Определение № 19558 от 18.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19558 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507922 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №29777/30.01.2026 г. от ЕТ „КБУ К.У.“, чрез адв. Д. Г., срещу разпореждане №190932/17.12.2025 г. по гр.д. № 46296/2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, с което е върната исковата молба поради неизпълнение на указанията и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че постановеният акт е неправилен, тъй като съдът e стигнал до погрешния извод, че дадените с разпореждане от 07.04.2025 г. указания не са изпълнени от ищеца. Твърди, че съдът много общо и неясно в обжалвания акт посочил неизпълнение на указаното, поради което не става ясно къде точно е нередовността. Дори ищецът да беше изяснил т.9 и т.10 от обстоятелствата, описани в разпореждането, това не касаело предмета на спора, тъй като тези обстоятелства не са елементи от индивидуализацията на спорното материално право, съответно липсата им не прави исковата молба нередовна, защото те могат да се установят в хода на процеса. Като причина за неизпълнение на указанията в цялост сочи, че доверителят му работи и живее в чужбина и е трудно да се свърже с него, за което и процесуалният представител направил искане по чл.63 ГПК за продължаване на едномесечния срок. Към жалбата са представени скици на процесните сгради и са изложени допълнително фактически твърдения. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор от ответната страна Столична община, който макар и наименуван „насрещна въззивна жалба“ има характер на отговор на частната жалба, предвид, че с него се иска нейното отхвърляне и потвърждаване на прекратителното определение, за което са изложени съображения.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх. № 37429/06.08.2021 г. на К.Б.У., действащ като ЕТ „КБУ – К.У.“, срещу С.Д.Г. и Столична община. В исковата молба, макар и не съвсем ясно, са изложени твърдения, че между ищеца, действащ като ЕТ „КБУ – К.У.“, и „Пазари Младост“ ЕАД е сключен договор за продажба от 1

10.03.2001г., по силата на който придобил правото на собственост върху асфалтова площадка с метална барака от 54 кв.м., намираща се в ж.к. „Младост 4“, м.„Сухо дере“, върху която функционирал стопанисван от него търговски обект с предмет на дейност „бърза закуска“. Посочено е, че Столична община е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, а с договор от 22.04.2014г. е учредила в полза на С.Д.Г. право на строеж върху този имот за изграждане на едноетажна сграда с обществено обслужваща функция – търговски обект, с идентификатор *** и застроена площ 155 кв.м. Твърди се, че обектът, за който е учредено правото на строеж, съвпада с мястото на притежавания и стопанисван от ищеца търговски обект и че правото на строеж е погасено по давност поради неупражняването му в продължение на пет години. С исковата молба е поискано да се признае за установено, че С.Д.Г. не притежава правото на строеж, учредено с договора от 22.04.2014г.

С разпореждане от 04.09.2021г., на основание чл.129, ал.2 ГПК, съдът е дал на ищеца следните указания: „1) представи удостоверение за данъчна оценка на правото на строеж; 2) да представи доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса; 3) да посочи дали предявява иск срещу Столична община, в който случай да изложи фактически твърдения за предявяване на претенции срещу този ответник, да приведе в съответствие с твърденията петитума на исковата молба.“ С молба от 05.11.2021г. ищецът е изпълнил указанията по т. 1 и т. 2, но не е изпълнил указанието по т.3, като единствено е уточнил, че предявява отрицателния установителен иск и срещу Столична община.

С разпореждане от 13.11.2022г. на ищеца отново са дадени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, а именно: „да индивидуализира подробно собствения си недвижим имот - този, от който произтича правният му интерес - като го опише по актуална скица, в това число като посочи идентификатор, граници /съседи/ и площ, както и да уточни по какъв начин общинският имот, върху който е учредено правото на строеж, предмет на отрицателния установителен иск, попада в пределите на неговия имот.“ С молба от 30.12.2022г. ищецът е заявил, че постройката в неговия имот се припокрива с имота, за който е учредено правото на строеж, че площадката е с площ 333 кв.м., върху нея е изпълнен бетонов фундамент и е изграден кухненски бокс от 70 кв.м., както и че от края на 1992г. ползва площадката и постройката по договор за наем, а от 10.03.2001г. ги е придобил по силата на договора за продажба и е упражнявал владение върху тях, като след изтичането на петгодишен давностен срок е придобил имота.

С определение №15627/29.04.2023г. съдът е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите съобразно дадените с разпореждането от 13.11.2022г. указания. С определение № 10181/28.08.2023 г. по ч. гр. д. № 8503/2023 г. СГС е отменил разпореждането за връщане на исковата молба и е указал на първоинстанционния съд да даде на ищеца допълнителни указания, а именно: „1) да индивидуализира поземления имот, върху който се сочи, че е учредено правото на строеж, претендирано от ответника С.Д.С., с посочване на площ, местонахождение, граници по данни съгласно актуалния му регулационен статут, т.е. по данни от кадастрална карта; 2) да индивидуализира поземления имот, който ищецът твърди, че притежава с посочване на площ, местонахождение, граници по данни съгласно актуалния му регулационен статут, т.е. по данни от кадастрална карта, както и да заяви дали същият представлява реална част или изцяло съвпада с поземления имот, върху който се сочи, че е учредено правото на строеж, за което се твърди да се претендира от ответника С.Д.С.; 3) да представи данъчна оценка на поземления имот, върху който се сочи да е учредено правото на строеж, предмет на предявения за разглеждане отрицателен установителен иск.“

В изпълнение на указанията, с разпореждане №123995/08.10.2023г. на ищеца са дадени горните указания и е определен едномесечен срок за изпълнението им. Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 03.11.2023г. На 04.12.2023г. ищецът е подал по пощата молба, постъпила с вх. № 371118/22.12.2023 г., в която е посочил, че имотът, върху който е учредено правото на строеж, представлява поземлен имот с идентификатор ***, като е посочил площта и границите му по действащата кадастрална 2 карта. Заявил е също, че притежаваният от него имот се припокрива с имота, върху който е учредено правото на строеж, както и че правото му на собственост произтича от осъществено в периода 10.03.2001 г. – 10.03.2006 г. давностно владение, обхващащо поземлени имоти с идентификатори *** и ***, като придобитата от него реална част е с площ 450 кв.м. С определение по ч.гр.д. № 11302/2024 г. на СГС, ЧЖ-VI-A състав, въззивният съд е отменил разпореждането от 08.10.2023г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия при още веднъж даване на следните указания за ищеца: да индивидуализира по несъмнен начин поземления имот, върху който твърди да е учредено претендираното от ответника С.Г. ограничено вещно право на строеж - за строеж в кой имот е учредено правото /а не за каква постройка е учредено/ - дали това е посоченият в исковата молба поземлен имот, представляващ УПИ 1138,139, отреден за „комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и трафопост“ в кв. 16а, м. „Младост 4“, с идентификатор ***, при граници:

***;***;

***;

***;*** и

***, или посоченият в уточнителната молба поземлен имот с идентификатор ***, площ 155 кв.м съгласно договора от 22.04.2014, а при действаща кадастрална карта, одобрена със заповед на КККР № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 141 кв.м, при граници от запад, север и изток поземлен имот с идентификатор ***, а от юг - поземлен имот с идентификатор *** и ***; да посочи ясно границите на имота, върху който твърди Столична община да е учредил в полза на С.Г. право на строеж, съобразно актуалния му кадастрален и регулационен статут /по скицата на имота от АГКК/; да индивидуализира реалната част от имота, която твърди да е придобил по давност - дали е само площта под сгради с идентификатори *** и ***, или е цялата площ, заключена между границите на имот с идентификатор *** на север и на юг, а на запад и изток - между ул. „Д-р А.М.“ и сграда с идентификатор ***, включително като представи приподписана от него скица, в която да обозначи точно /с точки, букви/ границите на тази реална част; да посочи площта ; с оглед противоречивите твърдения в ИМ, да конкретизира обстоятелствата, поради които отрича правото на ответника С.Г. - че правото на строеж не е учредено от собственик на имота /с оглед твърденията му че през 2006г. е придобил реалната част/ или защото правото на строеж не е реализиран в срок от 5 години; да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на иска за несъществуване право на строеж срещу Столична община, като вземе предвид, че не твърди този ответник да претендира да притежава спорното ограничено вещно право /напротив, твърди, че се е разпоредил с него в полза на ответника - физическо лице/; да заяви дали предявява друг иск срещу ответника Столична община /освен за отричане правото на строеж/, в който случай да посочи обстоятелствата, на които се основава, и да формулира петитум; в случай че предявява срещу Столична община установителен иск за собственост върху придобитата по давност реална част от имота /положителен или отрицателен/, да представи удостоверение за данъчна оценка на имот с идентификатор ***, както и доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 1% върху данъчната оценка на спорната реална част.

С разпореждане №57823/07.04.2025 г. СРС е дал описаните във въззивното определение указания, като е определил значително по-дълъг срок за изпълнението им - 1 месец от съобщаването на акта. Видно от съобщението за ищеца, актът е връчен на 16.05.2025 г. (л.115, гръб). С молба вх. № 17.06.2025 г. (изпратена в срок чрез куриер на 16.05.2025 г.) ищецът е изпълнил част от указанията, дадени с разпореждането от 07.04.2025 г.и е направил искане по чл. 63 ГПК за продължаване на едномесечния срок, предвид това, че доверителят му не се намирал в страната и комуникацията с него била трудна.

С определение от 27.09.2025 г. СРС е оставил без уважение искането по чл. 63 ГПК, тъй като процесуалният представител не е представил доказателства, които да основават причината за исканото продължаване на срока.

С обжалваното в настоящото производство Разпореждане от 17.12.2025 г., съдът е 3 счел дадените указания за неизпълнени в цялост, макар срокът за тяхното изпълнение да е бил едномесечен, и макар такива указания да се дават за пореден път по делото.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна страна.

Спорният въпрос в случая е – дали при така установените обстоятелства са били налице предпоставките за връщане на исковата молба поради неизпълнение на дадените указания, с оглед направеното от ищеца в рамките на срока искане за продължаването му по реда на чл.63, ал.1 ГПК.

В случая на ищеца действително са давани многократно указания за уточняване и индивидуализиране на предявената претенция, като същите са били предмет и на въззивна проверка при обжалването на постановените по делото прекратителни актове. Предмет на настоящата проверка обаче е законосъобразността на последното връщане на исковата молба, поради което следва да се прецени дали последно дадените с разпореждане № 57823/07.04.2025 г. указания са били изпълнени от ищеца и какво е значението на своевременно направеното искане за продължаване на срока. В тази връзка следва да се отбележи, че с разпореждане №57823/07.04.2025 г. първоинстанционният съд е възпроизвел дадените от въззивния съд указания, като е определил едномесечен срок за изпълнението им. Актът е връчен на ищеца на 16.05.2025г., като в последния ден от изтичане на срока – на 16.06.2025г., по куриер е изпратена молба, с която са изпълнени част от указанията и е направено искане за продължаване на срока по чл. 63 ГПК, предвид обстоятелството, че доверителят на процесуалния представител не се намира в страната и комуникацията с него е затруднена. Действително, предоставеният от съда едномесечен срок е бил значително подълъг от предвидения в чл.129, ал. 2 ГПК едноседмичен срок. Това обстоятелство обаче само по себе си не изключва приложението на чл.63, ал.1 ГПК. Законът не поставя възможността за продължаване на определен от съда срок в зависимост от неговата продължителност, а свързва същата с наличието на уважителни причини и със своевременното подаване на молбата.