Решение № 724 от 15.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Варна , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Галина Чавдарова

Тони Кръстев при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100500366 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 260016/04.01.2021 г. на ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“, със седалище и адрес на управление гр.

Несебър, ул. „Дюни“, № 1 срещу Решение № 261711/17.12.2020 г., по гр.д. № 5803/2020 г., на ВРС, XLVIII с., с която е отхвърлен предявения иск за осъждането на „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, ЕИК 201645970, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Отец Паисий“, № 11, да заплати сумата 9529.78 лв., с ДДС, представляваща договорна неустойка, на осн. т. 7.3 от Договор за възлагане на услугата дърводобив № Д-41/18.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 10.09.2019 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно. Излага коментар на възприетото от ВРС като сочи, че неправилен е извода, че съоразно разпоредбите на сключения договор е 1 следвало да се съставят месечни констативни протоколи за установяване количествата недобита дървесина. Сочи, че такива протоколи съобразно договора не е било предвидено да се съставят, а е било предвидено съставянето на приемо-предавателни протоколи за добита дървесина, които са били представени по делото. По същество отравя искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Добрич Лес 2011“ ЕООД не депозира отговор по жалбата. В с.з. не изпраща представител.

ВОС по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“, с която е предявен иск за осъждането на „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, да заплати сумата 9529.78 лв., с ДДС, договорна неустойка по чл. 7.3 от Договор за възлагане на услуга дърводобив № Д-41/18.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът след проведена процедура - открит конкурс, със спечелилия кандидат – ответника бил сключен Договор № 41/18.11.2015 г., за възлагане услугата дърводобив, за Обект № 1601, с краен срок за изпълнение 30.12.2016 г. и с прогнозен обем от 4979 пл.куб.м., дървесина за добив. Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, а ответникът бил запознат с особеностите на обекта и подписал декларация за оглед. С приемопредавателен протокол от 24.11.2015 г., обектът бил предаден на ответника без възражения. Сочи, че след изтичане срока на договора със Заявление с вх.

№ СГ-00-18/18.01.2017 г. и писмо вх. № СГ - 00 - 18/18.01.2017 г., ответникът уведомил ищеца за причините довели до неизпълнение на сключения договор. Излага още, че на 07.03.2017 г. бил съставен Констативен протокол № 1, към Договор № 41/18.11.2015 г., с които се установило, че за Обект № 1601 е налице 21 % изпълнение, или 79 % неизпълнение. Предвид констатираното неизпълнение, ответникът дължал санкция, предвидена в чл.

7.3 от Договора. Предвид констатациите в съставения Протокол, оставащата дървесина в сечището възлизала на 3948.60 пл.куб.м., на стойност съобразно чл. 2.1 от Договора – 77404.41 лв., без ДДС, при което санкцията възлизала на 2

7740.44 лв., без ДДС или 9529.78 лв., с ДДС. Сочи, че по воденото между страните друго производство, за което било образувано гр.д. № 1082/2017 г., на РС – Несебър, неизпълнението на договора и вината на ответника за това били установени като неуредени останали отношенията между страните досежно уговорената санкция.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който релевира възражение за изтекла погасителна давност и оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва негов представител да е подписвал Договор № 41/18.11.2015 г. или който и да е друг документ във връзка с тръжната процедура. Оспорва представения Констативен протокол, тъй като не съдържа подписи за ответника. Твърди, че не са налице доказателства за виновно неизпълнение на договора от него страна. Оспорва количеството неизсечена дървесина, тъй като не било ясно как е определено то. Твърди от страна на ищеца да не е било оказано необходимото съдействие за изпълнение на договора. Сочи, че в представения Приемо-предавателен протокол от 24.11.2015 г. подписите на лицата Х. и Ц. не са изпълнени от тях.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение № 655/18.02.2021 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл. 92 ЗЗД. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане осъдителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.

.По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, 3 съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По оплакванията въззивната жалба, съставът на ВОС намира следното:

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват като кредиторът може да иска обезщететение и за по-големи вреди.

Видно приложеното към първоинстанционното дело, производство по гр.д. № 1082/2017 г., на РС – Несебър е, че между същите страни е постановено и влязло в сила Решение № 64/22.03.2019 г., по силата на което е отхвърлен предявения от „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД иск за осъждане на ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“ да върне сумата 4880.00 лв., представляваща гаранция за изпълнение на Договор № Д-41/18.11.2015 г., в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Видно от постановеното решение е, че за да се произнесе по спорното право, предмет на иска за неоснователно обогатяване на отпаднало основание, съдът е обсъдил правопораждащите за отношенията между страните факти, от които спорното право произтича и след анализ на събраните в хода на производството доказателства е направил извод, че сключеният между страните Договор № Д-41/18.11.2015 г., не е бил изпълнен изключително по вина на „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, поради което и ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“ основателно е задържало внесената гаранция за изпълнение на договора, на осн. Чл. 7.6, вр.

Чл. 7.3 от Договора.

Съдебната практика константно се придържа към разбирането, че предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право.

При това положение и съобразно пределите на силата на присъдено нещо, общите правопораждани факти за отношенията между страните са 4 обхванати от СПН на постановеното между тях решение. Така, наличието и валидността на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от процесния Договор за възлагане на услугата дърводобив № Д41/18.11.2015 г. не може да бъде предмет на нов спор. Не може да бъде предмет на спор между страните и установеното с решението неизпълнение на договора, дължащо се на причини за които ответникът отговаря, което е послужило като основание за отхвърляне на иска за връщане на предоставената по договора, гаранция за изпълнението му и който факт е част от правопораждащите факти и по настоящият спор за дължимост на договорената компенсаторна неустойка. По тази причина събраните от първоинстанционния съд доказателства за така очертаните факти няма да бъдат обсъждани от въззивния съд.

При установения между страните факт на неизпълнение на договора, по причина за която отговаря ответника, в действие е влязла уговорената между страните неустоечна клауза, съдържаща се в разпоредбата на чл. 7.3, р. VII от Договора. Съобразно нея при виновно неизпълнение (незавършване) на сечта и извоза в обекта, в сроковете по т. 1.5 и 1.6 от договора, изпълнителят заплаща санкция в размер на 10 % върху услугата за обезличен плътен кубически метър дървесина, оставаща в сечището.

Пред ВРС е назначена съдебно-лесотехничска експертиза, чието заключение е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението се кредитира и от настоящата въззивна инстанция. От него се установява, че реално добитото количество дървесина в обект 1601, група 1, по сключения Договор, възлиза на 1081.15 пл.куб.м. Експертът е изчислил, че неотсеченото количество възлиза на 3897.85 пл.куб.м.

Стойността на това количество възлиза на 76409.55 лв., при което стойността на санкцията уговорена между страните възлиза на 7641.00 лв., без ДДС.

Съдът намира, че целия размер на уговорената между страните санкция не се дължи на ищеца. За да направи този извод, съставът на ВОС съобрази, че не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че по силата на разпоредбата на чл. 7.6., вр. чл. 1.2. от Договора и при констатираното неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът е упражнил предоставеното му право да задържи получената гаранция за изпълнение на 5

Договора, в размер на 4880.00 лв. Този факт безспорно се установява от коментираното по-горе Решение № 64/22.03.2019 г., по гр.д. № 1082/2017 г., на РС – Несебър, с което предявения от настоящият ответник иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за връщане на сумата 4880.00 лв., представляваща гаранция е бил отхвърлен.

Видно от разпоредбата на чл. 7.6 от Договора, в случаите на чл. 6.5.1., 6.5.2., 6.5.3., 6.6., 6.7. и чл. 7.3, гаранцията за изпълнение на договора остава в полза на Възложителя – ищец в настоящото производство. Безспорно е, че внасянето на гаранция по договора обезпечава неговото изпълнение. Съдът намира, че волята на страните при сключването на договора следва да бъде изведена при тълкуване на разпоредбата на чл. 7.6. във връзка с разпоредбата на чл. 7.3 от Договора. От двете разпоредби прави впечатление, че правото на възложителя да задържи внесената гаранция се поражда от виновното неизпълнение на договора, изразяващо се в незавършване на сечта и извоза в обекта, за която хипотеза е предвидена компенсаторната неустойка в размер на 10 %, по силата на препращането към разпоредбата на чл. 7.3. Отчитайки и обстоятелството, че в останалите хипотези на неизпълнение на различни задължения по договора, посочени в чл. 6.5.1., 6.5.2., 6.5.3., 6.6., 6.7., не се предвижда дължимост на отделна неустойка, се налага извода, че в хипотезата на чл. 7.3., страните са придали обезпечителна функция на гаранцията спрямо изпълнение на задължението на заплащане на предвидената неустойка и кредитора разполага с възможност да компенсира частично понесените от неизпълнението на договора вреди чрез задържането й. При това положение в случай, че размерът на неустойката, изчислена по реда на чл. 7.3 надхвърля размера на задържаната гаранция, то на възложителя би се дължала разликата до пълния размер на дължимата неустойка. Такъв е и настоящият случай. При размер на задържаната гаранция – 4880.00 лв. и размер на компенсаторната неустойка - 7641.00 лв., без ДДС, то на ищеца се дължи разликата възлизаща на сумата 2761.00 лв.