Разпореждане № 132274 от 18.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 132274 гр. София, 18.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско дело № 20241110154186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Подадено е заявление от „*** срещу Д. В. *** с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 700 лв. главница по договор за паричен заем № 5879271/09.12.2022 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и Д. В. *** 107,66 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 23.12.2022 г. – 18.08.2023 г., 64,22 лв. обезщетение за забава за периода 24.12.2022 г. – 27.08.2024 г., законна лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Процесното вземане е за задължения по договор за потребителски кредит.

Съгласно представения договор за кредит се установява, че същият е за сумата от 700 лв., със срок на кредита 36 седмици, ГЛП от 40,32 % и ГПР в размер на 49,39 %.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно еднократна такса от 343,80 лв. за разглеждане, която не е включена при изчисляване на ГПР. Настоящият съдебен състав приема, че „таксата за експресно разглеждане“ (която по принцип кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК) следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

По отношение на чл. 5 от договора - клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, 1 платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.

Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно.

Тези изводи следват от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по[1]специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси (в който смисъл са и: Решение № 57 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 13712 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 6612 от 20.12.2023 г. по в. гр. д. № 5744 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 2164 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62 / 2023 г. на Софийски градски съд;

Решение № 2764 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5265 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 3609 от 04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 2698 от 26.05.2023 г. по в. гр. д.

№ 9124 / 2021 г. на Софийски градски съд; Решение № 4067 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 9689 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 5621 от 06.11.2023 г. по в. гр. д. № 6095 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 5709 от 09.11.2023 г. по в. гр. д. № 11523 / 2022 г. на Софийски градски съд).

С включване на „таксата за разглеждане“ и неустойка по чл. 5 ГПР надвишава законоустановения максимум.

2

Оттук настоящият състав счита, че вписаните параметри в договора за кредит не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11 т. 10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Неизпълнение на горното влече недействителност на договора с оглед чл.22 ЗПК. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, вкл. законна лихва (Решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по описа на ВКС).

На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 280406/03.09.2024 г., подадено от „***, В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът Д. В. *** да плати сумите: 107,66 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 23.12.2022 г. – 18.08.2023 г., 64,22 лв. обезщетение за забава за периода 24.12.2022 г. – 27.08.2024 г., както и законна лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3