Решение № 4694 от 27.12.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7835/2024
- Вид
- Решение № 4694
- Подписан
- 27.12.2024
- В сила
- 27.12.2024
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4694 гр. Варна, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110107835 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 92 ЗЗД, от О. И. П., ЕГН **********, адрес: с. О., община А., област В. срещу Кооперация „И. А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Пл., ул. Р. Д. № * с искане да се осъди Кооперация „И. А.“, ЕИК * да заплати на О. И. П., ЕГН ********** сумата от 3023 лева, представляваща дължима неустойка, предвидена в чл. 48, ал.1 от предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и изграждане на недвижим имот, сключен между Кооперация „И. А.“, ЕИК * и О. И. П., ЕГН ********** на 18.07.2018 г., както и сумата от 3023 лева, представляваща дължима неустойка, предвидена в чл. 51, ал.1 от предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и изграждане на недвижим имот, сключен между Кооперация „И. А.“, ЕИК * и О. И. П., ЕГН ********** на 18.07.2018 г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
На ответника е учредено право на строеж, обективирано в нотариален акт от * г. Въз основа на учреденото право на строеж същият следва да изгради множество обекти в предвидената за строеж сграда, в поземлен имот с идентификатор * с адрес: град Пл., район Западен, бул. „П.ш.“, местността Пр. Между ищеца и ответника е сключен предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и изграждане на недвижим имот, на * г. като предмет на договора е бъдещо прехвърляне на един от придобитите от ответника обекти от изградената сграда, в поземлен имот с идентификатор * с адрес: град Пл., район Западен, бул. „Пещерско шосе“, местността Прослав. В случай на неизпълнение на кое да е задължение на продавача, последният дължи неустойка в размер на 10 % от продажната цена на изправната страна, съгласно чл. 48, ал.1 от предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и изграждане на недвижим имот. В чл. 51, ал.1 от договора е договорено, че по причина, която не може да се определи като обективна или непреодолима сила, продавачът не спази срока за подписване на нотариален акт или не предаде владението 1 върху имотите – предмет на договора в сроковете и условията на същия, продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на 0,3% на ден за всеки ден забава, изчислена върху платените от купувача към момента на изпадане на продавача в забава суми, но не повече от 10%. Договорената сума по договора е в размер на 30 230 лева. На 19.09.2018 г. е сключен между страните договор за покупко – продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт от 19.09.2018 г. На 11.12.2018 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Съгласно сключения договор от 18.07.2018 г., ответникът се е задължил в срок от две години от датата на снабдяване с протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, да снабди ищцата с удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Задължил се е за своя сметка да снабди сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация, респ. разрешение за ползване в срок от две години от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. От 11.12.2018 г., от когато тече двугодишният срок, сградата не е въведена в експлоатация, нито е получила удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сградата е завършена на етап „груб строеж“. Ищцата е заплатила цялата дължима и договорена сума, но ответникът не е изпълнил нито едно от поетите задължения - да снабди сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация, респ. разрешение за ползване в срок от две години от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа и да снабди ищцата с удостоверение за въвеждане в експлоатация като забавата е повече от 3 години. Моли за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника по предявените срещу него искови претенции.
Първото по делото заседание е проведено на 12.12.2024 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение чрез процесуалния представител, с надлежно пълномощно по делото.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е двукратно за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това – с разпореждането по чл. 131 ГПК /връчено му на 08.08.2024 г./ и с определението за насрочване, постановено по реда на чл. 140 ГПК /връчено му на 04.10.2024 г./. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е оспорил изложените в исковата молба твърдения.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му и които не са оспорени от страна на ответника. Тези писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на относимите правнорелевантни факти.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на 2 неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът, чрез упълномощения процесуален представител, е поискал присъждането на сторените в производството разноски, в размер на 1666,62 лева, включващи заплатена държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск, държавна такса за исковото производство и заплатено адвокатско възнаграждение. По делото се съдържат доказателства за заплащането на претендираните суми, формиращи общо претендираните разноски. С постановеното по делото решение исковите претенции са изцяло уважени. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. В този смисъл т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Дължимата държавна такса за предявения иск не е в размер на 120,92 лева както е определил съдът с разпореждане от 01.07.2024 г., а е в размер на 241,84 лева, аргумент от чл. 69, ал.1, т.7 ГПК. След постановяване на решението оставащата дължима държавна такса е в размер на 120,92 лева. Последната следва да се възложи в тежест ответника, съобразно уважените искови претенции. С оглед гореизложеното в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 120,92 лева, на основание чл. 77 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кооперация „И. А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Пл., ул. Р. Д. № * да заплати на О. И. П., ЕГН **********, адрес: с. О., община А., област В. срещу сумата от 3023 лева, представляваща дължима неустойка, предвидена в чл. 48, ал.1 от предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и изграждане на недвижим имот, сключен между Кооперация „И. А.“, ЕИК * и О. И. П., ЕГН ********** на 18.07.2018 г., на основание чл. 92 ЗЗД, както и сумата от 3023 лева, представляваща дължима неустойка, предвидена в чл. 51, ал.1 от предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и изграждане на недвижим имот, сключен между Кооперация „И. А.“, ЕИК * и О. И. П., ЕГН ********** на 18.07.2018 г., на основание чл. 92 ЗЗД ОСЪЖДА Кооперация „И. А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Пл., ул. Р. Д. № * да заплати на О. И. П., ЕГН **********, адрес: с. О., община А., област В. сумата от 1666,62 лева, на основание чл. 78 ГПК, представляваща сторени в производството разноски за заплащане на държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск, държавна такса за исковото производство и заплатено адвокатско възнаграждение УКАЗВА на Кооперация „И. А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Пл., ул. Р. Д. № *, че може да заплати присъдените в полза на О. И. П., ЕГН **********, адрес: с. О., община А., област В. суми по нейна банкова сметка или чрез друг начин на плащане
ОСЪЖДА Кооперация „И. А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Пл., ул. Р. Д. № * да заплати по сметка на Районен съд – град Варна сумата от 120,92 лева, представляващ дължима държавна такса по гражданско дело № 7835 по описа за 2024 година на ВРС, на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 ГПК РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4