Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262434 от 01.11.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15104/2020
Вид
Решение № 262434
Подписан
01.11.2021
В сила
07.05.2022
Състав
ВЕСЕЛИН ПЛАМЕНОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 7 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш

Е Н И Е

262434

1.11.2021г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 07.10.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ при участието на секретаря Соня Букова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15104 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът

***** АД с ЕИК ************чрез пълномощник ******** ЕООД с ЕИК ******** чрез юрк. В.Й. иска да се признае за установено по отношение на ответник Е.И.К., че последният дължи сумата от 12 865,26 лв. - главница, 365,01 лв. - договорна лихва за периода от ****** - ******** г., 1476,10 лв.- наказателна лихва за период от ****** г. до ******** г., всичките съгласно сключен договор за кредит от ********* г., за които суми е била издадена заповед по ЧГД ******. по описа на РС – П.

Ответник

Е.И.К. оспорва предявените искове. Прави се възражение за недействителност на договора, поради неспазване на изискванията на чл. 7 от ЗПК. Възразява се за наказателните лихви и вноските по договора като погасени по давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Ищецът доказва, че на *********. е сключен договор за кредит с ответника съгласно който в заем е предоставена сумата от 13 537 лева за потребителски нужди с редовна лихва от 10% и ГПР 10.5% като при забава в изплащането на дълга, включително и в случаите на предсрочна изискуемост банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над уговорения съгласно чл. 4 лихвен процент, т.е 15%. Дългът е следвало да се изплати на 120 месечни вноски като считано от ******** е налице пълно неизпълнение на ответника поради което и дългът е с автоматично настъпила предсрочно изискуемост на основание чл. 19 от договора, която е настъпила преди постановяването на ТР № *******. по т.д. № ******. на ОСГК на ВКС респ. падежът на задължението е настъпил на *******

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.К. банката е прилагала ГПР от 10.5% съгласно договора, не е налице увеличение на лихвения процент в размер на 16.25% за целия договор считано от *******. – датата на сключване на договора до ******. – последното плащане. Общият размер на начислените наказателни лихви е 1 476.10 лева като няма данни за увеличаване на таксите от страна на банката – ищец, като към ***** са платени общо договорни лихви в размер на сумата от 1154.36 лева, а размерът на неплатената наказателна лихва за периода за период от ********* е 1476.10 лева, а неплатената договорна лихва за периода ********. е 365.01 лева.

По възраженията на ответника:

Отхвърлят се възраженията на ответника за неспазването на чл. 7 ЗПК /отм./ тъй като договорът съдържа изискуемата от закона информация;

Банката не е начислявала лихва от 16.25% при прекратяване на трудовото правоотношение на ответника, което се потвърди от съдебно-счетоводната експертиза;

ГПР съгласно счетоводната експертиза е в размер от 10.5% съгласно договора;

По делото няма данни договорът да нарушава чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК който е бил приложим до 12.05.2010г./ Обн., ДВ, бр. 53 от

30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от

30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ поради което и не може да се бъде обявен за недействителен.

Клаузата на чл.7, ал.1 от договора е частично недействителна като противоречаща на чл. 19, ал.2 ЗПК /отм./ по отношение правото на банката да начислява лихва за забава над уговорената по чл. 4 от 10% с 5 пункта, т.е 15% поради което претенцията за наказателна лихва се уважава само до размера на законната лихва, която за периода от ********* до ******* е 1 261.13 лева върху неплатената главница от 12865,26 лева като иска над тази сума до пълния претендиран размер от 1476,10 лева се отхвърля като неоснователен.

Банката не е начислявала наказателни лихви за периода преди автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост, респ. такива не са претендират поради което и се отхвърля възражението за отнасяне на платените суми като погасяващи дълга.

Възнаградителните лихви са правилно определени и начислени, което се потвърди от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза;

Клаузата на чл. 6, ал.2 от договора е неравноправна, но банката не е упражнила правото си по нея, респ. не е увеличила едностранно лихвения процент, което се потвърди от съдебно-счетоводната експертиза. Поради факта, че по тази клауза не се претендират суми съдът не намира за основание да я прогласява за недействителна. Клаузата, която предоставя правото на банката да начислява възнаградителна лихва е уредена в чл. 4 и е законосъобразна.

Кредитът е законосъобразно обявен за предсрочно изискуем до колкото към момента на настъпване на тази изискуемост не е действало ТР № *********. по т.д. № ******. на ОСГК на ВКС, респ. падежът на дълга е настъпил на ******

Не са погасени по давност нито суми от главницата, нито пък от договорната или мораторната лихва тъй като ищецът е инициирал заповедно производство по чл. 417 ГПК на *****. като е било образувано ч.гр.д. № ******. по описа на РС – П. с което течението на давността е прекъснато, респ. през време на заповедното производство и свързаните с него процедури давност не е текла. Възможно е давността да е изтекла в рамките на изпълнителното производство предвид ТР № ****** от *******. на ОСГТК на ВКС но това обстоятелство може да се прецени в производство по иск с предмет чл. 439 ГПК, респ. постановките на тълкувателното решение не касаят течението на давността в рамките на заповедното производство, а в рамките на изпълнителния процес.

Предвид на гореизложеното искът за главница и договорна лихва се уважават в пълен размер, а за наказателна лихва до размера на сумата от 1 261.13 лева.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 390 лева по съразмерност на уважените искове;

В полза на адв. С. Н. М. на основание чл. 38, ал.2 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно отхвърлената част на исковете.

Така мотивиран съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.И.К. с

ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „**************“ АД с ЕИК ******чрез пълномощник *******с ЕИК ******** чрез юрк. В.Й. сумата от 12 865,26 лв. - главница, 365,01 лв. - договорна лихва за периода от **** - *****, 1261,13 лв.- наказателна лихва за период от *****. до ******* г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК- ******. до окончателното му изплащане за които суми е била издадена заповед по ЧГД ******. по описа на РС – П. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва за сумата над 1261,13 лева до пълния претендиран размер от 1476,10 лева като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА

ЗАПЛАТИ в полза на *************

АД с ЕИК ****** чрез пълномощник ********* ЕООД с ЕИК ****** чрез юрк.

В.Й. сумата от 390 лева - разноски за настоящата инстанция съобразно уважената част на исковете;

ОСЪЖДА „*********“ АД с ЕИК ***** чрез пълномощник ****** с ЕИК ******* чрез юрк. В.Й. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С. Н. М. от

АК – П. с адрес: гр. П., ул. ******* на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 100 лева за адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –

Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала.

С.Б.