Решение № 1115 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Решение № № 5 от 10.01.2025 г. по т.д. № 20241400900029 по описа на Окръжен съд – Враца е уважен частично предявеният иск от А. И. С. като ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на дъщеря й М. Х. Д., починала в резултат на пътнотранспортно произшествие от 22.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2023 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. В тежест на ответника е възложено възнаграждение за адвокат по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 7850 лв., държавна такса в размер на 3600 лв. и 400 лв. – разноски за експертиза, а А. И. С. е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1804 лв.

Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищцата А. И. С., наричана впоследствие и въззивница-ищца, представлявана от адв. Ж. Д. от 1

Адвокатска колегия-Хасково.

Оспорва се определяният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 180 000 лв. да съответства на справедливия. Намира за недооценени начина на извършване на противоправното деяние, претърпените от ищцата прихически страдания от загубата на единственото й дете, неговата възраст, социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.. Твърди се фактическият извод да е основан на дадени показания от ищцата в рамките на досъдебното производство. Оспорва и достигнат от първоинстанционния съд извод за съпричиняване на вредоносния резултат Навежда се довод, че дадените свидетелски показания в друго производство не представляват признание на неизгодни факти, каквото значение им е придадено от съда. Смята и че задължителната каска не би предотвратило полученото увреждане, поради което не намира за обоснова възприетото съпричиняване. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлителната част и досежно възложените в тежест на ищцата разноски на ответника, а да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 200 000 лв.

В отговор по въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство – „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, наричан впоследствие и въззивник-ответник, я оспорва. Смята за установено в процеса пострадалата да е знаела, че се е качила на мотоциклета в тъмната част от денонощието при знание, че водачът е без свидетелство за управление и е употребил алкохол. Смята при тези обстоятелства нейният принос да е по-голям от този на водача на мотоциклета, понеже е могла, но не се е противопоставила на своя житейски партньор да управлява мотоциклета.

Застъпва и теза, че с оглед невъзможността за заместване на загубения близък, неговата личност няма значение при определяне размера на обезщетението, който смята и че следва да бъде съобразен с установените критерии от съдебната практика.

При изложените в отговора съображения ответникът в първоинстанционното производство обжалва решението в частта над сумата от 70 000 лв. с довод, че пострадалата е провокирала инцидента и приносът й следва да бъде определен на 60-65%. Застъпва теза загиналата да е знаела, че водачът на мотоциклета няма свидетелство за управление, а при отсъствие на данни да е била повлияна от алкохол е могла да разсъждава трезво и 2 рационално и да осъзнае повишеното значение на концентрация и координация при управление на двуколесно ППС, обективно ограничени от употребения от водача алкохол. Навежда довод, че игнорирайки тези фактори пострадалата сама се е поставила в риск, обосноваващ и предлаганата повисока степен на съпричиняване, определяйки я на 60-65 %. Иска се решението да бъде отменено за присъдената сума над 70 000 лв. Претендират се разноски.

Не се установява да е постъпил отговор по въззивната жалба на застрахователя.

В съдебно заседание въззивницата-ищца не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище от процесуалния й представител – адв. Ж. Д. в подкрепа на жалбата.

Въззивникът-ответник също не изпраща представител в съдебно заседание и не е изразено становище по съществото на спора.

Жалбите са допустими – предявени от процесуално легитимирани лица в предвидения от закона срок. Ищцата е освободена от задължение да внесе държавна такса, поради което не дължи такава и във въззивното производство.

Ответникът е внесъл следващата се държавна такса.

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбите указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

Повдигнатият спор досежно размера на обезщетението налага непосредствено изследване в настоящото производство на доказателствата, относими към утвърдените от съдебната практика критерии за оценка на неимуществените вреди и тези, отразяващи съпричастността на М. Д. към вредоносния за въззивницата-ищца резултат – настъпилата смърт.

3

В исковата молба се твърди, че неочакваната загуба на дъщеря й, която е била в отлично здравословно състояние и работоспособна, е причинило непрекъсната болка и страдание за ищцата, които търпи и към датата на предявяване на иска, а и ще продължава да търпи занапред. Претендира се обезщетение в размер на 200 000 лв.

В отговор по искавата молба досежно очертания предмет на непосредствено изследване в настоящото производство, е изразен довод за съобразяване размера на обезщетението с статуса на живот на пострадалия при отчитане на покупателната възможност и степента на развитие на стопанските отношения в страната, изводими от средните пазарни цени на продуктите и жилищните наеми. Заявено е и искане за намаляване размера на обезщетението с ½, позовавайки се на данни за съпричиняване на вредите от страна М. Д. при твърдение, че е съжителствала с водача на мотора на съпружески начала, цяла вечер е била в неговата компания, знаела е, че е употребил алкохол, но въпреки това е приела да пътува с него. Наведен е довод, че с това е допринесла за собственото си увреждане. В хода на първоинстанционното производство позовавайки се на свидетелски показания, дадени в рамките на ДП 371/2023 г., ответникът посочва именно дъщерята на ищцата да е подткнала Р. Х. да подкара мотоциклета, с което сама се е изложила на риск. Позовава се и на знание у загиналата, че Р. Х. няма необходимата категория за управление на мотоциклета. Твърди се, че непреминатият практически курс за управление на мотоциклета и призната категория за управлението му лишава водача от необходимите умения да управлява мотоциклета адекватно и безопасно особено в тъмната част на денонощието.

От Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията за алкохол в кръв № 175 се установява към 27.09.2023 г. наличие на етилов алкохол в кръвта на водача на мотоциклета – Р. Х., при крайна концентрация от 1,08 ‰ – приета от съда досежно факта на извършена експертиза.

Свид. Х. сочи, че към 20:00 ч. на 22.09.2023 г. отишъл в дома на Р. и М..

Р. му помогнал да смени датчик на мототоциклет марка „Сузуки“ модел GSF.

Оставил ключа от мотора в якето си, което било на стол пред къщата.

Свидетелят отишъл до тоалетната, когато чул моторът да тръгва. Р. и М. не се върнали 15 минути и той се обадил на баща си. Тръгнали да ги търсят. Видял 4 светлина встрани от пътя на изхода от с. ***. Видял и Р., който бил в безсъзнание. М. била в съзнание, но говорела несвързано. Интересувала се как е Р., къде е майка й. Не си спомня да е казвала, че е виновна, а определя поведението й като неадекватно. В негово присъствие не са употребявали алкохол, а Р. нямал признаци да е употребил алкохол и не миришел на алкохол.

От заключението на комплексна автотехическа и медицинска експертиза се установява, че мотоциклетът е напуснал платното за движение и е загубен контрол върху управлението му от водача при скорост от около 105 км/ч.

Следа с дължина около 58,5 м. е идентифицирана като разултат от употреба на спирачната система. Поради загубена напречна устойчивост е паднал на лявата си страна паднал и е продължил движението си със странично плъзгане до установяването му в покой. По време на това движение от мотоциклета се е отделила возещата се на мотоциклета дъщеря на ищцата, а впоследствие и водачът на мотоциклета без налични обективни данни, каде е станало отделянето.

При пътувалата на мотоциклета дъщеря на ищцата – М., е установено многофрагментно счупване на тялото на 6-ти шиен прешлен (предизвикано от свръхогъване в областта на шията) с дислокация на фрагментите и проникване в гръбначно-мозъчния канал с последваща компресия върху гръбначния мозък, охлузвания в областта на крайниците и коремната стена. Като причина за смъртта е определена гръбначно-мозъчната травма, която в своята еволюция е довела до остра дихателна и съдречно-съдова недостатъчност, развила се и на фона на двустранна бронхопневмония, настъпила като усложнение на травмата. При защита на заключението си в съдебно заседание вещото лице д-р Т. пояснява, че дори и дъщерята на ищцата да е носела каска, това не би предотвратило счупването на шийния прешлен.

Вещото лице д-р Т. заключава, че констатираната степен на алкохолно опиянение у водача на мотоциклета. В експертизата се разяснява, че алкохолът повишава самоувереността у водача. Появяват се лъжливи усещания за повишена обща и умствена работоспособност, но същевременно води до отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции. Намалява и зрителната острота, затрудняващо различаване на послабо осветените предмети. Алкохолното опианение увеличава и времето за 5 възстановяване на виждането след заслепяване от силни фарове.

Концентрация на алкохол над 1,00 ‰ води до разширяване на зениците и до рязко нарушаване на адаптацията на окото. Нарушава се бинокулярното виждане, губи се чувството за пространственост. Установената концентрация на алкохол при водача на мотоциклета води до забавена реакция от около 0,6 сек., за което време мотоциклетът изминава път по пътното платно от около 17,5 м. Достигнат е извод, че алкохолното опианение, съчетано с превишената скорост е в причинна връзка с реализираното ПТП.

Вещите лица приемат, че неизползването на предпазна яка и съответните протектори е допринесло за получените наранявания на пострадалата без да е възможно да се заключи, че би предотвратило смъртния изход (т. 2.3.3 от заключението).

От заключението по комплексната съдебномедицинска и химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза се установява, че скоростта на абсорбацията на алкохол е непостоянна и зависи от редица фактори. По време на абсорбацията концентрацията нараства с течение на времето (за период от 30 до 90 мин. след края на консумацията) до достигане на максималната степен. При обичайно срещания модел на употреба на алкохол в обществото приблизително 80 % от максималната концентрация се достига до 10 минути след края на консумацията. След края на абсорбцията започва елиминирането на алкохола от човешкото тяло като средната скорост на елиминацията е 0,15 g/L/h. При тези данни установената концентрация в кръвната проба, взета в 02:25 ч. предполага фаза на елиминация, обуславящо и извод, че към момента на ПТП – 22:40 ч. концентрацията на алкохол в кръвта се определя в границите между 1,3 ‰ и 1,6 ‰. Това ниво на концентрация предполага прием на 0,8 – 1 литър алкохолна напитка бяло вино. (каквито данни са налични в дадени показания по ДП) Установената степен на опиянение е определена като трета фаза на алкохолно повлияване (Възбуда по скалата на Dubowski 2006), изразяваща се в емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането( понижен сензорен отговор; повишено реакционно време; намалена зрителна острота и периферно зрение; промени в акомодацията; сензорно-моторна некоординираност; нарушено равновесие; завалена реч; сънливост. Вещите лица определят алкохолното повлияване като горна граница на лека към средна степен (при утвърдени в практиката граници съответно 0,50 ‰ – 1,50 6