Решение № 1136 от 05.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Варна, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110111397 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Б. Д. Б. срещу "А*" ООД следните искове:

- установителен иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на чл. 20 от сключения между страните Договор за кредит „*“ от 19.05.2017 г., с която е уговорено заплащането на неустойка, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

- установителен иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на чл. 21, ал. 4 от сключения между страните Договор за кредит „*“ от 19.05.2017 г., с която е уговорено заплащането на разходи за действия по събиране на задължението и неустойка за непредставяне на допълнително обезпечение по кредита, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

-установителен иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на чл. 21, ал. 5 от сключения между страните Договор за кредит „*“ от 19.05.2017 г., с която е уговорено заплащането на разходи за извънсъдебно събиране на задължението, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 19.05.2017 г. между страните е сключен договор за кредит „*“, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави револвиращ кредит в размер на 100лв. Сочи, че съгласно чл. 20 от договора за кредит „*“ е предвидено, че ако не предостави допълнително обезпечение в срок от три дни дължи неустойка в размер 10 % от усвоената и непогасена главница. Сочи се, че съгласно чл. 21, ал.4 при забава плащането на текущото задължение или на сумата по револвинга ищецът дължал разходи за действия по събиране на задълженията по 2,50лв. на ден. Посочено 1 било, че ако не се представи допълнително обезпечение – поръчител, но ако заплати 15 % от кредитния лимит дължи неустойка по чл. 20 от догоовра в размер на 10 %. В чл. 21, ал. 5 от договора било предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост на вземането се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходи по извънсъдебно събиране на вземането. Счита, че клаузата в чл. 20, чл. 21, ал. 4 и ал.5 от Договора са нищожни, поради противоречието й със закона и в частност разпоредбите на чл. 11, 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 33 от ЗПК, както и чл.

143, ал. 1 ЗЗП. Сочи още, че уговорките противоречат на добрите нрави.

Счита, че клаузите са и неравноправни. Излага също, че неустойката е уговорена за репариране на вредите от непредставяне на обезпечение, което е в противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел кредиторът да прави предварителна оценка на риска от неплатежоспособност на длъжника, като по този начин този риск се прехвърля върху потребителя. Излага още, че клаузата е неравноправна, защото не е индивидуално уговорена и има за цел заобикаляне на закона, поради което е и нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, защото сумата не е включена в посочения в договора ГПР, за който е предвиден максимален размер в ЗПК. Моли за прогласяване в отношенията между страните нищожността на клаузата. Счита, че калузата на чл.21, ал.5 от договора, предвиждаща заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението, се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК.

В случай на обявяване на предсрочна изискуемост заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Отговорността за разноски, въведена в договора представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Твърди се, че с предвиждането на такива разходи посочени в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от договора, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Намира, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките по чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от договор, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Намира, че клаузата за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземането е в пряко противоречи с чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна. По тези съображения моли да се уважат исковете и да и се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Депозирана е писмена молба, в която се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. Излага подробни съображения по същество на спора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата 2 молба от ответника, с който оспорва иска. Не се оспорва наличието на сключен договор имащ характера на револвиращ кредит, като ищцата и към настоящия момент не изпълнява задълженията си по него. Настоява се, че изложените от ищеца съображения за нищожност са неоснователни. Намира, че уговорената по договора неустойка нито е прекомерна, нито противоречи на добрите нрави. Сочи се, че неустойката е дължима само при неизпълнение на договора и към сключване на договора представлява бъдещо несигурно събитие. Сочи, че са неправилни твърденията на ищеца, че в ГПР следва да се включи и неустойката и те противоречат на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК съгласно която при изчисляване на ГПР по кредата не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, този текст изключва плащалия, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Настоява се, че възникването на задължението е условно и зависи само от поведението на кредитополучателя. Намира , че така договорената неустойка не заобикаля разпоредбите на чл. 33 от ЗПК. Сочи, че ищецът цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване след като предявява иска си след сключване на договора и започване на неговото изпълнение. Настоява се, че твърденията за недействителност на уговорката за формиране на ГПР са неоснователни, като излага подробни съображения. Сочи, че по аргумент от противното на чл.146, ал.2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В процесния случай Договора за паричен заем е сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Не са основателни твърденията на ищеца, че клаузите са неравноправни. При кандидатстване за отпускане на кредит, потребителите биват запознавани с всички условия по Договора за кредит. Настоява се, че разпоредбите, които предвиждат извънсъдебно събиране на вземането са действителни. Сочи се, че същите са предвидени само в случай че длъжникът не изпълни задължението си. Сочи се, че всяка финансова институция има предвидени такива действия от специално изграден човешки и технически ресурс по отношение на длъжници в забава. Подчертава, че същите се начисляват само при неизпълнение от страна на длъжника. В тази връзка намира, че същите не са неравноправни и договорът отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК. Моли претенцията да се отхвърли и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД евентуално на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК с предмет за нищожност на клаузи на чл. 20, чл. 21, ал.4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „*“ от 19.05.2017 г., поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона, заобикаляне на закона.

3

По делото е представен Договор за кредит „*“ от 19.05.2017 г. за общ размер на кредита от 100лв.

Видно от чл. 20 от договора за кредит „*“, ако не предостави допълнително обезпечение в срок от три дни дължи неустойка в размер 10 % от усвоената и непогасена главница. Съгласно чл. 21, ал.4 при забава плащането на текущото задължение или на сумата по револвинга ищецът дължал разходи за действия по събиране на задълженията по 2,50лв. на ден, а ако не се представи допълнително обезпечение – поръчител, но ако заплати 15 % от кредитния лимит дължи неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10 %.

Видно от чл. 21, ал. 5 от договора след настъпване на предсрочна изискуемост на вземането се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходи по извънсъдебно събиране на вземането.

С оглед горното съдът намира, че страните са обвързани от Договор за кредит „*“ от 19.05.2017 г. за общ размер на кредита от 100лв.

По иска за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на чл. 20 от сключения между страните Договор за кредит „*“ от 19.05.2017 г., с която е уговорено заплащането на неустойка и по иска за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на чл. 21, ал. 4 от сключения между страните Договор за кредит „*“ от 19.05.2017 г., с която е уговорено заплащането на разходи за действия по събиране на задължението и неустойка за непредставяне на допълнително обезпечение по кредита, съдът намира следното:

Искът е допустим, тъй като от една страна предметът и обемът на търсената съдебна защита се определя от волята на ищеца, а от друга страна искът е предявен между страните по едно облигационно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, доколкото уважаването на иска ще рефлектира върху правоотношението и ще даде възможност на ищеца да претендира връщане на даденото въз основа на нищожния договор.

Основателността на иска предполага установяване по делото на противоречие с добрите нрави на клаузата, съдържаща се в чл. 20 от договора за кредит, както и на чл. 21, ал. 4, която е обвързана с разпоредбата на чл. 20 от договора.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното 4 нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на неустойката произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като се има предвид видът и размерът на задължението, чието изпълнение се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и други; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.