Решение № 11772 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11772 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110101531 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 17315/21.01.2026г. на С. П. Б. срещу *******, с която са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК- за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № **** от 21.01.2025г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност са предявени и установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит - чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи дължимост на неустойка за непредставено обезпечение, както и на чл. 7, ал. 1 от договора относно възнаградителната лихва, вкл. и като неравноправни.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 21.01.2025г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 5000 лева, със задължение да я върне на 12 месечни погасителни вноски, всяка една в размер от 494,57 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 49,65%. и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 32,89%. С договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузите на чл. 10 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на 2736,00 лева или така общият размер на дълга нараснал до сумата 8670,84 лева. Развива подробни съображения за нищожността на ДПК, ев. на клаузите, предвиждащи дължимост на неустойката за неосигуряване на обезпечение и установяващи размер на ГПР в договора, които намира за неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Ищецът сочи, че годишният процент на разходите е посочен в договора единствено като абсолютна величина, като не са били посочени взетите предвид допускания и разходите, които са включени при изчислението, което поставяло потребителя в ситуация да тълкува клаузите на договора и да преценява какви са дължимите от него суми. В ГПР е следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в същия липсвала ясна методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му. Тази липса на посочване на разходите водела до нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

1

Освен това, неустойката по чл. 10 от договора, дължима поради непредставяне на обезпечение по чл. 20, съставлява скрита възнаградителна лихва и конструкция за прикриване на действителните разходи, поради което е следвало да бъде взета предвид при изчисляването на ГПР като разход по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, което в е случая не е било направено и това също водело до нищожност на договора за кредит. Уговорената възнаградителна лихва на годишна база от 32,89% противоречала на добрите нрави, с оглед нейния висок размер, който надвишава повече от три пъти законната лихва, което водело до недействителност на целия договор, доколкото не може да намери приложение чл. 26, ал. 4 ЗЗД. В условията на евентуалност твърди да са нищожни отделни клаузи от договора за кредит - чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи дължимост на неустойка за непредставено обезпечение, както и на чл. 7, ал. 1 от договора относно възнаградителната лихва, вкл. и като неравноправни. Моли се за уважаване на предявения главен или евентуални искове, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******, с която ответникът заявява, че ако съдът намери същия за допустим, същият е основателен и моли за уважаването му. Счита, че не е дал повод за предявяването на иска с извънпроцесуалното си поведение и моли съда да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК. Оспорва разноските на ищеца, както и претенцията на адвоката по чл. 38 Задв. Позовава се на практика на СЕС и ВКС по приложението на чл. 38 ЗАдв.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис на договор за потребителски кредит № **** от 21.01.2025г. и Погасителен план към договора, от които се установява, че на посочената дата между ищеца С. П. Б. и ******* е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 5000 лв., със срок на погасяване 12 месеца, с уговорена годишна лихва – 32,89 % (при приложение на преференциални лихвени условия), ГПР – 49,65 % и общо задължение от 5934,85 лева – при предоставено обезпечение и 8670,84 лв – при непредоставено обезпечение.

В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, която неустойка е в размер на 28,50 лв. плюс 0,190 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,190 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

В чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 22,80 лв. плюс 0,152 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,152 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се заплаща на падежната дата, посочена в чл.6, ал. 1, а именно до 21-во число на месеца.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, вземането по същия се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като съгласно ал. 2 кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход над 1 400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит, сключен с 2

*******. Предвидено е, че вземането по договора се счита за обезпечено от датата на подписване на договор за поръчителство.

Съобразно погасителния план към договора, ищецът се е задължил за периода от 21.02.2025 г. до 21.01.2026 г. да върне на ответника сума в общ размер на 8670,84 лв., от които: 5000 лв. – главница, 934,85 лв. – възнаградителна лихва, 2736 лв. – неустойка при непредоставяне на обезпечение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № **** от 21.01.2025г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност са предявени и установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит - чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи дължимост на неустойка за непредставено обезпечение, както и на чл. 7, ал.

1 от договора относно възнаградителната лихва, вкл. и като неравноправни.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № **** от 21.01.2025г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона и на добрите нрави.

С обявения за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **** от 21.01.2025г. с твърдяното в исковата молба съдържание и в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2736 лева за непредставяне в срок на обезпечение по чл. 20 от договора, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР от 49,65 %; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 5000 лева.

Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства, че между ******* и С. П. Б. е бил сключен договор за потребителски кредит № ****/21.01.2025г. След като се запозна с неговото съдържание, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за 3 доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищецът С. П. Б. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът ******* е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на последния да я върне.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.