Решение № 1651 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330203843 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Ж. Н. Щ., против наказателно постановление № 23-6207-000226/ 29.03.2023г. на Началник група към ОД на МВР- Пловдив, РУ- Труд, с което на основание чл.638 ал.3 от КЗ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че към момента на проверката е имал сключена валидна застраховка гражданска отговорност.

Алтернативно излага съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явявя и не се представлява. Постъпила е молба от адв. П., с която поддържа жалбата.

1

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 17.03.2023г. около 21.00 часа в с. Труд на ул. „Карловска“ до № 16, жалбоподателят като водач на лек автомобил управлява Ауди А 3, с рег. № ***, чужда собственост, който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ.

Актосъставителят свид. И. П. в открито съдебно заседание сочи, че не си спомня за случката, но сочи, че поддържа констатациите в АУАН. Съдът не възприема показанията на свидетеля, тъй като същите нито изясняват фактическата обстановка, нито потвърждават действително посоченото в АУАН и НП, нито подкрепят констатациите в АУАН.

От приложената по делото застрахователна полица на турски език, ведно с извършен превод на български език от легализиран преводач се установява, че процесният автомобил е имал валидна и действаща застраховка гражданска отговорност от 19.02.2023г. до 20.05.2023г., а вмененото процесно нарушение е на 17.03.2023г.

От приложената по делото Заповед № 317з-7973-30.08.2021г и заповед № 811-6977

04.06.2021г се установява компетентността на административнонаказващият орган.

В конкретния случай констатациите в АУАН не се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

2

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради недоказаност и несъставомерност на административното нарушение.

Съгласно чл.638 ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

В чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила. Чл. 638, ал. 3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм.н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В тази насока и дължимото поведение от нарушителя преди поемането на управлението на автомобила е най-малкото да установи валидността на застраховката чрез проверка на удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от който може да извърши преценка за срока, за който е платена застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща.

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е 3 задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.

Както и по-горе бе посочено, от приложената по делото застрахователна полица на турски език, ведно с извършен превод на български език от легализиран преводач се установява, че процесният автомобил е имал валидна и действаща застраховка гражданска отговорност от 19.02.2023г. до 20.05.2023г., а вмененото процесно нарушение е на 17.03.2023г. Т.е. към момента на процесното деяние, автомобилът е имал сключена действаща и валидна гражданска отговорност, поради което вмененото нарушение е несъставомерно.

На следващо място, вмененото нарушение е недоказано. Изцяло е опровергана и разколебана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН. Не е доказано извършеното нарушение, нито от събраните писмени доказателства, нито от събраните гласни такива, чрез разпита на актосъставителя, напротив същият изрично заяви, че не си спомня нищо за случая.

Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят, поради което същите следва да бъдат присъдени в размер на 400.00 лева.

Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-6207-000226/ 29.03.2023г. на Началник група към ОД на МВР- Пловдив, РУ- Труд, с което на Ж. Н. Щ., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.638 ал.3 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на Ж. Н. Щ., ЕГН:

**********, адрес: ***, сумата от 400.00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5