Решение № 1013 от 10.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100501169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 27004/02.04.2024 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, чрез ю. к. И. В., срещу Решение № 906/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 5672/2023 г. по описа на ВРС, 33 състав, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е осъдено дружеството „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, „Варна Тауърс Е“, да заплати в полза на

„ЕМУ“ АД, ЕИК 835013079, със седалище и адрес на управление: с. Разбойна, обл. Търговище, п.к. 7707, сумата от 8340,82 лева, представляваща разликата между заплатената от „ЕМУ“ АД за периода на потребление от 01.03.2018 г. до 30.11.2022 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обекти с кодов № 32Z480011017080G, находящи се в гр. Разград, в ПИ с идентификатор ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност, 1 необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие на събраните в хода на производството доказателства, приел, че предявеният иск е основателен.

Излага съображения, че решаващият състав обосновал извода си за недължимост на процесните суми, представляващи цена за пренос ниско напрежение с неправилното измерване на ползваната електрическа енергия в имота на ищеца с оглед разпоредбите на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и последващите Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи; ПТЕЕ и ПИКЕЕ. На изложени във въззивната жалба доводи счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че предвид установеното право на собственост на въззиваемата страна върху процесния трафопост, приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6/2004 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

Сочи се в жалбата, че в обжалваното решение неправилно било прието, че при наличие на преобразуващи съоръжения – собственост на клиента, какъвто твърди, че е процесният трафопост, измерването следвало да се извършва на страната с по-високо напрежение, от което бил направен и извод, че в настоящия случай измерването било извършвано на страна с ниско напрежение, което било в противоречие с нормативните разпоредби.

В допълнение, излага, че в оспореното решение не била взета предвид валидно възникнала на основание чл. 104 от Закона за енергетиката облигационноправна връзка между страните, а именно - Договор с изх. № СвП14-520/06.08.2014 г. за достъп до електроразпределителната мрежа (ЕРМ), собственост на ответника, както и Договор с изх. № СвП14-520/06.08.2014 г. за пренос на електрическа енергия през ЕРМ, собственост на ответника. С описаните договори били установени договорни отношения с предмет „достъп“ до електроразпределителната мрежа и „пренос“ през елетроразпределителната мрежа на количества електрическа енергия, които насрещната страна консумирала в обекта си срещу задължението да заплаща съответната цена за тези услуги, одобрена от КЕВР.

Въззивникът твърди, че в обжалваното решение не било отчетено обстоятелството, че към датата на присъединяване на обекта на ищеца било изрично определено и мястото на измерване на електрическа енергия, консумирана в обекта на насрещната страна, а именно – на страна ниско напрежение, при спазване на действащите към този момент нормативни актове.

На подробно изложени във въззивната жалба доводи и основания е отправено искане за отмяна в цялост на обжалваното решение и 2 постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕМУ“ АД депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение, като се оспорват всички наведени във въззивната жалба доводи и възражения на подробно изложени в отговора съображения. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, чрез процесуалния представител ю.к. И. С., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ЕМУ“ АД, чрез процесуалния си представител адв. П. М., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД от „ЕМУ” АД, ЕИК 835013079, със седалище и адрес на управление в с. Разбойна, общ. Търговище, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД с ЕИК: 104518621, за осъждането на ответника да заплати на ищеца получената при първоначална липса на основание сума от 8 340,42 лв., представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.03.2018 г. до 30.11.2022 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение” и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение” за обекти с кодов №32Z480011017080G, находящи се в гр. Разград, в ПИ с идентификатор ***.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че се легитимира като собственик на трансформаторен пост /ТП/ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на изп. дир. на АГКК, ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение. Сочи, че цената, която ищецът следва да заплати, е само тази за пренос средно напрежение, а не за ниско. За процесния период от 01.03.2018 г. до 30.11.2022 г., съобразно отчетените киловати и приложимата, определена от КЕВР за всеки ценови период стойност, тя възлиза общо на сумата от 4 659,26 лв. Разликата между реално дължимите и действително преведените на енергийното дружество парични средства е в размер на исковата претенция 8 340,42 лв. Счита, че 3 същата подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, в срока по чл.

131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че за имущественото разместване, извършено между ищеца и ответника, е съществувало годно правно основание, а именно както сключените два договора, действащи между страните, с които те изрично са уговорили помежду си задължението на ищеца да заплаща на ответника услугите, свързани с осигуряването на ел. енергия в обекта му, така също и съдържащото се в императивните правни норми, с които се установява изрично и задължително възмездно насрещно заплащане на тези мрежови услуги, а именно достъп и пренос. Според изнесеното, страните по делото не спорят, че от датата на присъединяването на обекта на ищеца към ЕРМ на ответника, ищецът е получил и консумирал в обекта си процесиите количества ел. Енергия, пренесени и фактурирани от ответника, както и че страните се намират в договорни отношения по двата процесии договора, които имат за предмет именно предоставянето и заплащането на двете мрежови услуги „достъп" и съответно „пренос" на ел. енергия. Сочи се, че в обекта на ищеца е била доставяна и консумирана фактурираната ел. енергия с ниско напрежение, тъй като в обекта на ищеца - автошкола Разград, е предвидено и технически възможно да бъде консумирана единствено такава ел. енергия, а именно с ниско напрежение. Измерената и фактурирана ел. енергия за процесния период е била именно тази, която е била реално потребена от ищеца ел. енергия с ниско напрежение.

Предвид изложеното се изразява становище, че искът се явява неоснователен и недоказан и се моли да бъде отхвърлен изцяло, като се присъдят сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на 4 заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Видно от нотариален акт нотариален акт № 194, том I, рег. № 2257, дело № 163/2007 г. на Р. К. – Нотариус с район на действие РС – Разград, вписана с рег. № 380 в регистъра на Нотариалната камара, ищецът „ЕМУ“ АД е собственик на недвижим имот: наборна автомобилна школа, включваща дворно място, с площ от 5500 кв.м., находящо се в гр. Разград – ЗПЗ, съставляващо имот планоснимачен номер 43 по плана на гр. Разград, заедно с построените в него осем броя сгради.

Не се спори по делото, а и от заключението на изслушаната поделото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза с вещи лица Н. В. В. и Е. Й. Т. се установява, че находащите се в имота сгради се захранват от намиращия се в същия имот трафопост от 10 кв.м., в който е монтирана трансформаторна уредба с мощност 400 KVA, която преобразува напрежението от средно на ниско такова. Самият трафопост се захранва с електроенергия от мрежа средно напрежение на „ЕРП Север” АД, като за целта между това дружество и ищеца са ключени два договора: Договор с изх.

№ СвП14-520/06.08.2014 г. за достъп до електроразпределителната мрежа (ЕРМ), собственост на ответника, както и Договор с изх. № СвП14520/06.08.2014 г. за пренос на електрическа енергия през ЕРМ, собственост на ответника. В исковата молба „ЕМУ“ АД твърди, че е собственик на горепосочения трафопост, като във връзка с това представя и нотариален акт № 60, том I, рег. № 446, дело № 47/2023 г. на Р. К. – Нотариус с район на действие РС – Разград, вписана с рег. № 380 в регистъра на Нотариалната камара. В отговора на исковата молба „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД не е оспорило изрично това твърдение на ищеца, като в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание на 16.02.2024 г. същото е заявило, че не е собственик на трафопоста, но не знае чия собственост е той. Доколкото, обаче, трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа и захранва с ниско напрежение обекти, собственост на ищеца, то трябва да бъде прието за доказано, че самият трафопост е собственост на същия. С оглед на това, по делото е установено, че „ЕМУ“ АД се явява краен клиент по смисъла на §21, т. 27г, небитов клиент по смисъла на §1, т. 33в и ползвател на мрежови услуги съгласно §1, т. 41а, б.”а” от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Като такъв, дружеството дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД сумите за всички ползвани мрежови услуги, съгласно чл. 104 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Стойността на тези услуги зависи от количеството и стойността на потребената от „ЕМУ“ АД електроенергия. От заключението на горепосочената комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че измерването на тази електроенергия в процесния случай става 5 чрез средства за търговско измерване /СТИ/, които са монтирани откъм страната на ниско напрежение на трафопоста. В чл. 4, ал. 1 от Договора за достъп се предвижда, че измерването се извършва със средства за търговско измерване, поставените на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и съгласно потказателите за качество, приети от ДКЕВР, а в чл. 2.1 от Договора за пренос се предвижда, че консумираната активна електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване, разположени в местата за измерване, определени в съотвествие с действащото законодателство. Тези уговорки са от значение и с оглед на това, че целта на такса пренос е да бъде компенсиран оператора на електроразпределителната мрежа за загубите при преноса на електроенергия по мрежата и при транформирането и от един вид напрежение в друго. Поради това, клиентът следва да заплаща онази такса за пренос, която е предназначена за напрежението, при което му се доставя електроенергията. По отношение на това къде се намират границите между уредбите на оператора на елекроразпределителната мрежа и електрическите уредби на клиента, са от значение разпоредбата на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, съгласно която условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енегия и границите на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от КЕВР, и разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ, съгласно която електрическата енергия, доставяна на крайните клиенти се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електрическа мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като границата на собственост между електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съобразно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6. Въз основа на тази законова делегация са приети Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за реда на присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и последващата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. В чл. 27 от двете наредби е посочено, че границата на собственост се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване на електрическите мрежи. Съществува разлика в зависимост от това дали присъединяването се извършва на ниво ниско или на ниво средно напрежение.