите касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 НПК.

Твърдението за допуснати процесуални нарушения на първо място се обосновава с довода за провеждане на задочно съдебно производство без да са налице законовите основания за това, с което било нарушено основното право на защита на подсъдимия - да участва в наказателния процес, воден срещу него. Отговорът на това оплакване изисква проследяване на развитието на съдебното производство по делото, доколкото именно с неговото провеждане е свързано посоченото нарушение.

По отношение на турския гражданин С. Ч. на досъдебното производство е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. След постановяване на първата по делото първоинстанционна присъда, с която на подсъдимия е наложено условно наказание, с определение от 26.09.2017 г. съдът е отменил мярката му за неотклонение. Подсъдимият напуснал Република България и няма данни да се е завръщал в страната.

Първото въззивно производство е проведено след изготвяне на съдебна поръчка до компетентните органи на Република Турция, където е постоянното местоживеене на подсъдимия.

При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са били изготвени две съдебни поръчки за призоваване на подсъдимия, които са били изпълнени, но върнати със закъснение – след датите на съдебните заседания, посочени в тях. На нито една от тези дати, за които подсъдимият е бил уведомен, той не се е явил, въпреки че в документите от съдебната поръчка, които са му били връчени (копие от обвинителния акт, разпореждането на съда за насрочване на делото и призовка за съдебно заседание л. 80 от н.о.х.д. № 164/2018 г.) е посочил, че ще се яви пред съда, за да участва при разглеждане на делото. Всичко това е дало основание на първоинстанционния съд, съобразно чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ НПК, да даде ход на разпоредителното заседание по делото в отсъствие на подсъдимия. След постановяване на първоинстанционната присъда на 10.07.2019 г., ОС – Монтана с определение от същата дата е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия и е обявил същия за общодържавно издирване с цел изпълнение на наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода.

При провеждане на второто въззивно производство по делото отново са били изготвени няколко съдебни поръчки за призоваване на подсъдимия от известния по делото адрес в Република Турция. Част от съдебните поръчки са били изпълнени, като подсъдимият е бил уведомен за постъпилата срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба и за образуваното въззивно съдебно производство по делото. Обратната информация за изпълнението на тези поръчки е постъпвала със закъснение в САС, което е наложило изготвянето на нови съдебни поръчки, а това е довело до значително забавяне /повече от две години/ на въззивното производство. След като САС е преценил, че подсъдимият е уведомен, че се води въззивно производство, включително и за датите на провеждане на 4 съдебни заседания, на които не се е явил, на 07.07.2021 г. е дал ход на делото, обявил го е за решаване и е постановил въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка.

Анализът на така изложените факти, свързани с провеждането на първоинстанционното и въззивното производство по делото, налага извода, че като са дали ход на делото и са го разгледали в отсъствие на подсъдимия, предходните инстанции не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съответно и на правото му на защита. Съгласно установената практика на ЕСПЧ правото на лично участие на подсъдимия в съдебното производство е основен елемент от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧОС. Задочното производство е допустимо само при несъмнен отказ на подсъдимия да участва в съдебното производство, което изисква той да е бил уведомен, че такова се провежда и да не се е явил пред съда по неуважителни причини. Разпоредбата на чл. 269, ал.