Решение № 920 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110211303 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-015239 от 01.07.2025г., издадено от *** - Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с което на Р. С. Й. на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР на Р. С. Й. са отнети и 10 точки.

Недоволен от Наказателното постановление е останал Р. С. Й., който го обжалва с довода, че на 29.04.2025г. е шофирал в лентата за аварийно спиране на автомобили, тъй като имало интензивен трафик, а 5-годишната му племеница повръщала в автомобила и Й. решил да направи обратен завой, за да я откара в медицинско заведение.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не се явява в съдебното заседание на 14.10.2025г., като след приключване на съдебното следствие и обявяване на делото за решаване, с молба от 05.11.2025г. Р. С. Й. е поискал да се възобнови съдебното следствие по причини, изложени в цитираната молба.

С Определение № 4717/17.11.2025г. съдът е възобновил съдебното следствие.

В съдебно заседание на 10.12.2025г. жалбоподателят Р. С. Й. се явява лично и заявява, че е запознат с материалите по делото и може да се ползва това, което са казали свидетелите.

По време на съдебните прения пред СРС Й. посочва, че не иска да му се взема книжката, тъй като работата му зависи от нея, работи като таксиметров шофьор и с това издържа семейството си. Изтъква, че гледа децата си сам, без тяхната майка, като с плащаната от нея 1 издръжка не може да си издържа децата.

Пред СРС в съдебно заседание на 14.10.2025г. въззиваемата страна Началник Група в ОПП - СДВР не изпраща представител. В съдебно заседание на 10.12.2025г. въззиваемата страна се представлява от гл. юрк. П., който по време на съдебните прения пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на Наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Според него са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението се приема за доказано въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Според гл. юрк. П. нарушението е правилно квалифицирано и се иска СРС да потвърди НП, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са депозирани и писмени бележки от гл. юрк. П. с вх. № 329489/09.10.2025г. В тях се посочва, че жалбата на Р. Й. е неоснователна и необоснована, а НП е правилна и законосъобразно. Не били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Същите били съставени от овластени за това лица, при спазване на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице били всички законово установени реквизити. Нарушението било описано словесно и с посочване на правната му квалификация. Фактическите обстоятелства на нарушението били описани в пълнота, като отразявали признаците от състава на нарушението. Посочената квалификация съответствала на установените факти. Приложената санкционна норма отговаряла изцяло на извършеното нарушение. Направените фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението позволявали да се формират еднозначни изводи за волята на наказващия орган относно фактите и касателно приложението на закона. Наказаното лице можело да разбере извършеното нарушение и да организира защитата си. Според гл. юрк. П. АУАН е редовен и следва да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Събраните доказателства сочели, че е извършено процесното нарушение именно от жалбоподателя. Наложеното наказание в пълна степен било съобразено с целта на налагането му – да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. Иска се съдът да отхвърли жалбата и да потвърди НП правилно и законосъобразно. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

В следобедните часове на 29.04.2025г. жалбоподателят Р. С. Й. и неустановена по делото негова приятелка пътували с лек автомобил „***“ с рег. № *** по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. София към гр. Пловдив. По същото време и на същото място имало ремонтни дейности на автомагистралата, поради което се образували колони от автомобили.

В тази колона от автомобили, в служебен автомобил, обозначен, че е на „Пътна полиция“, били и свидетелите Ц. Р. и Р. В. (служители на ОПП – СДВР). Около 3 км. на автомагистралата, покрай автомобила на ОПП – СДВР и останалите чакащи в колона автомобили, минал в лентата за принудително спиране лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Р. С. Й.. След като това било лично възприето от полицейските служители Р.

2 и В., те тръгнали след посочения по-горе автомобил в аварийната лента като със светлинен и звуков го спрели. Полицаите попитали Й. защо шофира в аварийната лента, има ли технически проблем с превозното средство, има ли самият той здравословен проблем и дали вози болен човек. На въпросите на полицаите, Р. Й. отговорил отрицателно. Първоначално жалбоподателят казал на полицаите, че пътува за гр. Пазарджик. Р. и В. информирали Й., че ще му съставят Акт за шофиране без причина в аварийната лента. Като чул това, Й. им обяснил, че пътува за някаква болница във Велинград, където трябвало да откара приятелката си. От лек автомобил „***“ с рег. № *** слязла приятелката на Й. и полицаите я попитали дали й е лошо, има ли нужда от медицинска помощ и пр., но тя не отговаряла директно на полицаите, а търсела с поглед жалбоподателя и той давал отговори вместо нея.

Полицейските служители предложили на Й. и приятелката му да извикат Бърза помощ, но те отказали. Тогава единият от полицаите попитал жалбоподателя кое налага лицата да пътуват до Велинград за болнично заведение при условие, че такива има в гр. София, от където те излизат. След това Й. казал на служителите на ОПП – СДВР, че няма да пътуват за Велинград и за Пазарджик, а ще се върнат към гр. София. Тъй като пред свидетелите Ц. Р. и Р. В. жалбоподателят сменил няколко версии относно причината, поради която управлява автомобила в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“, свидетелят Р., в присъствието на св. В. и пред нарушителя Й., съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3695587 от 29.04.2025г., в който било посочено, че на 29.04.2025г. около 16:45 часа Р. С. Й. е управлявал лек автомобил „***“ с рег.

№ *** по автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от град София към град Пловдив, като при километър 3 водачът управлява моторното превозно средство /МПС/ в лентата за принудително спиране без да има повреда по автомобила, с което нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП.

Р. С. Й. отказал да подпише Акта и да получи екземпляр от него. Този отказ бил удостоверен в Акта с подписа на св. В.. Въпреки това, на 30.04.2025г. Р. Й. депозирал в ОПП – СДВР писмено възражение срещу АУАН с твърдения, че е шофирал в аварийната лента, тъй като трябвало да закара племеницата си в център за медицинска помощ. Към възражението срещу Акта Й. приложил копия на Удостоверение за раждане на *** Й.а С.а и Медицинско направление, в което било посочено, че е адресирано до „КАТ“ и че на 29.04.2025г. към 18:00 часа *** Й.а С.а била прегледана от д-р ***, като по време на прегледа детето било повърнало няколко пъти и му бела назначена терапия с лекарства.

Въз основа на цитирания по-горе АУАН и при същата фактическа обстановка като посочената в него, срещу Р. С. Й. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 254332-015239 от 01.07.2025г., с което *** - Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР е санкционирала Р. С. Й. на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП с „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на Р. Й. са отнети и 10 контролни точки.

Наказателното постановление е връчено на Р. С. Й. срещу подпис на 21.07.2025г., 3 след което е обжалвано с жалба, подадена чрез ОПП-СДВР на същата дата – 21.07.2025г.

Към жалбата са представени същите документи, които са били приложени и към възражението срещу Акта.

С писмо на ОПП – СДВР с вх. № 262307 от 01.08.2025г. жалбата и цялата административна преписка са препратени на СРС, където на 04.08.2025г. е образувано настоящото НАХД № 11303/2025г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Р. и В.; АУАН Серия GA № 3695587 от 29.04.2025г.; Медицинско направление, издадено на името на *** Й.а С.а;

Удостоверение за раждане на *** Й.а С.а; справка картон на водача; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 513з-9782 от 13.09.2024г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи и обяснения на жалбоподателя Й..

Показанията на свидетелите Р. и В. са преки, информативни, подробни и достоверни.

И двамата служители на ОПП – СДВР имат съхранен спомен за нарушението и дадените на място от водача на автомобила обяснения. Показанията на Р. и В. са еднопосочни и звучат житейски достоверно. Двамата свидетели са преки очевидци на действията на жалбоподателя и показанията им разкриват факти около ситуацията на пътя, свързана с осъществяваните ремонтни дейности на автомагистралата, движението на водача на процесния автомобил в лентата за принудително спиране и дадените от него версии за причините за това. Именно от показанията на свидетелите Р. и В., които съдът приема за обективни и непредубедени, СРС установява, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“, без да е налице реална причина за това. Въз основа на показанията на двамата полицейски служители съдът установява, че автомобилът не е имал технически проблем, налагащ движение в лентата за принудително спиране. От тези гласни доказателства се установява, че с Й. е била неговата приятелка, но тя не е поискала медицинска помощ, нито е твърдяла да й е лошо, а единствено жалбоподателят е говорил от нейно име за здравословен проблем и нужда от посещение на медицинско заведение. Нелогично звучи евентуално болното лице да не отговаря на полицаите за състоянието си, а да чака Й. да отговаря вместо нея. Нелогично звучи при множество болници в гр. София, да се пътува за такава в друго населено място.

Променените от Й. градове, за които той пътува и изказаните от него различни версии за причините, поради които се движи в аварийната лента, дават основание на съда да приеме, че правилно св. Р. е пристъпил към съставяне на АУАН на водача на автомобила.

Констатациите от АУАН Серия GA № 3695587 от 29.04.2025г. намират опора в показанията на свидетелите Ц. Р. и Р. В.. Поради това съдът ги кредитира.

Удостоверението за раждане на *** Й.а С.а е официален удостоверителен документ.

Поради това СРС го кредитира и приема, че това лице е дете на *** и *** С. Й..

Жалбоподателят се казва Р. С. Й. и макар да не е доказал, че е брат на бащата на *** Й.а С.а, заради общите бащино и фамилно име на бащата на детето и на жалбоподателя, може да се 4 предполага, че *** Й.а С.а е племеница на жалбоподателя.

Медицинското направление, издадено на името на *** Й.а С.а, е обективно съществуващо и доколкото не се опровергава от други доказателства по делото, съдът приема, че на 29.04.2025г. към 18:00 часа *** Й.а С.а е посетила лекар, като по време на прегледа детето е повърнало няколко пъти и му е била назначена терапия с медикаменти.