Решение № 622 от 29.09.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Варна, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина Методиева при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110202255 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на ИВ. КР. Г. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 436а476/14.12.2020 на Началника на сектор „Охранителна полиция“ при ІІ РУ ОД на МВР Варна, с което му е било наложено административно наказание по чл. 218б от НК - глоба в размер на 200лв. за осъществено деяние по чл. 194, ал.3 от НК.

В жалбата си въззивникът оспорва извършването на деянието за което е наказан като навежда твърдения за това, че вещите не били отнети с цел присвояване, и моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от адв. А.А. от АК-Варна, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка изложена в НП. Във фазата по същество пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено. Навежда доводи за нарушения на материалния закон – нарушението не било доказано (не било установено намерението за своене), алтернативно попадало в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, както и такива за допуснати нарушения на процесуалните правила – не било описано нарушението от фактическа страна, както и обстоятелствата при които било извършено, не били посочени доказателствата на които се бил позовал адм.наказващия орган. В условията на алтернативност моли да бъде намален 1 размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона размер.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л. в които същата излага становище за неоснователност на жалбата, счита че нарушението е безспорно и категорично доказано и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно ако жалбата бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение, отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за дата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2020г. около 08:00ч. св. С. Г.а излязла на работа от дома си, находящ се на ул."Илинден" № 31 в гр.Варна като при излизането си не установила нещо нередно във входа. Около 13:00ч. св. В. Г.а - дъщеря на съпруга на св. С.Г.а, също излязла от апартамента, за да отиде на урок. Когато слязла на партера, св. В.Г.а видяла чичо си – въззивника И.Г. /брат на баща й/, да се опитва да отвори вратата на стаичка, която била общо помещение и се ползвала от живущите в блока. Попитала го какво прави и той й казал, че иска достъп до стаичката, която била обща площ. Св. В. Г.а му казала да изчака, за да се качи да донесе ключ. Така и направила. Върнала се в дома си, взела ключа за вратата, която се опитвал да отвори въззивника и след като я отключила заминала. Въззивникът И.Г. влязъл в помещението. Там видял един велосипед, собственост на св. Т. и решил да го вземе. Взел велосипеда и го занесъл в своето избено помещение. Свалил и алуминиевата врата на стаичката, която също отнесъл в своята изба, след което заключил вратата на последната и заминал. Около 14:00ч. св. С. Г.а се прибрала и веднага забелязала липсващата врата на общото помещение. Проверила вътре и установила, че липсва велосипеда на св. Т. и веднага му позвънила и му съобщила за случилото се, след което подала сигнал в полицията. Св. Т. се прибрал, а малко по-късно на място пристигнал и екип на II РУ-ОД-МВРВарна. След проведен разговор с живущите във входа и изразени съмнения от тяхна страна относно извършителя, те се качили до апартамента на въззивника И.Г. и поискали да разговарят с него. Той признал, че е взел вратата, след което излязъл от дома си и побягнал по стълбите. Бил задържан и отведен в полицията за изясняване на случая. През това време бил извършен оглед на избеното му помещение в присъствието на неговата майка - св. К. Г.а и от там били иззети алуминиевата врата, както и велосипеда на св.Т..

Образувано било д.п.№ 855/2020год. по описа на ІІ РУ ОД на МВР Варна в хода на което велосипедът бил върнат на св. Т..

2

В хода досъдебното производство била назначена СОЕ от заключението на която се установило, че стойността на велосипеда на св. Т. възлиза на 144.50 лв., а от изисканата справка за съдимост се установило, че същият е неосъждан.

С постановление от 01.10.2020г. материалите, касаещи кражбата на 1 бр. алуминиева врата, били разделени и било образувано отделно наказателно производство № 1186/2020г. по описа на II РУ-ОД-МВР-Варна.

С постановление от 12.10.2020год. прокурор при ВРП прекратил наказателното производство по д.п. № 855/2020год. по описа на ІІ РУ ОД на МВР Варна, като приел, че деянието осъществено от въззивника осъществява признаците на чл. 194, ал.3 от НК, но са налице законовите предпоставки на чл. 218б от НК за налагане на адм. наказание. С постановлението прокурорът разпоредил материалите по д.п. 855/2020год. по описа на ІІ РУ ОД на МВР Варна, да се изпратят на началника на ІІ РУ за налагане на адм. наказание на въззивника.

На 14.12.2020год. въз основа на постановлението на прокурора с което било прекратено наказателното производство, срещу въззивника било издадено атакуваното НП №436а-476 в което било посочено, че същият е осъществил състава на чл. 194, ал.3 вр. чл. 218б от НК, тъй като на 28.07.2020год. от общо избено помещение на ул. „Илинден“ № 31, в гр.Варна, извършил кражба на велосипед „Леопард“ на стойност 144.50лв. от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както тези приложени към АНП – постановление на прокурор от ВРП от 12.10.2020 за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 855/2020 год. по описа на ІІ РУ ОД МВР Варна и Заповед № Із-1767 от 28.08.2012год. на министъра на вътрешните работи, така и тези приобщени допълнително в хода на съдебното следствие – материалите по д.п. № 855/2020год. по описа на ІІ РУ ОД МВР Варна, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган НП съгласно чл. 47, ал.1, б."а", вр. ал.2 от ЗАНН , вр. чл. 424, ал.4 от НК. То е 3 издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при ІІ РУ ОД на МВР Варна, който е оправомощен съгласно Заповед №Із-1767 от 28.08.2012 година на Министъра на вътрешните работи, приложена към преписката.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, както и нарушената законова норма.

В тази връзка съдът не споделя наведените от защитата във фазата по същество възражения в тази насока. Ясно и недвусмислено от НП се установява, че отговорността на въззивника е ангажирана въз основа на постановление на прокурор от ВРП за прекратяване на досъдебно производство водено за извършено престъпление кражба в хипотезата на чл.194, ал.3 от НК – маловажен случай. В НП се съдържат обстоятелства и факти описващи в достатъчна степен вмененото на въззивника престъпление /нарушение/, както от обективна така и от субективна страна. Посочени са дата и място на извършване на деянието, обстоятелствата при които е извършено. Описани точно всички действия на въззивника по отнема на вещта, както и нейния собственик. Ясно и недвусмислено от постановлението става ясно, че доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение се съдържат в материалите по д.п.

Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за извършено нарушение по чл. 194, ал.3 от НК вр. чл. 218б от НК.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 424, ал.1 от НК за деянията по чл.218б от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Разпоредбата на чл.424, ал.5 от НК не установява специален ред, изключващ приложението на ЗАНН, а единствено в съответствие с чл.47 от ЗАНН определя компетентния в случая административно-наказващ орган. От препращането към ЗАНН се налага единствено правилният извод, че и образуването на административнонаказателно производство следва да се извършва при спазване разпоредбите на този закон. Съгласно принципа, установен в чл.36, ал.1 от ЗАНН, това производство се образува със съставянето на АУАН.

Съгласно ал.2 на същия член от закона адм.наказателното производство може да се образува и без съставяне на АУАН, но само в случаите, когато производството е прекратено от съда или от прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и делото е препратено на административнонаказващите органи. Това предполага да е било налице образувано и водено досъдебно производство за същото деяние, за което е съставено и НП. Настоящият случай е именно такъв. Действително видно от материалите по д.п. в него въззивникът не е бил привлечен в качеството на 4 обвиняем, разпитван е бил само като свидетел. Горното обаче по никакъв начин не препятства възможността на въззивника да бъде потърсена адм. наказателна отговорност по чл. 218б от НК както счита защитата. Напротив такава отговорност би могла да бъде ангажирана дори и в случаите когато още в хода на проверка бъде установено, че деянието попада в обхвата на чл.

218б от НК и прокурора на това основание откаже да образува наказателно производство. То образуването и на такова производство се явява безпредметно при положение, че още изначално данните сочат на адм.нарушение. Горно явства и от самата норма на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

В случая отговорността на въззивника е ангажирана за деяние по чл.

194, ал.3 от НК – кражба представляваща маловажен случай – отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвои.

За да е налице хипотезата на чл. 218б от НК, законодателят е въвел няколко изчерпателно посочени предпоставки- деянието да е от кръга на изрично визираните в нормата, в т. ч. по чл. 194, ал.3 от НК; стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не са налични посочените в ал.2 на чл. 218б от НК отрицателни предпоставки, приложението на коментираната правна норма е задължително не само за съда, но и за органите на прокуратурата и полицията.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства (материалите по д.п. 855/2020год. по описа на ІІ РУ) по безспорен и категоричен начин се установява авторството на деянието от страна на въззивника както от обективна така и от субективна страна. В тази насока са всъщност всички събрани доказателства. Впрочем факта, че въззивникът е взел велосипеда на св. Т. от стаичката за общо ползване и го прибрал и заключил в собствената си маза, не е спорен по делото. Според защитата обаче не било установено, че въззивникът имал намерение да свои вещта. Това становище обаче не се споделя от съда. Намерението на дееца се извежда от неговите действия като в тази насока е достатъчно многобройна и константна съдебна практика. С факта на вземане на веща от мястото на което е била оставена там от собственика й, и то място до което въззивника не е имал свободен достъп не е имал ключ за помещението (дали липсата му на достъп до това място е било правомерно или не, е без всякакво значение) и отнасянето й в собствената маза, която след поставянето на вещта там се заключва, то намерението му е ясно – да я присвои, да се разпорежда с вещта в свой собствен интерес. Дали ще я ползва, дали ще я продава, дали ще я държи само в мазата си заключена или ще прави нещо друго с нея дееца, е без всякакво значение.