Определение № 840 от 08.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. София, 05.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002901437 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ш. против решение № 650/17.05.2023 г. по гр.д.№ 1942/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262113/31.03.2021 г. по гр.д.№ 4176/2018 г. на Софийски градски съд . С потвърденото решение са отхвърлени предявените като частични – за 30 100 лева, при пълен размер от 100 000 лева – евентуално съединени искове : с правно основание чл. 461, т. 3 КЗ вр. с чл.

189 от Закона за застраховането срещу ЗАД „Дженерали застраховане„ , в евентуалност - с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД срещу „Център за психично здраве – Враца“

ЕООД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправилно приложено лечение в „Център за психично здраве – Враца„ ЕООД, в периода 14.01.2016 . – 29.02.2016 г., ведно с мораторна лихва за забава, считано от 29.02.2016 г. до окончателното му изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост. Конкретно се сочи едностранчиво - единствено в подкрепа тезата на ответниците – възприемане на събраните доказателства, поради което са неглижирани релевантни за правния резултат факти : невписани в епикризата налични придружаващи заболявания на ищеца, посочено от вещите лица по допуснатата СМЕ, като несъответстващо на добрите медицински практики ; прилагането на медикамента „Сперидан„, без да се съобразят придружаващите заболявания на ищеца и конкретно Хепатит В, спрямо което заболяване лекарството има множество нежелани странични ефекти и е било обострено от приема на медикамента, като дори не е предписано съпътстващо приемане на медикаменти от групата на 1 хепапротекторите, за времето на лечението на ищеца в Центъра и след изписването му. Необоснован касаторът намира извода на съда, че влошаването на състоянието му след изписването е в причинност единствено с бездействието му провежда контролно проследяване, въпреки че такова не му е указано надлежно – с конкретен срок и дори конкретна дата за преглед.

Отделно от това, страната счита, че непроведеното контролно проследяване, дори да би се вменило в негова тежест при конкретните обстоятелства / още повече живеейки сам, без близки на които да разчита за помощ и съдействие / е относимо към съпричиняване на вредоносния резултат, което не изключва напълно отговорността на делинквента. Страната намира, че съдът е описал установената фактическа обстановка, без да е обосновал конкретно установените факти от процедирането на медицинското заведение, в относимост към приложимите добри медицински практики , като мотивите му са неясни и вътрешно противоречиви, а и частично основани на предположения на вещите лица , вместо на категорични изводи, основани на специалните им знания.

Ответната страна – ЗАД „Дженерали застраховане„ - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК , по формулираните въпроси – произнасянето на въззивния съд не противоречи на цитираната съдебна практика.

Ответната страна – „ Център за психично здраве - Враца „ АД – също оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения относими към преценка на правилността на въззивното решение, предмет на друга фаза на касационното производство, след преодоляване етапа по селектиране на касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

В исковата молба ищецът В. Ш., описвайки хронологично страданието си, считано от 13.01.2014 г. , заявява че на 14.01.2016 г. доброволно е постъпил за лечение в „Център за психично здраве – Враца„ ЕООД. Твърди, че е постъпил, лекуван и изписан с диагноза „ смесено личностово разстройство„. С последваща молба от 18.09.2019 г. уточнява, че противно на действителната му диагноза, с която е и изписан – „смесено личностово разстройство„, е лекуван за шизофрения – предполагаема диагноза, вписана в медицинското направление, с което е постъпил при ответника и която терапия продължил и след изписването. От неадекватното лечение почнал да губи ориентация и комуникативни възможности, гледал само в една точка, психическото му състояние се усложнило и се обострило хроничното му 2 страдание от Хепатит В. Освен неправилната терапия се позовава и на ненужно поставяне в изолатор за 2 - 3 денонощия / тъй като постъпил доброволно, не бил агресивен / , през което време спал на циментов под, с тънък дюшек от дунапрен, от което тежко са увредени крайниците му, опорно- двигателната система, получил е гонартроза и дископатия. Тези заболявания и усложнения на предходни страдания страната твърди, че са били диагностицирани при последващото му постъпване за лечение в болница МБАЛНП „Свети Наум„ през м. май 2017 г., където са преценили като несъответна приложената от „Център за психично здраве – Враца „ ЕООД терапия, променили я, след което ищецът почувствал осезателно облекчение. В обобщение, като се позовава на неправилно провеждано лечение и немарливо изпълнение на задълженията от лекуващия медицински персонал, ищецът твърди преждепосочените увреди в причинност със същото. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева , предявявайки частичен иск за 30 100 лева. С допълнително уточнение, в срока по чл. 370 ГПК, макар във връзка с отговора на ЗАД „ Дженерали застраховане „ , ищецът е посочил, че в причинност със стоенето в изолатора е получил неврологично заболяване на кости и стави, урологично заболяване, двустранен неврит – отоневрологично увреждане.

Конституираният, като предпочитан ответник и трето лице – помагач на евентуалния ответник „ Център за психично здраве - Враца „ ЕООД ЗАД „ Дженерали застраховане„ оспорва исковете, като намира, че доказателствата не обосновават професионалната отговорност на „ Център за психично здраве – Враца “ ЕООД , за претърпени от ищеца, в причинност с лечението му в същото медицинско заведение, неимуществени вреди, като акцентира на обстоятелството, че в периода 2014 г. – 2017 г. ищецът се е лекувал в няколко медицински заведения и почти постоянно е бил на терапия и наблюдение от диспансер. Оспорва притежавана пасивна материално-правна легитимация по иска, като застраховател на професионалната отговорност на евентуалния ответник, в евентуалност - и настъпването на застрахователно събитие , по смисъла на Общите условия.

Досежно тези възражения касационната жалба не съдържа доводи, както и самото атакувано въззивно решение.

Ответникът „Център за психично здраве – Враца„ЕООД оспорва исковата молба, вкл. всички твърдени от ищеца факти, като неверни . Заявява, че ищецът е постъпил с предполагаема диагноза „ обсесивно параноидна шизофрения„, вписана в направлението от специалист – психиатър от гр.

Козлодуй, но в диагностичен план е обективирано „смесено личностово разстройство„ , с каквато диагноза е и изписан / F 61.0 / . Оспорват да са му прилагани неадекватни по вид и дозировка медикаменти, както и да е претърпял вреди – напротив, сочи се изписването му с овладяни слухови и сетивни измами, отзвучали суицидни намерения и като цяло редуцирани оплаквания – спокоен, апсихотичен, емоционално разведрен. Твърди се , че е насочен за амбулаторно лечение и проследяване на състоянието му от психиатър – специалист в доболничната помощ.

3

Представена е медицинска документация от всички медицински заведения, лекували ищеца, вкл. в период предхождащ и следващ болничния му престой при ответника / 2014 г. – 2017 г./. Разпитани са свидетели на страните.

Св. М.Х. – близък на ищеца – твърди, че депресивното му състояние започнало след смъртта на майка му / 2009 г. - 2010 г. / и постепенно наложило консултация с психиатър, който го диагностицирал с „ Депресия F 61 „ . Споделя, че в началото на 2016 г. състоянието му се влошило и ищецът сам постъпил в „Центъра за психично здраве – Враца„ ЕООД, както разбрал свидетелят от негов приятел, след като не го намерил у дома.

Свидетелят твърди, че от разговор с медицинска сестра в заведението разбрал, че Ш. бил поставен в изолатор и че не може да осъществи контакт с него. Свидетелят споделя, че след изписването ищецът си пиел лекарствата, но след около месец започнал да се оплаква от болка в кости, крака, не говорел, гледал в една точка , споделял , че губи памет, спрял да шофира и се чувствал все по-зле. Свидетелят споделя, че почнал да се съмнява в адекватността на лечението и „със зор„ , чак след една година успял да заведе ищеца в МБАЛНП „Свети Наум„ . Твърди, че от коментар на лекаря при прегледа разбрали, че Ш. е лекуван за шизофрения, а диагнозата му е F 61. Сменили лекарствата и В. започнал да се променя , „ дошъл в кондиция „ . Останали, обаче, паметовите проблеми, болките в бъбреци и колене. Ш. споделил със свидетеля, че във Враца го свалили в мазето и там спал на пода на дюшек, било му студено. Свидетелят твърди, че преди престоя при ответника ищецът е имал само хроничен хепатит В.

Всички други заболявания твърди, че са се появили след пребиваването му в изолатора

/ това изявление е в пълно противоречие с представената и анализирана от вещите лица медицинска документация, за множество съпътстващи заболявания, освен Хепатит В, с давност значително преди постъпването му при ответника /.

Св. В.М. – психиатър при ответника – заявява, че не й е известно В. Ш. да е поставян в изолатора, не е отразено в история на заболяването му. За постъпване в изолатор се взема решение от дежурния лекар и се съставя протокол, а такъв няма. Описва изолатора като болнична стая, с по-висок таван, с изолация от кожа по стените и камера за наблюдение / незаписваща, както се оказва в течение на делото /, с легло – фиксирано към пода, възглавници , завивки и радиатор. Други доказателства, за обективното състояние на изолатора към момента на твърдяния от ищеца престой, не са ангажирани.

Прието е заключение на комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, изцяло възприето от съда.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд , проследявайки състоянието и лечението на ищеца, в периода 2014 г. – 2018 г., е приел : 1/ не се установява, при лечението му в „Център за психично здраве – Враца„ ЕООД , ищецът да е поставян в изолатор , но дори да се приеме за установено, вещите лица - вкл. с обяснения в съдебно заседание от 05.03.2021 г. – намират, че след анализ на суицидния риск подобно 4 процедиране не е било неадекватно, с оглед безопасността на пациента , както и на околните лица ; 2/ до постъпването си при ответника Ш. бил с диагноза „личностово разстройство„, характеризиращо се с емоционална нестабилност и импулсивно поведение, но както поясняват вещите лица, при неблагоприятни условия се наблюдава декомпенсация / психоза /

; 3/ приложеното лечение съответства на поставената диагноза , вкл. дозировката на медикаментите – антипсихотична терапия ; 4/ липсват данни след изписването да са провеждани контролни прегледи , за преценка на състоянието и корекция на медикаментозната терапия , въпреки че в епикризата е отразено насочване за амбулаторно лечение и проследяване състоянието му от психиатър; 5/професионална консултация ищецът е потърсил повече от година по късно ; 6/ с оглед налични данни за вирусен хепатит В, считано от 2007 г. и обстоятелството, че всеки от медикаментите , включени в терапията му от „Център за психично здраве - Враца „Е ООД , при продължителна употреба, носи риск от негативно повлияване функцията на черния дроб, продължилият след изписването му прием на медикаменти е изисквал наблюдение и редовни изследвания на бъбречни и чернодробни функции; 7/ в епикриза от 30.05.2017 г. на МБАЛНП „Св. Наум „ е отразена продължителна злоупотреба с прием на диазепам и лексотан.В обобщение, първоинстанционният съд е счел, че настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца не са в причинна връзка с предоставената му медицинска помощ, а с бездействието на ищеца . При ответника е проведено правилно лечение, а евентуалната корекция на медикаментите не е била задължение на същия, а на специалист , към който ищецът да се насочи след изписването. Според съда, лекуващият персонал нито е бил длъжен, нито е могъл да предположи, че Ш. няма да изпълни дадените му предписания, особено предвид многогодишното му предходно лечение и наличието на заварени придружаващи заболявания .