Решение № 3725 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3725 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100501369 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12762 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 58428/2021 г. по описа на СРС, 24 с-в е отхвърлен като неоснователен предявения от П. И. Б., ЕГН **********, срещу Е. Д. В., ЕГН **********, иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на подаден сигнал № УРИ 785501-20/31.01.2018 г. от Е. Д. В. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, който съдържал клеветнически твърдения, че П. И. Б. е била с купена диплома за завършено средно образование, тъй като била завършила само осми клас в село Долно Комарци и след това не е учила на друго място, като на подателя на сигнала не било известно да е завършила друго учебно заведение, които твърдения се изразявали в изживяно унижение на честта и достойнството, уронване на престижа в службата, засягане на личността и доброто име пред колегите и началника на ищцата, ведно със законна лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно изплащане.

Срещу постановеното съдебно решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца П. И. Б. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Заявява, че неправилно съдът е приел за недоказана претенцията за понесени 1 неимуществени вреди в резултат на описаното неправомерно и противоправно поведение съставляващо клевета. За неправилни и необосновани счита фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция, че поведението на ответницата представлява правомерно такова по реализиране на гражданските й права да подава сигнали до конкретната институция, а не невярно клеветническо твърдение, което следва да бъде санкционирано. Изразеното становище ищецът сочи, че е доказано, чрез събраните пред първата инстанция доказателства с показанията на свидетеля АкИ. и от образуваната във връзка със сигнала преписка. Допълнително сочи, че поведението на ответницата съставлява и злоупотреба с права, доколкото последната е изложила факти в сигнала, с които е била предварително наясно, че са неистина.

Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на исковете като основателни и доказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Е. Д. В., в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. За преклудирани счита доводите на ищеца, че поведението й съставлява злоупотреба с права, тъй като не са въведени своевременно пред първата инстанция. Намира за правилни и съответни на закона и събраните по делото доказателства фактическите констатации и правни изводи на СРС, че поведението й не представлява разгласяване на неверни клеветнически твърдения, с които е нанесла на ищцата описаните неимуществени вреди. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, ведно със законна 2 лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно изплащане, които са били причинени вследствие на подаден сигнал от ответницата рег.№ УРИ 785501-20/31.01.2018г. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, съдържащ неверни клеветнически твърдения, които се изразяват в понесено унижение на честта и достойнството й, уронване на престижа й в службата, засягане на личността и доброто й име пред колегите и началника й.

С постановеното решение, съдът е отхвърлил предявения иск по чл.45 ЗЗД, като е приел за недоказани поддържаните от ищцата твърдения, че поведението на ответницата изразило се в „подаване на сигнал № УРИ 785501-20/31.01.2018 г. от Е. Д.

В. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, в който е било посочено, че П. И. Б. е била с купена диплома за завършено средно образование, тъй като била завършила само осми клас в село Долно Комарци и след това не е учила на друго място, като подателя на сигнала е отбелязал, че не му е било известно ищцата да е завършила друго учебно заведение“ не представлява неправомерно поведение, доколкото не съставлява неверно клеветническо твърдение. Същото, според съда представлява упражняване на конституционно право, залегнало в чл. 45 от КРБ, лицето да подава жалби и сигнали до съответните компетентни органи.

Решението е неправилно в една част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. по гр. дело № 2/68 г. на Пленума на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Направено е разграничение на вредите на неимуществени и имуществени. При първия вид вреда пострадалият търпи болки и страдания - физически и душевни. Това са вреди, които не са свързани със засягане на определено имущество на пострадалия. Обезщетението за неимуществени вреди трябва да възмезди доколкото е възможно страданието на пострадалия, тъй като с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая изложените от ищцата фактически и правни доводи сочат за понесената от нея нематериална вреда във връзка с неправомерното поведение на ответника, изразило се в подаден сигнал до нейните ръководители по служба в МВР, в който са посочени неверни факти, които клеветят и позорят ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата урежда института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.

Клеветнически твърдения са позорни обстоятелства - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и от естество да предизвикат негативна 3 обществена оценка за лицето, за което се отнасят, същевременно и неверни.

Позорността е обективно качество на съответното обстоятелство и не зависи от субективното отношение на лицето към казаното за него. Ако изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, без значение е дали ищецът се е почувствал засегнат. Субективното мнение е оценките на факти не съставляват клеветнически твърдения. Без значение също са целта и субективното намерение на автора на тези твърдения, а от значение е само обективният им позорен характер и ако такъв е налице - неверността им. Клеветата, обективирана в писмен документ, е налице тогава, когато целта на създаването на този документ е именно да се наклевети адресата му - т.е. позорните и неверни обстоятелства да станат достояние на трети лица. Обидата е действие, което е от естество да засегне честта и достойнството на адресата й.

В случая описаните от ищцата в исковата молба твърдения касаят изявления на ответницата за неверни факти, разгласяването на които тя твърди да са й причинили неимуществени вреди. Същите са изложени от последната в подадения от нея сигнал срещу ищцата във връзка със изразените твърдения, че дипломата на ищцата за завършено средно образование е „купена“ и следва да бъде извършена проверка по случая от нейните ръководители по служба заети в структурата на МВР, където към този момент и двете насрещни страни са работели.

Подавайки сигнали, ответникът упражнява свое субективно право, а именно правото да се обърне към компетентните органи и да изложи обстоятелства, които са му известни за извършване на проверка за извършено престъпление, друго закононарушение или дисциплинарна простъпка. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни.

Упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. То е противоправно, ако се установи злоупотреба с права, т. е. когато правото се упражнява с цел да бъдат увредени права и законни интереси на другиго и в противоречие с интересите на обществото. В тези случаи може да бъде ангажирана деликтната отговорност на подалия сигнала. При всички случаи обаче доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия (решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., ВКС, IV г.о.). Подаването на жалба (сигнал) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни (чл. 45-46 КРБ). Подателят на сигнала е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.

Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице само когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес (решение № 53 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г., ВКС, III г.о.).

4

Противно на изложените от първата инстанция фактически констатации и правни изводи, въззивният съд намира, че ответницата е осъществила противоправно деяние, изразяващо се в твърдяното разгласяване на клеветнически твърдения и обиди спрямо ищцата.

Чрез представения по делото сигнал подаден на 31.01.2018 г. от ответницата до МВР - Дирекция „Вътрешна сигурност с вх. № 010000000115, последната е посочила, че служителката П. Б. била с „купена диплома за средно образование“, тъй като била завършила само осми клас в село Долно Комарци и след това не е учила на друго място, като подателя на сигнала е отбелязал, че не му е било известно ищцата да е завършила друго учебно заведение.

Установено е, че към този момент ищцата е заемала длъжност „системен оператор, той и секретар“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР – София.

Установено е, че в резултат на извършената проверка по образуваната преписка УРИ № 785501-20/31.01.2018 г. е дадено становище, че изложените в сигнала факти са неверни, доколкото било установено, че ищцата е завършила курса на Средно професионално-техническо училище по текстил „Начо Иванов“ в гр. София, професия „Оператор на предачни машини“ и е установена истинността на свидетелството за зрелост и квалификация от учебното заведение, приложено към кадровото досие на ищцата. С решение с рег. № 812100-4947/15.03.2018 г. е отхвърлено като неоснователно твърдението в сигнала на ответницата, за което е било разпоредено да се уведоми последната.

Същевременно, чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства от показанията на свидетеля С.Х. АкИ. се установява, че ищцата е понесла неимуществени вреди от проверката на истинността на дипломата й, изразили се в притеснения и тревоги за сигнала и проверката, което продължило около шест, седем месеца. Това и състояние свидетеля възприел лично като негативна промяна в поведението, а причината за това самата ищца и споделила. Впоследствие свидетеля възприел извършваната проверка служебно във връзка с изискването на информация за истинността на дипломата от МОН.