Решение № 5034 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5034 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110211190 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №СОА23-РД11-756/11.07.2023 г. на зам.кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, на И. В. Л., с ЕГН ********** е наложена "глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 178е ЗДвП за нарушение на чл. 94 ал. 3 ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП, твърди се, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, че не е паркирал върху тротоара, не е пречил на преминаването на пешеходци, тъй като отстоянието от тротоара до сградата е повече от 7 метра; издаването на НП на основание чл.22 ал.5 ЗМСМА представлява съществено процесуално нарушение; в АУАН не са посочени законовата разпоредба, която е нарушена, точния адрес на свидетеля, дали той е очевидец на нарушението; не е посочена местоработата на жалбоподателя, както изисква чл.42 ал.1 т.7 ЗАНН; неправилно е посочена санкционната норма по чл.178е ЗДвП. В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата, като в допълнение излага доводи, че към момента въпросният тротоар е блокиран от спрели автомобил, като в момента е поставен бордюр не от общината, а от съсед, за да пази част от тротора от паркиране. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт А, която моли съда да потвърди изцяло НП. Нарушението е безспорно установено, жалбоподателят е авторът на същото, като глобата е в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната 1 съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите затова са следните.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 17.05.2023 г. в 15:58 часа свидетелят В. Д. НН, на длъжност инспектор при „Център за градска мобилност“ ЕАД установил, че лек автомобил „Рено Лагуна", с peг. №СВ 8669 СТ, върху тротоара на ул.”Свети Киприян” до блок 209А в гр.София, на място неопределено за паркиране на ППС, като същият пречи за преминаването на пешеходци Свидетелят

НН съставил неприсъствен фиш

Серия

СО

№9176847/17.05.2023 г. за глоба в размер на 50 лв. срещу собственика на автомобила – жалбоподателя Л. за нарушение на чл. 94 ал. 3 ЗДвП, поради неправилно пракиране върху тротоар.

Жалбоподателят Л. подал възражение срещу фиша /л.11 от делото/, като свидетелят НН съставил на Л. АУАН серия А №003736/30.06.2023 г., като в акта било посочено, че същият се издава след подадено възражение срещу съставен фиш за налагане на глоба на основание чл.186 ал. 2 вр. чл. 67 ал. 2 т.

1 и чл. 189 ал. 1 ЗДвП .

Като възражение в самия акт, жалбоподателят отразил: „Ще представя възражения в законоустановения срок.“

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу АУАН от страна на жалбоподател с доводи идентични с тези в жалбата.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка изложена в АУАН и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приложена заповед на кмета на Столична община №СОА-22-РД-506/12.09.2022 г. /л. 14 от делото/, с която на основание чл. 167 ал. 2 чл. 168 ал. 1 и чл. 189 ал. 1 ЗДвП определя 2

"Център за градска мобилност" ЕАД /"ЦГМ" ЕАД/ за служба за контрол по смисъла на чл. 167 ал. 2 ЗДвП, а за административни органи, осъществяващи контрол чрез разпореждане на принудителни административни мерки, съставяне на АУАН, съгласно чл. 189 ал. 1 ЗДвП и налагане на глоби с фиш, съгласно чл. 186 ал. 1 и ал. 3 ЗДвП определя служителите от служба за контрол от "ЦГМ" ЕАД на длъжност "инспектор, контрол на паркирането" и "контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор".

От Заповед №РД-09-108/30.09.2022 г. /л.19 от делото/ е видно, че под №10 фигурира името на свидетеля актосъставител В. Д. НН. Видно от представения трудов догово №РД-12-1П-10/20.04.2022 г. НН заема посочената в АУАН длъжност.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приобщената по делото заповед на Кмета на Столична община /л. 50 от делото/, като в тази връзка възраженията в жалбата, че няма как НП да е издадено на основание чл.22 ал.5 ЗМСМА са неоснователни. Съгласно тази разпоредба, наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата, като в случая съдът приема, че надлежн са делегирани права на зам.- кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34 ЗАНН.

Описанието на нарушението и в АУАН, и в НП е пълно и конкретно, като изрично е посочено както в АУАН, така и в НП, че мястото е тротоар и не е било определено за паркиране на МПС. В АУАН е посочена законовата разпоредба, която е нарушена, точният адрес на свидетеля служи само за да бъде установено и разпитано лицето, което съдът стори в настоящото производство. Липсата на посочена месторабота на жалбоподателя не е процесуален пропуск ограничаващ правото му на защита, още повече, че нарушителят може и да откаже да съобщи местоработата си.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан свидетелят В. Д.

НН - актосъставител, като същияг изцяло поддържа фактите, описани в акта, като заявява, че АУАН е съставен от него след оспорване на издаден неприсъствен фиш. Същият е категоричен, че на дата процесната дата лично е установил паркиран на тротоара на на ул.”Свети Киприян” до блок 209А в 3 гр.София, автомобил - собственост на жалбоподателя. По делото е наличен и снимков материал. Съдът кредитира показанията на този свидетел като обективни, дадени от очевидец на нарушението, без данни за заинтересованост и тенденциозно отношение към жалбоподателя.

Съгласно чл. 94 ал. 3 ЗДвП, паркирането на тротоар е само едно изключение и то само на определените от собственика на пътя или администрацията места/ респ, забранено е при липса на такова разрешение/, а доказателства, че има такова разрешение, не са ангажирани, напротив, събраха се гласни доказателства /чрез показанията на НН/, че там паркирането не е било разрешено.

Разпоредбата на § 6 т. 6 ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на понятието "тротоар" - изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Нормата на чл. 94 ал. 3 ЗДвП не разрешава паркирането на тротоара, а само указва, че това е допустимо само за местата, определени от собственика на пътя при условията на разпоредбата, какъвто конкретния случай не е, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение. Без значение за съставомерността на нарушението са твърденията на жалбоподателя, че и към момента въпросният тротоар е блокиран от спрели автомобил, като в момента е поставен бордюр не от общината, а от съсед, за да пази част от тротора от паркиране.

Санкционната норма на чл. 178е ЗДП, предвижда наказание от 50 лв. до 200 лв. и правилно е посочена, независимо от твърденията в обратната насока в жалбата. Наложеното административно наказание е в минималния предвиден от закона размер, при съобразяване целите на чл.27 ал.2 ЗАНН, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

В тази връзка, наказателното постановление като правилно и 4 законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като искането е направено своевременно.

Възнаграждението следва да бъде определено в посочения размер в чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №СОА23-РД11756/11.07.2023 г. на зам.-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на И. В. Л., с ЕГН ********** е наложена "глоба" в размер на 50 лв. на основание чл. 178е ЗДвП за нарушение на чл. 94 ал. 3 ЗДвП

ОСЪЖДА И. В. Л., с ЕГН ********** да заплати на Столична община, сума в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5